Веспър се засмя:
— Май все още те карам да изпитваш притеснение…
— Няма да отречеш, че когато нещата опират до секса, ти се превръщаш в истински хищник…
Веспър протегна ръка и отметна тънък кичур коса от лицето на Маргарет.
— Нямам никакви специални планове по отношение на теб — промълви тя. — Ако имах, щях да ги споделя… Признавам, че по отношение на секса имаш известно право… Дидалъс моментално го усети и разбра, че то е в основата на нашите отношения… — целуна Маргарет по бузата и добави: — Има страхотно развита интуиция, също като брат ти… Това беше една от най-силните страни в характера на Доминик.
— Господи, колко ми липсва! — въздъхна Маргарет. — Макар че от време на време го проклинам за тежката отговорност, която стовари върху плещите ми…
— Но не го мразиш, нали? — стисна ръката й Веспър. — Той ти даде уникалния шанс да бъдеш нещо повече от обикновена жена, да се превърнеш във велика личност… Открил е заложбите ти и се е погрижил да ги развие… Никога не забравяй, че е съумял да види човека у теб, пренебрегвайки фасадата на жена…
Маргарет прекоси стаята и втренчи поглед в игривите пламъчета на огъня.
— По същия начин и аз виждам човека у Лю — промълви тя. — И великолепните му качества…
Веспър се изправи насреща й.
— Нека ти припомня, че твоят Лю може да стане причина за смъртта на всички ни — ледено процеди тя. — Чезаре…
Очите на Маргарет яростно проблеснаха, думите замръзнаха на устните на Веспър.
— Какво се опитваш да сториш? Нима искаш да отровиш най-чистите ми чувства?
— Искам само да те предпазя — поклати глава Веспър.
— От Лю? Не ставай смешна! Той никога не би ми причинил зло!
— Може би ще го стори несъзнателно. Колко време според теб ще балансира на ръба на закона, който очевидно е всичко за човек като него? Това състояние не може да продължи до безкрайност. Той ще падне, скъпа. И ще повлече и теб със себе си, независимо от коя страна ще се окаже…
— Мисля, че злоупотребяваш с качеството на нашите отношения.
— Любила съм се с брат ти, защото това ми доставяше удоволствие — тръсна глава Веспър. — Признавам, че се увлякох по него както никога в живота си, той по мен — също… Вероятно това е причината да застана на твоя страна в битката срещу фамилията Леонфорте… — очите на Веспър станаха замислени: — Но въпреки цялата ни близост, Дом никога не сподели причините за пораждането на тази вражда…
— Аз също няма да го сторя — отсече Маргарет и й обърна гръб.
— Наистина ли? Много любопитно. Аз съм човекът, който ти предоставя информацията на Нишики. Същата, благодарение на която държиш в ръцете си не само клана Леонфорте, но и всички останали фамилии в тази страна…
— Това са семейни работи! — отсече Маргарет и сухо добави: — Побързай, защото ще си изпуснеш самолета…
Веспър помълча, после бавно кимна с глава:
— Имаш право. По-добре да ида да се преоблека…
Обърна се и напусна стаята, а Маргарет замислено се отпусна на близкия диван. Постоя така известно време, после вдигна телефона и се свърза с Франсин. Сърцето на Кроукър неволно се сви от мъка. Беше се видял с момичето за съвсем кратко време, но моментално усети самотата и отчаянието му. Но сърцето му се свиваше не само за него, а и за Маргарет. Вслушваше се в омекналия й глас, подхвърлящ нежни реплики в слушалката, усещаше с пълна сила любовта си към тази жена. Едновременно с това се презираше, все по-трудно му беше да си прости, че продължава да я шпионира.
Маргарет приключи разговора, стана и извади от стенния шкаф два малки, но скъпи куфара. Изправи ги до стената и съсредоточено ги загледа. Сякаш искаше да ги накара да изчезнат, а с тях и целият ужас на миналото и настоящето.
После рязко се извърна и Кроукър разбра, че Веспър отново се е появила в стаята. Протегна врат да вижда по-добре и замръзна от изненада. Фигурата, която бавно се наместваше в полезрението му, беше стегната в черни джинси, мъжка риза с отворена яка и широко кожено яке. Около шията й беше увито яркочервено шалче.
Очите му не можеха да се отделят от блестящо черната й коса, къса и безупречно подстригана. Беше перука, разбира се. Една великолепна перука! Благодарение на специалните контактни лещи очите й бяха станали кафяви и топли, от тях бликаше неподправена интелигентност и жажда за живот. Непроменена беше останала единствено чувствената уста, лишена от каквото и да било червило.
„По-добре да ида да се преоблека…“
Едва сега Кроукър разбра скритата ирония в на пръв поглед безобидната й реплика. Хамелеонът отново беше сменил своя цвят. Що за същество е тази жена? Кроукър си спомни за отличителните белези, които очакваше да види в галерията „Филипс“. После си даде сметка, че трябва да ги изхвърли от главата си и да започне на чисто. Традиционните му представи за външен вид и духовна нагласа бяха безнадеждно остарели, поне за този опасен свят, в който се канеше да нахлуе… Съзна, че ако не успее да се освободи от класическите си предубеждения, никога няма да разреши загадката, носеща името Веспър Аркам.