Най-сетне започна да си дава сметка за хода на времето. Отдавна мина дванадесет, но Веспър все още я нямаше. Започна бавно да обикаля залите, никоя от картините не успяваше да привлече вниманието му. Изчака десет минути в преддверието, други пет — на стъпалата пред входа. Небето продължаваше да е мрачно, но не валеше.
Взе такси в дванадесет и тридесет и пет, десет минути по-късно беше вече в хотела. Колата под наем го очакваше. Попълни набързо формулярите, раздели се за миг с кредитната си карта, после я получи обратно заедно с ключовете.
Малко преди един часа вече пътуваше към кабинета на сенатора Дидалъс. Попадна в тежко задръстване, но си наложи търпение. Трябваше да се види още веднъж с побелелия сенатор, но този път, без да му дава възможност за предварителна подготовка. Веспър не се появи, причините за това можеха да бъдат най-различни. Може би не е пожелала, може би не са успели да я открият. А Дидалъс каза, че ще си бъде в кабинета, нали така?…
Загледан в колите пред себе си, Кроукър направи опит да възстанови сутрешния си разговор със сенатора. Старото момче обяви, че ще е на заседание, а после му подаде визитната си картичка… И Кроукър прие, че… По дяволите!
Беше готов да се обзаложи, че доблестният сенатор още си е у дома и се съвещава с някого. Но с кого?
Отби вдясно на първия светофар и насочи колата към покрайнините на града. До имението Маклийн стигна малко преди два. Вкара колата в коловозите на внушителната алея, но малко преди къщата отби вляво, прекоси безупречно поддържаната морава и спря под кичестите клони на старите дъбове. Угаси мотора, слезе и предпазливо се насочи към страничния вход на къщата.
Мъглата беше започнала да се вдига, слънцето очевидно се канеше да пробие плътния слой облаци. Това се случи след броени секунди, ярките лъчи върнаха цвета на подстриганата трева, зад тях надничаше синьото око на небето. Далеч пред себе си Кроукър зърна фигурата на градинаря, настанила се удобно в количката за голф. Механично се прикри зад ствола на близкото дърво, после се върна обратно и тръгна да заобикаля.
Пробиваше си път сред храсталаците, очите му нито за миг не изпускаха далечната фигура. Градинарят спря количката, избърса челото си с ръкав, после свали шапката от главата си.
Златисторуса коса, прибрана на плътен кок, блесна под лъчите на слънцето. Кроукър рязко спря, после се огледа за по-добро прикритие. Прецени разстоянието и бавно започна да се приближава към количката за голф. Градинарят вдигна глава и се ослуша. Изведнъж заприлича на елен, доловил тревожна миризма в поривите на вятъра.
Сърцето на Кроукър пропусна един такт. Яркосините очи и изящната линия на носа не можеха да бъдат сбъркани. Ако не халюцинираше от липса на сън и лоша храна, градинарят на сенатора Дидалъс несъмнено беше жена и нейното име бе Веспър Аркам.
Осма глава
Сайгон | Вашингтон
Случи се така, че руснакът от Института за атомна енергия „Курчатов“ беше намерен лесно. Ван Киет се обади от кабинета си в полицията и съобщи, че е постъпил в болницата Чо Рай шест часа преди Никълъс и Таши да се върнат в Сайгон. Естествено, в компанията на Сейко, но старши инспекторът нямаше защо да знае това.
В. И. Павлов бил вдигнат с линейка приблизително по времето, в което Ван Киет, Никълъс и Таши провеждаха срещата си на борда на моторницата край Вунг Тау. След близо седемчасова операция състоянието му било горе-долу стабилно.
— Но какво му се е случило? — стисна слушалката Никълъс.
— Много неща — отвърна инспекторът и в мембраната се долови шумоленето на хартия. Очевидно разполагаше с медицинското заключение. — В продължение на три часа хирурзите са вадили олово от тялото му, през следващите три опитвали да измъкнат куршум, засегнал кората на мозъка и най-горния прешлен на гръбначния стълб. В момента е напълно парализиран и шансовете му за възстановяване са почти нулеви. Мисля, че трябва веднага да отидеш там. Ще пратя един от моите хора да осигури достъпа ти. И ме дръж в течение…
Болницата Чо Рай се намираше на булевард „Нгуен Чи Таи“ в квартала Шолон. Беше известна като най-доброто здравно заведение във Виетнам, в което работеха лекари с добра квалификация и познания по английски език. Макар и далеч от западните стандарти, нейните пациенти все пак имаха добри шансове да бъдат излекувани.
Десетият етаж беше запазен изцяло за чужденци. Там ги чакаше човекът на Ван Киет, който ги въведе вътре, въпреки протестите на лекарите, сестрите и болничната охрана.