— Може би има и второ, трябва да внимаваме — обади се Никълъс.
Бей го стрелна с поглед и кимна. Пръстите й опипаха едната стена на тунела, после и другата. Лъчът на фенерчето се закова на една малка издутина близо до пода.
— Осколочна граната — прошепна. — Ако случайно преминеш през капана, шрапнелите на тази граната непременно ще ти откъснат краката…
После му посочи откъде да мине, без да докосва скритите в глината детонатори, един по един се прехвърлиха над тънката жица и продължиха напред, придържайки се към средата на тунела.
След малко Бей се закова на място, лъчът на фенерчето освети скелет на голямо куче, оглозгано преди години от пълчищата плъхове, населяващи тези тунели. Черепът, който видяха преди малко, очевидно принадлежеше на това животно.
— Елзаска овчарка — прошепна тя, докато прекосяваше купчината кости. — Американците са ги използвали за проверка на тунелите. Не са вършили кой знае каква работа, защото виетконг са прибягвали до лют пипер и униформи на убити противникови войници… Дори започнали да се мият с американски сапун и това също заблуждавало кучетата… — задържа светлината върху костите, докато Никълъс мине над тях: — Бедните животни! Не са били в състояние да надушват мините на виетконг и много от тях са намерили смъртта си… В крайна сметка янките престанали да ги пускат тук…
Тунелът се извиваше стръмно нагоре, подпорите бяха опасно прогнили. Въздухът се изпълваше със сладникава миризма, все по-силна и по-противна… Бей спря и се извърна да го погледне:
— Това място не е от най-приятните, но именно такава е целта му… Сегашните управници не знаят почти нищо за него, повечето от тях са убедени, че мрежата от тунели е окончателно унищожена от бомбените килими на стратегическите бомбардировачи „Б-52“… Което не отговаря на истината. Засегнати са само онези от проходите, които са се намирали близо до повърхността. По-дълбоките са непокътнати, над тях има дебел пласт глина и варовикови скали…
Никълъс разбра, че се намират именно в един от тези тунели. Те се пресичаха и извиваха, бяха нагъсто и изчезваха във всички възможни посоки. Като улиците на призрачен град. Накъдето и да се насочваше лъчът на Бей, той неизменно попадаше на човешки останки. Всички, без изключение, бяха в спокойни пози, като че ли потънали в размисъл, И това беше най-ужасното. Сякаш смъртта ги беше заварила по време на разговор или дрямка, докато приготвят храна или просто си почиват…
Танжинското му око продължаваше да е отворено, в съзнанието му се появяваха доста по-пъстри картини от това, което осветяваше фенерчето на Бей. Главата му се завъртя. Сякаш тези войници, макар и отдавна мъртви, все още притежаваха жизнена енергия, сякаш историята отказваше да ги постави на прашните си лавици и да ги обрече на забрава…
— Сега сме на сигурно място — обяви Бей, без да намалява ход. — Дори да подозират, че сме тук, полицаите и войниците не биха ни последвали за нищо на света.
— Защо?
— Защото знаят, че можем да останем в този лабиринт с месеци, без дори да ни подушат… Освен това тук е опасно и за тях. Сам видяхте, че много от тунелите са минирани.
— А сълзотворен газ? Биха могли да пуснат тук газ и…
— Дори през ум няма да им мине подобно нещо… Знаят, че тук има много междинни врати и прегради. Никакъв газ не може да изпълни тази огромна мрежа…
Никълъс кимна с глава.
— Все пак бих предпочел да си бъда там, в пълния с дървеници хотел Ан Дан — промълви той.
— Споменахте за дървеници и това ме подсеща, че трябва да се погрижим за някои техни братовчеди — усмихна се Бей и плъзна лъча на фенерчето по дрехите му. Приклекна и започна да чисти тялото му от дребни пиявици, впили се незабележимо навсякъде — по глезени и лакти, дори и по врата му… — Не след дълго ще усетите присъствието на тези приятели… По-добре свалете дрехите си.
Той се подчини, погледът му не се отделяше от черните й блестящи очи, които инспектираха тялото му с вещината на опитен лекар.
— Имате тяло на атлет — отбеляза с леко учудване тя. — Мускулите ви са издължени и гладки, като на плувец… Това тяло очевидно не принадлежи на разплут бизнесмен или на човек, който се занимава с промишлен шпионаж… Сега вече свалих маската ви, господин Гото. Зная какъв сте…
Протегна ръка и отлепи една пиявица от вътрешната страна на бедрото му. Той усети как космите на врата му леко настръхват.
— Не се срамувате от голотата си — заключи Бей и се изправи. — Следователно няма да се впечатлите и от моята.
Подаде му фенерчето и започна да сваля мокрите дрехи от себе си. Оказа се по-млада, отколкото си беше представял. Едва ли беше на повече от двадесет. Тялото й беше красиво, но далеч от непорочността. Дълбоки белези личаха върху долната част на гърба и таза й.