— Забранявам това, независимо от убедителността на аргументите ти! — повиши глас Ушиба.
Веждите на Шоза се повдигнаха.
— Ти ми забраняваш?!
— Послушай ме, зная какво говоря. Козо пренебрегна разумните ми съвети и сега е мъртъв… Добре те познавам, зная, че се считаш за по-добър от Козо… И мислиш, че ще успееш да надхитриш Линеър…
— Наистина мога! В крайна сметка той е човек, а не машина или бог! И като всеки човек си има своите слаби места.
— Значи си готов да поставиш под заплаха самото съществуване на „Годайшу“, само и само да докажеш, че имаш по-голяма ерекция от неговата?
— Е, това вече е едно типично женско изказване!
Ушиба скочи на крака и пристъпи към прозореца с чаша в ръка. Искаше да изпие на спокойствие презряната си напитка, до гуша му дойде от кръвожадността на Шоза. Не му се искаше да мисли нито за Никълъс Линеър, нито за предстоящата битка между него и Шоза. Очите му се зареяха навън, но виждаха единствено стоманобетонни конструкции и стъкло. Ярко доказателство за правилността на политиката, която провеждаше от години, довела до огромната икономическа мощ на Япония. Това май стана прекалено бързо, въздъхна вътрешно той. Днешна Япония прилича на дете, което тича, преди да се е научило да ходи… И затова се препъва в гигантските си усилия да задмине икономическото развитие на целия Западен свят…
Обърна се към оябуна и леко поклати глава:
— Линеър не е като другите…
Шоза беше спокоен и отпуснат, отлично знаеше какво означава отстъплението на приятеля му към прозореца: незабавно и решително действие!
— Глупости! — тръсна глава той. — Случайно зная причината, на която се дължи дълбоката му омраза към Якудза. И възнамерявам да я превърна в ахилесовата му пета… Хората, които изпитват толкова дълбока омраза, неизбежно допускат грешки…
Остра като нож болка разкъса вътрешностите на Ушиба, лицето му неволно се сгърчи, в стъклото се появи гротескното му отражение. Ръката му конвулсивно вдигна чашата, съдържанието й изчезна в гърлото му. Знаеше, че млякото няма да е достатъчно… Точно както няма да са достатъчни и новите, предложени лично от него ограничения в икономиката, имащи за цел да избегнат резкия спад…
Действителността не му предлагаше нищо утешително. Държавата не успя да изпълни обещанието си да защитава централната банка на страната. Три четвърти от нейния капитал се оказа блокиран в ликвидни средства и недвижими имоти. Количеството му се оказа опасно малко, особено след като индексът „Никей“ спадна с близо 60 процента от стойността си преди година, а недвижимата собственост вървеше по десет цента за долар…
Опасният цикъл упорито отказваше да се подчини на усилията на Ушиба. Спадът в икономиката доведе до масови банкрути, а това оказваше допълнителен натиск върху банковите резерви. Кръгът се затваряше, тъй като несигурността караше инвеститорите да продават масово ликвидни средства. Никой не вярваше на правителствените твърдения, че икономиката на страната се намира в добро състояние.
Но след всички скандали за корупция и подкупи, обикновените хора са убедени, че заслужаваме съдбата си, помисли си Ушиба. И, за съжаление, са съвсем прави…
Рязко се обърна, отвратен от себе си и пораженческите си мисли. Защо пък трябва да се тревожи? „Годайшу“ е изцяло на негово разположение, краткосрочните икономически сътресения на страната не могат дори да го разклатят. Членовете на организацията действат в глобален мащаб, а това ги прави напълно изолирани от локални икономически кризи. В това отношение не можеше да ги уплаши дори противник като Никълъс Линеър. След като Шоза твърди, че разполага със средство за неговото отстраняване, Ушиба е принуден да му повярва. А освен това много искаше да му повярва…
Искаше и още малко мляко, но се срамуваше да го каже на приятеля си. Всъщност какво общо има тук млякото, горчиво се запита той. Шоза, а и всички останали, вярват, че болките му се дължат на кървяща язва. Е, в това поне беше успял да ги заблуди. Но разберат ли, че има рак на стомаха, ще го изхвърлят за броени минути!
Неподлежащ на операция. Такова беше личното му решение, когато лекарите обясниха до какво би довело отварянето на стомаха му: инвалид, който дори няма да усеща вкуса на храната, окичен с тръбички и торбички като извънземен звяр… Не, не! Това унижение не беше за него! По-добре да приеме тишината на гроба!
— Сигурен съм в едно — промълви Шоза. — Шансовете на „Годайшу“ нарастват значително при отсъствието на Оками…
— Но Оками изгуби вяра в това, което сам беше създал — замислено отвърна Ушиба. — Защо? Непрекъснато си задавам този въпрос. Той винаги е бил патриот. Ясно съзнаваше необходимостта от прочистване, даваше си сметка, че това е единственият начин да се прекрати моралният упадък на тази страна, започнал още с приемането на написаната от американците конституция…