— Благодаря за информацията — ледено отвърна Таши. — Ще я имам предвид.
Над главите им тъмнееха скелетите на китовете тъмни и гротескни.
— Тук ли ще стоим? — озърна се нервно Ван Киет. — Предпочитам да съм в движение, особено нощем…
Напуснаха храма. Никълъс внимателно наблюдаваше развитието на събитията. Поведението на този човек беше коренно различно от това при последната им среща. Тогава, заобиколен от своите хора, Ван Киет се държеше властно и самоуверено, но сега нещо се беше променило. Какво?
— Преди два дни е станал малък инцидент при пагодата Гиак Лам — започна Таши.
— На мен ли го казваш! — възбудено отвърна Таши. — Правителството ми оказва страхотен натиск да заловя атентатора. Проблемът обаче е там, че аз го познавам отлично и той ми плаща далеч по-добре от властите…
— Обект на атентата е бил този човек тук — каза Таши и махна с ръка по посока на Никълъс. — Оцеляването му е резултат на щастлива случайност.
— Което е истинско нещастие за нас! — ядно тръсна глава Ван Киет и нервно се озърна. Имаше вид на човек, който ужасно съжалява, че си е оставил бронираната жилетка у дома.
— Кой заповяда да ме убият? — попита Никълъс.
— Рок, разбира се.
— Кой е Рок?
— Императорът на Плаващия град — с неудоволствие изръмжа Ван Киет. — Той построи проклетата крепост в сърцето на джунглата. Един Господ знае как го е направил, но парите наистина вършат чудеса. А Рок има толкова много пари, че няма време да ги изхарчи…
— Защо си признаваш всичко това? — изгледа го внимателно Никълъс. — След като Рок е твоят господар и ти е заповядал да ме убиеш, защо просто не изпълниш заповедта?
— Тоя майтапи ли се? — извърна се към Таши Ван Киет.
Таши сви рамене.
— Кажи му…
— Наистина ли? — изви вежди полицаят.
— Наистина.
— Мене ме наемат, никой не може да каже, че ми е господар — обърна се към Никълъс той. — Може да съм проститутка, но душата си все още не съм продал…
— Господи, можеш да прескочиш шибания сценарий! — изви очи към небето Таши. — Кажи му истината и толкоз!
— Тук не се чувствам добре — потръпна Ван Киет. — Не можем ли да идем някъде другаде?
„Някъде другаде“ се оказа елегантната седемметрова моторница на Ван Киет с корпус от бяло фибростъкло, палуба от тиково дърво и блестящи месингови перила. Малко хора във Виетнам бяха в състояние да си позволят подобен лукс, а полицаите едва ли фигурираха сред тях. Ван Киет включи двигателите и запали сигналните светлини, а Никълъс и Таши развързаха дебелото въже от пристана.
Ван Киет подкара навътре и спря едва когато светлините на Вунг Тау се превърнаха в тънка сребърна линия на хоризонта. Пусна котва и отвори хладилния шкаф, претъпкан сбира. Настаниха се удобно и отвориха по една кутийка, наслаждавайки се на кадифената нощ и пълната тишина.
— Истината е проста — промълви най-сетне виетнамецът. — От почти две години насам Таши и аз се опитваме да проникнем в Плаващия град на Рок…
— Рок притежава маковите полета на платото Шан — добави Таши.
— Точно така — кимна Ван Киет. — Доколкото съм информиран, той е американец, ветеран от войната. Решил да остане след изтеглянето на американската армия. Никой не знае как е успял да се измъкне, без да предизвика подозрение у своите командири. Може би е прибягнал до стария номер с фалшивата смърт, много хора са го правили… А може би просто е дезертирал. Във всеки случай е преценил, че шансовете му тук са добри, заминал е за Бирма и в продължение на години със зъби и нокти се е борил за дял от бизнеса с наркотици. Предлагал е услугите си на всеки от местните главатари, който проявявал желание да го изслуша, бил е наистина безскрупулен убиец… Отстранявал враговете им срещу съответното заплащане, част от него неизменно включвала мирно съвместно съществуване, но малцина се замисляли върху този факт. А крайната цел на Рок била дял от бизнеса, не пари…
Ван Киет отпи от бирата си и тихо добави:
— Имало и такива, които отгатвали намеренията му. С тях той безпощадно се разправял…
— Сам-самичък? — скептично го изгледа Никълъс.
— Слушай, по време на войната този човек е бил истинско чудовище! Един Господ знае колко хора е пратил на оня свят и какво наслаждение изпитвал… В онази обстановка убиването лесно се е превръщало в източник на удоволствие… Рок се оправя с всякакъв вид оръжие, и до днес носи ПТУРС… Знаеш ли какво е това? Преносима противотанкова ракета от типа „М-72“… Можеш ли да си я представиш насочена в гърдите ти? Говори се, че е направил подобрения на своята любима и тя е станала още по-смъртоносна… Освен това е умно копеле. Според слуховете успял да отстрани последния от по-едрите барони на наркотика, като убил любимото му момиче, а за обяд му поднесъл отрязаното й ухо…