— Готова ли е?
Момичето с гладкото тяло мълчаливо кимна с глава. Тъмните зърна на гърдите й възбудено стърчаха.
Рок стана и се качи на подиума. Меката коприна приятно погали босите му крака, твърдината в слабините му стана още по-силна.
— А ти? — попита той и погали гладкото тяло на момичето. Беше привлекателен мъж, с високо мускулесто тяло и рамене на тежкоатлет. Пепеляворусата му коса беше подстригана късо, кожата под нея беше силно загоряла от слънцето. Този бронзов загар правеше сините му очи неестествено ярки, но все пак не можеше да прикрие изцяло дълбоките белези по скулите му, предизвикани от нелекувано навреме младежко акне. Но вместо да го загрозяват, тези белези придаваха допълнителна привлекателност на обветреното му лице. Приличаше на африкански вожд, нарязал лицето си в съответствие е древните ритуали на своето племе…
— Имам нужда от теб — промълви момичето с гладката кожа, очите му пламенно проблеснаха, ръцете й продължаваха работата си върху тялото на партньорката. — Хайде, подготви ме!
Рок вдигна ръка, хвана гъстата й коса и я дръпна към себе си. Главата на момичето се изви назад, устните им се сляха. Жената на колене беше тласната встрани, от гърлото й излетя стон на изненада и разочарование. Ерекцията му стана нетърпима.
Момичето с гладката кожа спусна ръце надолу, обхвана члена му и го настани между бедрата си, после бавно започна да върти таза си. Усещането беше изключително приятно, меката кожа от вътрешната страна на бедрата вършеше своето. Кръвта му пламна, миг по-късно усети особеното докосване на втората жена, която беше пропълзяла изотзад и галеше члена му с върха на езика си. Вече не беше в състояние да се въздържа. Приклекна и проникна докрай в момичето пред себе си, краката й се отделиха от пода и се увиха около кръста му.
Езикът на другата жена поддържаше темпото. Тръгна от долната част на краката му и бавно запълзя нагоре, скоро достигна мястото, от което започваше чаталът, към него се присъединиха и пръстите… Пред очите на Рок блеснаха ослепителни светкавици, тласъците на таза му станаха диви и неконтролируеми, пръстите на втората жена бавно проникваха в ануса му, езикът ги следваше с влудяващи кръгообразни движения… Тялото му се сгърчи в екстаз, изпразването връхлетя като огромна приливна вълна, сладко и облекчаващо…
Тримата се стовариха върху подиума, една безформена купчина от потни тела… Поемащ с пълни гърди аромата на сгорещените жени, Рок наблюдаваше с премрежени очи как телата им се вкопчват едно в друго и започват да се извиват като огромни змии, работата на езиците и ръцете им беше толкова възхитително сластна, че той отново започна да се възбужда…
Сега беше ред на двете жени. Използваха тялото му така, както си искаха. Както той беше използвал техните. Гърчеха се и стенеха от възбуда, кулминацията бързо приближаваше. Той отново влезе в правата си, проникна първо в едната, после другата, разпределяйки помежду им семето на своята мъжественост. Те го приеха като божествено вино, с доволно изражение на потните и бавно отпускащи се лица.
После дойде сънят. Рок потъна в лепкавата му прегръдка без дори да направи опит да стане. Беше пак онзи противен сън. Озова се на непознато място, по време, което предпочиташе да не си спомня… Баща му го преследваше из огромна мрачна къща, той тичаше из стаите — мръсни, запуснати, пълни с хлебарки и плъхове.
Помни, че аз те направих това, което си!
Грубият глас кънтеше между опушените стени, присъствието му се усещаше физически. В крайна сметка Рок нямаше накъде да бяга. Потърси убежище в последната стая на мрачния дом, но там го чакаше смъртта. Стаята се пълнеше с гореща кръв, алените талази скоро покриха главата му и Рок се удави…
Събуди се с вик на ужас, кървясалите му очи се спряха на голите жени. В следващия миг връхлетя върху тях с неописуема ярост, удряше, риташе, блъскаше… Момичетата с писък се разбягаха, от раните им капеше кръв.
Седма глава
Вунг Тау | Вашингтон | Токио
Старши инспектор Ван Киет пристигна в Ланг Ка Онг по-мрачен от буреносен облак. Беше толкова побеснял, че чак пушек му излизаше от ушите.
— Човек не може да има личен живот, докато хора като теб го измъкват от къщи, когато си пожелаят! — изръмжа на Таши той, после зърна Никълъс и от гърдите му се откъсна нещо, което наподобяваше стенание: — А ти си истинска прокоба! — извърна се към оябуна и добави: — Ако някога стане така, че ми дължиш услуга, предварително зная каква ще бъде тя — да ми позволиш да убия тоя тип!