— Да, но…
— Тридесет години затвор, без съд и присъда, без надежда за помилване. Това е един цял живот, господин Гото… А вашето правителство няма официално установени дипломатически отношения с Виетнам… Което означава, че пипнат ли ви, с вас ще бъде свършено!
Стана и го поведе към дъното на автобуса. Шофьорът беше оставил отворена страничната врата.
— В сметката не включвам и един твърде очевиден факт — промълви в заключение Бей. — Че полицията е подкупена от хора, които са далеч по-силни от нас… Ако ни пипнат и не ни разстрелят на място, значи ще сме извадили късмет!
Последните й думи потънаха във воя на вятъра, тялото й се отлепи от стъпалото и изчезна в нощния мрак. Никълъс скочи след нея, без да се колебае нито секунда.
За миг министър Ушиба ослепя от болка. После пристъпът отмина, очите му бавно се спряха на простата дървена сграда на Ясукуни.
Натежал от смог и безразличен към тежкия автомобилен трафик, въздухът около храма сякаш още отекваше от дрезгавите патриотични крясъци…
Ясукуни беше шинтоистки храм, разположен в сърцето на Токио, в близост до градината на Императорския дворец. Може би затова беше превърнат в мемориал на загиналите през войната японски войници и най-вече на смелите камикадзе — най-скъпите жертви на военната машина, станали известни с решителния си принос за победата в най-голямата морска битка в района на Тихия океан. Над противник, превъзхождащ японската флота по всички показатели.
Ушиба потисна желанието да притисне корема си с ръце, вместо това извади таблетка и бързо я глътна. Напоследък болките ставаха все по-трудно поносими, вместо една вземаше по три такива таблетки на ден и правеше героични усилия да надмогне замайването от силното им болкоуспокоително действие. Но докъде щеше да го отведе това? Подозираше, че вече е започнал да се превръща в наркоман. Денят без лекарството му се струваше немислим, не можеше да си представи дългите му часове без пелената на силното му въздействие върху режещата болка в стомаха.
Запали цигара и дълбоко вдъхна дима. Стегна краката си и тръгна по посока на храма. Продължаваше да мисли за историята на Ясукуни, превърнат от правителството в място на истерични милитаристични изяви в края на тридесетте…
Неотдавна стана известно едно решение на Върховния съд, според което министри и висши правителствени служители нямаха право да се молят в този храм. Това, според тълкуването на съдебните магистрати, представлявало нарушение на следвоенната конституция, изискваща разделение между държавната власт и религията. Разбира се, тази конституция беше написана под диктовката на американците и по тази причина много от министрите си позволяваха да игнорират забраната.
В храма имаше няколко мъже с побелели глави, без съмнение бивши военни. Идваха тук да си спомнят за войната и своето участие в нея, за бойните другари, която вече не са между тях… Ушиба смаза с ток цигарата и пристъпи прага. Докосна звънчето над главата си, за да събуди „ками“ — духовете-закрилници на храма, после плесна с ръце и сведе глава в безмълвна молитва.
Пусна няколко монети в процепа на кутията за дарения от червено дърво, обърна се и тръгна към съседната постройка. Беше затворена за ремонт, наоколо се въртяха хора в работно облекло. Но ако човек си направеше труда да се вгледа по-внимателно, той несъмнено би разбрал, че това не са работници.
Най-едрият начумерено изгледа Ушиба, после го позна, направи лек поклон и се оттегли във вътрешността на сградата заедно с инструментите си.
Ушиба го последва. Това беше музей на мъртвите пилоти камикадзе. Стените бяха покрити със знамена и флагчета, гъсто изписани с предсмъртните поеми на обречените. Под всяка от тях беше отбелязано името и възрастта на автора й.
В развълнуваното съзнание на Ушиба изплува отдавна забравено стихче:
Вътре имаше един посетител — висок и болезнено слаб. Чул стъпките на Ушиба, той бавно се обърна, на лицето му се появи бледа усмивка. Казваше се Тетцуо Акинага и беше оябун на клана Шикей. Именно той беше третият член на Вътрешния съвет на Кайшо, включващ още Акира Шоза и Таши Шидаре — наследника на Томоо Козо. Неслучайно точно тези мъже бяха помогнали на Микио Оками да създаде могъщата международна организация, известна под името „Годайшу“. След отстраняването на Кайшо Ушиба автоматически се издигна от съветник до пълноправен член на съвета.