— Това е унизително!
— Не — отвърна Шоза и рязко се обърна. — Унизително е да се поддаваш на слабостта си — напълни чашите с горещ чай и двамата се настаниха един срещу друг на кухненската маса.
— Докторът казва, че язвата ми се влошава — въздъхна Ушиба и издуха гъст облак дим над главата си. — Кърви заради американците! Не смяташ ли, че имам достатъчно причини да ги мразя?
Шоза побутна чашата към него и му отправи скептичен поглед.
— Имаш, разбира се — отвърна той. — Но ти отдавна си се разграничил от тях, освен това помогна на всички нас да се разграничим от Кайшо…
— Какво разбираш под разграничаване? — намръщи се Ушиба. — Убийството на Микио Оками, нали?
— Нима е мъртъв? — вдигна вежди Шоза. — Нима знаеш нещо, което не зная аз, Наохиро?
— Разбира се, че не — въздъхна с болезнена гримаса Ушиба и уви пръсти около дебелата порцеланова чаша. — Просто допускам, че това вече е факт…
— Убийството на Оками би било сериозна грешка — тръсна глава Шоза, опразни на един дъх съдържанието на чашата си и прокара пръст по дъното, опитвайки се да събере ситно нарязаните листенца чай. Умишлено не обръщаше внимание на болките, които очевидно изпитваше дайжина. Обратното би било проява на неуважение.
— Но ако е жив, ние положително бихме разбрали това — възрази Ушиба.
Шоза облиза пръста си и замислено започна да дъвче горчивите листенца.
— Вярно е, че нямаме никаква вест от Оками — каза той. — Но предполагаемият му убиец е мъртъв, вече не можем да получим информация от първа ръка… — усмихна се, ръката му покри ръката на Ушиба: — Не се тревожи за Кайшо. Властта му вече не съществува. Някога дядо ми казваше: „Брой за свои приятели само хората, които имат възможност да те унищожат.“ — Шоза открито се наслаждаваше на мигове като този, не му се случваше често да се изправи открито срещу Ушиба.
— Ако наистина си убеден, че Оками е жив, ти ще направиш нещо — отвърна Ушиба и изтръска пепелта от цигарата си. — Той беше твой проблем!
— Точно така — замислено кимна Шоза. — Кайшо… Съвременният шогун… Господи, колко нещастия се струпаха на главите ни заради него! Каква огромна власт имаше в ръцете си! Това не беше справедливо!
— Несправедливо, защото той успя да се постави извън обсега на твоята лична власт — отбеляза Ушиба. — Лично аз му се възхищавам за този успех…
— Уф! — въздъхна с видимо отвращение Шоза — Не ми казвай, че не си знаел какво става! С хилядите си шпиони отдавна си разбрал, че лично аз заповядах — убийството му.
— Навикът да си правиш майтапи с мен някой ден ще ти изяде главата! — предупреди го с леден глас Ушиба. — Уверявам те, че не бях чувал нищо за подобен заговор!
Шоза не успя да скрие усмивката си.
— Разбира се. Американците са виновни за дупката в стомаха ти. Прекалено много си се напрягал, за да разбереш чувството им за хумор!
— Ти пък си взел прекалено много от него! — ядосано го изгледа Ушиба.
— Дори да е така, нищо не съм загубил. Затова ти предлагам да забравиш тревогите си в това отношение. Ще се отразят зле на стомаха ти…
— Точно като този чай! — промърмори Ушиба и отмести чашата си. После скочи на крака и изтича към банята, оставяйки Шоза сам с мислите си.
Американците наистина скъсяват живота на Наохиро, мрачно поклати глава той. А денят, в който този живот свърши, ще бъде тежък ден за самия него. Защото ще изгуби преимуществото си над останалите оябуни, ще изгуби блестящата пътека, водеща до всички японски министерства. Даваше си сметка, че трябва да се готви за този ден, колкото и да му беше неприятно. Въпреки усилията на екипа от лекари, подобрение в състоянието на Наохиро нямаше. Лекарите настояваха за интензивно болнично лечение и пълно спокойствие вече месеци наред, но той категорично отказваше.
Защото притежаваше „кан“ — една китайска думичка, означаваща дом-крепост на феодалния мандарин. В японската си интерпретация тази думичка имаше съвсем различно значение. Тя беше синоним на административната власт, от нея произлизаше терминът „канрьодо“, употребяван за описание на всичко, което трябва да притежава самураят бюрократ.
А Наохиро беше истински самурай бюрократ. Работата в „МИТИ“ означаваше всичко, около нея се въртеше целият му живот. Един от най-сигурните начини да бъде убит беше просто да му се забрани да работи, помисли си Шоза. Лекарите прекрасно знаеха това и проявяваха отстъпчивост.
Шоза дълбоко уважаваше Ушиба, можеше да се каже, че дори го обича. Но той беше преди всичко прагматичен човек, заобиколен от насилие и предателство. В този свят няма място за състрадание и обич, подобни чувства се проявяват рядко и обикновено са дълбоко маскирани.