Лицето на Акинага заплашително потъмня.
— Сбъднаха се и най-мрачните ми опасения — промърмори той. — Шоза стана прекалено близък с американците. А те са „итеки“, нямат никаква представа за нашите идеали. Мислят единствено за пари, за тоновете пари, които „Годайшу“ ще им носи от четирите посоки на света. Те са наемници, без чест и идеали. Ще ни продадат при първа възможности ще се нахвърлят като бесни кучета отгоре ни!
— Все пак помислете какво остана зад гърба ни — отвърна Ушиба. — Когато Оками и Голдони ни предадоха, немислимото беше на път да се случи. Сам видяхте как подействаха ответните ни мерки. Голдони умря, а Оками изчезна. Няма от какво да се безпокоим. Отново вървим по пътя към бляскавото бъдеще!
— Добре е, че наистина успяхме да ги неутрализираме! — остро отвърна Акинага. — Лично се погрижих за това! Оками беше прекалено опасен, защото притежаваше „корьоку“ — Силата на Просветлението!
Ушиба беше дълбоко смаян. Отначало Шоза, а сега и Акинага твърдяха, че заслугата за отстраняването на Кайшо е тяхна. Успя да се овладее дотолкова, колкото да промърмори:
— „Корьоку“ ли? Никога не съм чувал за него…
— Това не ме учудва — отвърна Акинага, сложи ръце зад гърба си и изведнъж заприлича на университетски професор. — Аз самият научих за него случайно, чух го от устата на Оками… Направих съответните проучвания. Това е състояние, което наподобява дълбока медитация, но далеч по-могъщо от нея. Наподобява нещо като втори поглед, позволява на притежателя си пълен синхрон между мотивация, интуиция и намерения. В ръцете на умен и практичен човек като Оками тази комбинация се превръща в страшна сила. Убеден съм, че именно „корьоку“ му е дало възможност да действа с Голдони без ние да разберем за това.
— Това наистина обяснява много неща за силата и влиянието на Оками — кимна Ушиба. — Все пак той е на повече от деветдесет години!
— Но какво са замисляли двамата с Голдони? — присви очи Акинага. — Изпратихме най-добрите си агенти, но не открихме нищо…
Ушиба най-сетне беше на познат терен. До този момент срещата протичаше по доста обезпокоителен за него начин. Акинага категорично порица Шоза, той самият нямаше никакви аргументи в обратна посока.
— Може би не са търсили където трябва — поклати глава той.
Акинага не беше от хората, които лесно се примиряват с провалите.
— Какво точно искате да кажете, дайжин? — наостри уши той.
— Научих, че Оками е успял да разбере за вашия заговор срещу него. Именно това го е накарало да потърси помощта на Никълъс Линеър.
— Глупости! — размаха ръце Акинага. — Омразата на Линеър към Якудза не подлежи на съмнение! Кой, за Бога, ви разказа тази приказка?
— Акира Шоза — отвърна Ушиба. — Настоявам да помислите добре, преди да отхвърлите тази възможност. Тя има всички шансове да се окаже истина. Историята на Япония дава достатъчно доказателства в подкрепа на тезата, че откритата враждебност е най-доброто прикритие за приятелски чувства — истината в тези думи беше убедително доказателство за начина, по който миналото влияе на настоящето. Поне за Ушиба…
— Може би сте прав — отвърна скептично Акинага. — Но ние всички знаем за омразата на Шоза към Линеър. Подобна теория е изключително удобна за него, тъй като дори да се окаже погрешна, той пак ще получи възможност за дълго чаканото отмъщение…
Ушиба си даваше ясна сметка за противоречията между членовете на Вътрешния съвет след изчезването на Кайшо, правеше всичко възможно да продължи помирителната си мисия.
— Никой от нас, а най-малко самият Шоза, не може и не иска да скрие омразата си по отношение на Линеър — поклати глава той. — Но когато го запознах с вашите обвинения, той категорично ги отхвърли. Има и друго — след като Линеър наистина ненавижда Якудза, какво е правил миналия месец във Венеция? Нали именно там е щабът на Оками?
Правилно беше предвидил, че това разкритие ще затвори устата на Акинага. Високият мъж дълго мълча, после въздъхна и поклати глава:
— Е, добре… За момента ще приема вашето становище, Ушиба… Но ви предупреждавам, че няма да гледам отстрани как Шоза планира своето отмъщение! Съгласен съм, че трябва да отстраним Линеър, защото той действително е най-сериозната заплаха за. „Годайшу“. Но това не означава, че се заблуждавам по отношение на него. Познавам силата и уменията му, баща ми е бил близък с полковник Линеър в онези ужасни години след капитулацията… Често са си сътрудничели, особено в кризисни моменти. Самият аз пазя великолепни спомени за този човек. Помня погребението му, защото тогава за пръв и последен път в живота си видях сълзи в очите на баща си. Само аз ги видях. Носеше тъмни очила, но аз бях се изправил до него и ги видях отстрани… Толкова дълбоки бяха чувствата, които го вълнуваха!