Първа глава
Сайгон | Токио
Никълъс Линеър чакаше своя човек. Пиеше топла бира и наблюдаваше голямата колкото палеца му хлебарка, която изследваше мръсната стая с високомерието на японски шогун.
Намираше се на третия етаж на хотел Ан Дан — едно изключително неприятно място, което обаче беше напълно подходящо за намеренията му. Слабата, едва 40-ватова крушка хвърляше жълтеникава светлина по мръсните и напукани стени. Тя се задействаше чрез докосването на двата оголени проводника в дупката до вратата, разбира се, ако имаше ток. Цялата порутена сграда беше пропита от миризма на гнило, примесена с воня на пот и човешки изпражнения. Шумът, идващ от улица „Нгуен Трай“, беше не само непоносим, но и не стихваше до ранните часове на утрото. Но това в крайна сметка беше Сайгон, а кварталът Шолон, в който се намираше хотелът, беше най-мръсната и неприятна част на огромния град, заселена предимно с отрепките му…
Никълъс се обърна да погледне Жисаку Шиндо — японския частен детектив, нает от партньора му Танцан Нанги. Той имаше задачата да разследва убийството на Винсънт Тин — бившия директор на сайгонския клон на „Сато Интернешънъл“ — огромната международна компания, която Никълъс и Нанги притежаваха заедно.
— Мислите ли, че ще дойде? — попита той.
— Приятелят на моя приятел каза, че ще дойде — отвърна пестеливо Шиндо, гласът му прозвуча странно в задушния и влажен въздух на стаята.
Никълъс прехвърли в главата си дейността на Винсънт Тин. По всичко личеше, че този човек е работил за своя сметка, а службата в „Сато Интернешънъл“ е била само прикритие за незаконните му операции. Връх на тази дейност беше кражбата на ултрасекретен компютърен прототип, разработен по специален дългосрочен проект на компанията под наименованието „Чи“ и прякото ръководство на Никълъс. Компютрите от тази серия представляваха истинска революция, нищо подобно не беше се появявало на световния пазар. Базиращи се върху технология на невронни мрежи, компютрите от първото поколение „Чи“ можеха да обработват информацията точно по начина, по който действа човешкият мозък.
Подобно на повечето престъпници, включително и на гениалните, Тин се беше провалил поради алчността си. Комбинирайки откраднатите компоненти на „Чи“ със софтуера на американската разработка „Кошер“ (също използваща невронни платки), той беше създал някакъв странен сайгонски хибрид и беше побързал да го предложи на огромния черен пазар в Югоизточна Азия.
Тези действия доведоха до големи неприятности за „Сато-Томкин“ — американския клон на „Сато Интернешънъл“, и лично на Никълъс, който беше работодател на Тин. Американското правителство ги обвини в кражба, незаконно производство и промишлен шпионаж. Засегнат пряко, Никълъс имаше както лични, така и професионални причини да разкрие точния размер на щетите, предизвикани от Тин преди убийството му.
Пристигнал на място и чул оценката на Шиндо за създалата се ситуация, той изпита още по-дълбока тревога. Стана ясно, че ударът, нанесен върху репутацията и цялата дейност на „Сато Интернешънъл“, не е бил дело единствено на Тин.
Първият възникнал въпрос, беше кой е създал хибрида „Чи-Кошер“? Положително не беше Тин, на него му липсваха необходимите познания и умения за подобна операция. На практика подобно нещо беше по силите на малко компютърни специалисти. Обединяването на две паралелни, но едновременно с това дълбоко различни, системи в кибернетиката, можеше да бъда извършено само от човек с гениални познания. Разбира се, такова обединяване беше възможно от техническа гледна точка, стига човек да има търпението да се зарови в милиони различни комбинации. Но за да се получи краен продукт с желаните качества, беше нужен талантът на гениален теоретик.
Кой от познатите на Винсънт Тин притежава подобни качества?
След всичко това въпросът за тайнствената му смърт продължаваше да стои открит.
Според старши инспектор Ханг Ван Киет от сайгонската полиция, Винсънт Тин е бил убит по непредпазливост по време на незаконното си проникване в чужда собственост. Въпросната собственост представляваше голям и порутен склад в северната част на града, запълнен с варели сярна киселина, соли, бензин, сода бикарбонат и натриев перманганат. С други думи, там се е помещавала нелегална фабрика за наркотици. Но Никълъс знаеше, че Ван Киет лъже.
Миналата седмица Шиндо беше разговарял със старши инспектора. Ван Киет — мършав виетнамец с жълти очи и още по-жълти зъби на страхлив хищник, упорито се придържаше към версията за случайната смърт на Тин. Притиснат здраво от Шиндо, той зае единствената възможна отбранителна позиция — по-добре нещата да останат такива, каквито са, тъй като присъствието на Тин на това място може да повдигне редица неприятни въпроси. Делото трябва да бъде прекратено с вече известното заключение.