Аркам се озърна, сякаш се страхуваше, че някой може да ги подслушва.
— Майната му! — промърмори, после заби очи в лицето на Кроукър и започна: — При една от последните й забежки бях толкова бесен, че направих опит да я открия и отидох при родителите й…
— Семейство Харкастър, нали?
Аркам кимна. По каската му имаше ситни капчици влага, приличаха на сълзи.
— Не знаех какво да очаквам, защото Веспър рядко говореше за тях… Никога не е ставало въпрос да им гостуваме, дори на Коледа или Великден… Празниците прекарвахме с моите старци и тя изглеждаше напълно доволна…
Все пак се оказах неподготвен за посрещането на родителите й. Представих се като съпруг на Веспър — както си му е редът… А старецът й ме погледна така, сякаш искаше да откачи пушката си от стената. Спря го жена му. Беше много бледа. Попита ме какво искам, казах че търся Веспър… И знаете ли какво отвърна баща й, господин Кроукър? „Защо си дошъл тук тогава?“… Представяте ли си? Нима е възможно това да бъде родител?
По лицето на Аркам се изписа смаяно изражение, сякаш отново преживяваше случката.
— „Дъщеря ни отдавна не живее тук“ — каза майката на Веспър. Никой от двамата не изрече името й. Бяха я изхвърлили от живота си, бяха я забравили. Ясно виждах, че сърцето на майката все още се свива от мъка, но бащата беше железен.
— Какво се е случило?
— Преди всичко, тя е била осиновена… А после разбрали, че е лесбийка. Всъщност не точно лесбийка, а бисексуална… — думите излизаха с мъка през обтегнатите му устни. — Семейство Харкастър бързо охладняло…
— Кога е станало това?
— Според госпожа Харкастър — по време на следването на Веспър…
В главата на Кроукър прозвуча предупредителен сигнал.
— Има нещо, което ме интересува особено много — започна той. — Веспър е получила изключително образование — Йейл, Колумбийския университет, докторска дисертация. Това струва страшно много пари и тези пари очевидно не са били отпуснати от мама и татко… Откъде ги е взела?
— Заминала за Ню Йорк и се включила в предизборната кампания на кандидата за кмет от Демократическата партия — поясни Аркам. — След като малко или много я познавате, можете да си представите как се е развихрила там… Включи ли се в някаква организация, тя съвсем скоро я превръща в инструмент за личните си цели…
— Но парите от подобна кампания не биха стигнали дори за издръжка в общински колеж, да не говорим за учебни заведения като Йейл и Колумбия…
Аркам кимна с глава.
— Един път се отпусна и спомена, че е извадила голям късмет… Нейният кандидат спечелил изборите и бил толкова впечатлен от способностите й, че я препоръчал на някаква фондация, спонсорираща само изключително талантливи студенти… Сигурно пак ме е преметнала…
Болката му беше толкова силна, че почти можеше да се пипне. Този човек никога няма да излекува раните си, въздъхна Кроукър.
— Това още не е сигурно — каза на глас той. — Помните ли името на тази фондация?
Лицето на Аркам се сбърчи от напрежение.
— „Актон“, или може би „Андовър“… Помня, че започваше с „А“, като името ми… — Щракна с пръсти и тръсна глава: — Спомних си! „Авалон“! Като при крал Артур…
Кроукър зашеметено мълчеше. „Авалон ЛТД“ беше името на фирмата за международна търговия е оръжие! А сега се оказва, че фондация със същото име е финансирала висшето образование на Веспър! Съвпадение? В света на Кроукър подобна думичка не съществуваше. Нима ще се окаже, че Дидалъс граби създадената с негова благословия агенция АМОП и богатее, като продава изпитваните там оръжия чрез „Авалон ЛТД“?
— Тя не е лош човек, господин Кроукър — промълви Аркам с отчаяние в гласа. — Просто са й се случили лоши неща. А това не е едно и също, нали?
— Наистина не е.
Кроукър остана на място, докато едрият мъж бавно се стопяваше в сянката на обречената сграда. Съвсем скоро тя щеше да рухне по начина, по който светът на този мъж беше рухнал върху главата му.
Ушиба отиде на среща с Тетцуо Акинага, оябуна на клана Шикей. Решението за нея беше взето доста трудно, особено на фона на тайното му сътрудничество с Акира Шоза. Но разкритията на Йошинори не му оставиха друг избор, той трябваше да си изясни нещата, след като разбра, че Шоза разчита на Таши Шидаре — новия оябун на Ямаучи, за ликвидирането на Никълъс Линеър.
Всъщност Ушиба дълбоко се съмняваше, че някой може да постигне успех срещу Линеър, особено пък жадният за отмъщение Шоза. Изобщо не приемаше добре обоснованите му аргументи за вземането на подобно решение.