— Наистина ли баща ми е създал Министерството за международна търговия и индустрия, сливайки старото МТИ и Търговската палата?
— Кой ти каза това?
— Майк Леонфорте. Дълго време проучвал дейността на баща ми…
— Значи трябва да се радваме, че е бил изпепелен от „Факел“ — изръмжа Оками, отпи нова глътка еспресо и се замисли. — Механизмите на този процес трябваше да бъдат осъществени от японци. Нямаше друг начин. За целта полковник Линеър прибягна до услугите на Йошида и Ширасу. А когато последните им противници в МТИ изпратиха да ги шпионира един младеж на име Нагаяма, именно баща ти го привлече на страната на Йошида. Една година по-късно Нагаяма стана главен секретар на „МИТИ“ и „Годайшу“ започна да действа…
— Но как е било възможно довчерашни смъртни врагове да заработят заедно?
— Казах ти, че Полковника беше ясновидец. Успя да види онова, което ги обединяваше — жаждата за богатство. Всички бяха нетърпеливи да натрупат пари, това беше главната цел в живота им. И баща ти, който познаваше историята на Япония като никой друг, им предложи „Годайшу“ като средство за постигане на тази цел. Защото си даваше ясна сметка, че страната е на ръба на хаоса, че има нужда от здрава ръка на кормилото, която да я ръководи най-малко едно-две десетилетия… И тази ръка беше Либерално-демократическата партия. На практика това, което стори полковник Линеър, беше един исторически акт, променил из основи съдбата на Япония.
— В началото на XVII век на власт идва Йеасу Токугава — един от най-великите шогуни в японската история. Заварва страната разпокъсана от феодални междуособици, люшкаща се на ръба на анархията. И започва да я управлява с желязна ръка. Законите му наистина са били жестоки, но историята доказва, че само по този начин е можел да обедини нацията…
— В подобна насока бяха и съветите на полковник Линеър към политици, бюрократи и ръководители на Якудза. ЛДП и „Годайшу“ бяха съвременният еквивалент на двестагодишното управление на Токугава. Тяхната цел беше да обединят народа около главната задача — възстановяването на страната. А също така да го предпазят от заразата на социалистическите и комунистическите идеи.
Оками млъкна, повика келнера и си поръча второ еспресо. Никълъс получи паузата, която му беше необходима да осъзнае чутото. Все още не можеше да възприеме фактите, трудно му беше да повярва, че малко или повече баща му е архитектът на съвременна Япония. Как е успял да го постигне? Докъде се е простирала гениалната му прозорливост? В гърдите му потрепна нетърпение. Да, непременно ще трябва да открие това…
Сякаш прочел мислите му, Оками вдигна глава и продължи своя разказ:
— Но времето работи за истинската човешка същност и това никой не е в състояние да промени. Годините течаха, заедно с тях се раждаше и корупцията. Баща ти притежаваше изключителни качества, но най-силното от тях вероятно беше умението му да се справя с властта. По деликатен, бих казал дори елегантен начин…
— Моето задължение беше да привличам все повече оябуни в системата на „Годайшу“. Но заедно с тях в нея проникваше и корупцията. В един момент разбрах, че скоро възможностите й ще бъдат изчерпани, а аз самият вече няма да съм в състояние да я контролирам. Могъществото й ставаше прекалено голямо и затова тя трябваше да бъде ликвидирана. Подобно на избягал от клетката си хищник, нашата организация се обърна срещу своите създатели, родиха се уродливите й отрочета, като Плаващия град например… В момента, в който Рок и Майк Леонфорте станаха съдружници, „Годайшу“ се превърна в заплаха от световен мащаб. Хора като Шоза, Козо и Акинага неминуемо щяха да я подчинят на своите цели и да я превърнат в инструмент за икономически натиск по всички точки на света. Нормалните пазарни отношения щяха да отстъпят място на сделки от рода на тези, които се сключваха в Плаващия град, търговията с наркотици и оръжие щеше да се разрасне като чумна епидемия… Това не исках и не можех да позволя!
Времето за обяд отмина, посетителите на ресторанта оредяха. Келнерите в бели ливреи безгрижно си бъбреха, никой не обръщаше внимание на двамата мъже в ъгъла. Един от помощниците на готвача се зае да сменя леда в подносите с прясна риба, изложени пред входа.
— Можеш да си представиш как съм се чувствал, когато разбрах, че имам нужда от помощта ти — продължи Оками. — Знаех, че ненавиждаш Якудза, но ще изпълниш дадената на баща си дума. Дори и да разбереш, че той е бил мой учител и партньор… Но знаех и нещо друго — любовта между теб и Коей все още е жива, въпреки превратностите на съдбата…