Отправил поглед към окървавените знамена на камикадзе над главата си, Акинага леко се усмихна:
— Но зная и друго — синът не е като бащата. Полковникът разбираше, че американските закони в Япония са временно понятие, което е обречено на изчезване. Съмнявам се, че Никълъс Линеър е в състояние да проумее това. Той притежава изключително строг вътрешен кодекс на честта. Ако можеше да се превърне в самурай от XII век, той положително би отказал да се възползва от услугите на нинджа, за да заобиколи правилата на Бушидо… По-скоро би предпочел смъртта.
— Въпреки всичко настоявам за изключителна предпазливост по отношение на Линеър — тръсна глава Ушиба. — Чувал съм най-различни слухове за него, имам чувството, че е дори по-могъщ, отколкото го считаме. Да раздразниш отровния паяк, като разкъсаш мрежата му, невинаги е най-мъдрото решение… Наближава моментът за окончателната победа на „Годайшу“ затова трябва да вземем всички необходими мерки. Не бива сами да даваме храна на подозренията му…
— Може би — бавно кимна оябунът. — Но когато слушам аргументи като вашите, дайжин, неволно се сещам за митичния герой Йошинори, тръгнал на смъртен бой с Паяка-демон, който отнел живота на девет хиляди и деветдесет герои… Когато го открил, чудовището било омаломощено от многобройните си рани… Не било в състояние дори да защитава гнездото, в което лежало малкото му… — дълбоко хлътналите очи на Акинага станаха още по-тъжни: — Истината невинаги е такава, каквато очакваме, дайжин…
Ушиба кимна с глава, в съзнанието му се появи обещанието на Шоза да открие ахилесовата пета на Линеър.
— Тук сте прав. Дори Паяците-демони могат да бъдат победени… — очите му се насочиха към окървавените знамена на камикадзе. Акинага имаше предвид Никълъс Линеър със своя пример, но той важеше с пълна сила и за баща му — полковник Линеър. А Никълъс наистина притежаваше качествата на легендарния герой и беше в състояние да извика на помощ всички морални сили, необходими за победата над злото.
— Май не сте много убеден…
Ушиба изпъна рамене в опит да се стопли. Тайно би предпочел някое по-дебело палто, но не можеше да си позволи подобна проява на слабост, особено в обкръжението на чакали като Акинага и Шоза.
— Акинага-сан — рече на глас той. — Половината от времето си прекарвам в компанията на американци „итеки“ и мога да ви уверя, че не изпитвам никакво уважение към тях. За разлика от Шоза, считам, че техните нрави и култура оказват пагубно влияние върху Япония. Но Никълъс Линеър не е „итеки“. На практика той се различава от всички хора, включително и от нас, японците. Шоза обаче едва ли е в състояние да разбере това.
— Хм, Шоза! — промърмори Акинага, а на лицето му се появи такова изражение, сякаш му бяха поднесли вмирисана риба. Според мен той тайно мечтае за трона на Кайшо, макар да се обявява за противник на подобен пост, концентриращ твърде много власт в ръцете на един човек. Не одобрявам неговата припряност, но мога да я разбера. Представете си само какъв авторитет ще има човекът, успял да победи Никълъс Линеър! В желанието на Шоза за незабавна разправа е Линеър аз виждам още един негов опит да постигне превъзходство над всички нас…
Значи и Акинага не вижда опасността от Линеър за цялото бъдеще на „Годайшу“, въздъхна в себе си Ушиба. И той, подобно на Шоза, е загрижен преди всичко за личното си влияние в рамките на Вътрешния съвет, не е в състояние да оцени дългосрочните последици от още един неуспешен опит да бъде отстранен Линеър. Душата му се гърчеше от тревога, междуособиците на оябуните дълбоко го огорчаваха и плашеха. Изпита остра мъка по Кайшо, който, независимо от своите слабости, беше в състояние да поддържа единството на организацията. След изчезването на Микио Оками всеки преценяваше своите лични шансове, вземането на единодушни решения се превърна в отдавна отминал сломен. Но фактът, че Оками му липсва, беше доста изненадващ… Та нали само преди броени месеци той се обяви за неговото отстраняване?
— Аз съм верен на клетвата, която дадохме — промълви на глас той. — Дългът към „Годайшу“ преди всичко! — ръцете му в джоба на палтото се свиха в юмруци: — „Годайшу“ е най-важното нещо в моя живот, защото само тази организация е в състояние да извърши това, което не може да извърши правителството — овладяване и контрол на международната търговия в световен мащаб — от компютърните технологии и доставката на оръжие до търговията с петрол и наркотици! — от гърдите му се откърти дълбока въздишка: — Времето на „Годайшу“ най-сетне идва! Икономиката ни е в плачевно състояние, печалбите намаляват, големите корпорации една по една прибягват до мерки, които доскоро се считаха за немислими — свиване на производството, съкращение на работната сила и затваряне на производствени мощности. Никой не знае какви поражения ще донесе това на нашата финансова система и банкови институции, а това е още по-тревожно. Колко банкрути още трябва да станат факт, преди да видим светъл лъч в тунела? А хитрите американци твърдо държат на силна йена. Твърдят, че това им помага да се справяте търговския дефицит по отношение на Япония, но аз добре зная истинската причина: те знаят, че силната йена блокира оживлението в нашата индустрия и намалява относителния ни дял в световната търговия. Американците са доволни от нашата криза и искат да я протакат до безкрайност.