— Транг — реши да прибегне до изненадата той. — Колко време си работил за Винсънт Тин?
— Винсънт Тин? — закова се на място виетнамецът, изведнъж превърнал се в скала сред потока на човешката навалица.
— Да — кимна Никълъс, забил очи в лицето му. Търсеше колебание и двуличие, но откри нещо друго. Нещо, което не можеше да определи.
Край тях с рев профучаха няколко тежки мотоциклета, стъклата на витрините задрънчаха, обля ги облак дим. Някъде от средата на облака долетя истеричният глас на Мик Джагър, проливащ горчиви сълзи за войната…
— Ти си работил за него, нали? — настоя Никълъс.
Главата на Транг леко се завъртя, очите му мрачно проблеснаха на светлината на уличните лампи.
— Ако бях работил за него, отдавна да съм мъртъв — промърмори той.
От този отговор Никълъс разбра, че е докоснал оголен нерв. Дори да не е поддържал делови отношения с Тин, този човек очевидно знаеше какво е станало с него. Знаеше и защо. Цената му рязко отскочи.
— Чакай малко, Транг — протегна ръка той. Но виетнамецът рязко се дръпна и хукна сред тълпата. Никълъс се втурна подире му. Какво става, по дяволите?
Транг бързаше в североизточна посока, към канала Ким Бен Нге, който очертаваше южната граница на Шолон. Двойка будистки монаси със шафранови роби се обърнаха да го изгледат, шумно ято безпризорни хлапета протягаше ръце като лепкави водорасли към дрехите му. Натруфена уличница му хвърли премрежен поглед изпод фалшивите си мигли, атрибутите й сякаш бяха купени директно от Карнаби стрийт, някъде около 1969 година… Никълъс имаше чувството, че цял Сайгон е осъществил някакъв непонятен скок във времето, опитващ се отчаяно да изтрие от паметта си гладните и ужасни години на войната.
Почти настигна Транг, когато му се стори, че сред тълпата се мярна лицето на Шиндо. Видението изчезна и той отново забърза след виетнамеца, който си пробиваше път с лекотата на змиорка сред крайбрежните скали. Спомни си предупрежденията на Шиндо за тази част на града, притеснението му нарасна. Това беше негов терен, за Никълъс всичко беше чуждо и непознато…
Заобиколи групичка хора, тичешком прекоси няколко метра от тротоара, изведнъж оказали се пусти. Почти настигна Транг, когато усети, че към него се приближава и друг човек, от противоположната посока. Ръката му вече се протягаше да го дръпне, когато екна изстрел.
В следващия миг главата на човека редом с Транг се пръсна като диня, разхвърчаха се кръв, мозък и натрошени кости. Никълъс се озова по очи на тротоара, в ноздрите му нахлуха лютивата миризма на барут и сладникавата воня на смъртта. Над оживената улица се възцари секунда на шокирана тишина, после някой изкрещя, последваха го други гласове, настъпи невероятна суматоха.
Отпуснат на колене, Никълъс потъна в Акшара, съзнанието му се стрелна спираловидно надолу, към пулсиращата мембрана на „кокоро“… Избра един от вековните ритми на Тао-тао, докосването му до пулсациите на „кокоро“ бързо изпълни душата му със сила, мисълта се трансформира в действие… Блесна ослепителна светлина, ярки цветове се смесиха в неземни съчетания, времето престана да съществува и отлетя някъде надалеч… Достатъчно въоръжен, той бавно отвори танжинското си око. Мощните пипала на психиката му изпълзяха навън. Нещастникът на тротоара беше мъртъв, пипалата автоматически са заеха да търсят присъствието на друг танжин. Не откриха нищо. Вниманието му се насочи към трупа, очите му се спряха на тясната вратовръзка, която изведнъж беше престанала да бъде сива и безцветна… Ярки пръски кръв я бяха превърнали в модерна стока, сякаш току-що закупена от модната къща Джаксън Полак…
Господи, това е Шиндо, простена душата му.