Трябва да бъдеш излекуван, каза му Диш там, в далечния Виетнам. Едва сега Никълъс разбра какво е имал предвид.
— Миналата година, когато се отзова на молбата ми и пристигна тук, аз веднага видях, че омразата ти към Якудза е все така силна — продължи Оками. — Това ми попречи да ти разкрия цялата истина. Бях сигурен, че всичко ще отиде по дяволите. Вероятно щеше да ме наречеш лъжец и да се откажеш от клетвата, дадена на баща ти… Защото всъщност не те бях извикал да ме закриляш — ти веднага видя, че спокойно мога да се справям и сам… Това беше само претекст, първата крачка към истината, добре прикритата истина… Нея ти трябваше не само да научиш, но и да разбереш. Защото дойде време именно ти да продължиш делото, започнато от баща ти.
— Ти дойде при мен с много отрова в душата си… Беше огорчен от младежката си любов, станала жертва на сили, които вие с Коей не сте били в състояние да разберете… В нощта, в която Челесте те доведе в дома ми, аз веднага осъзнах, че си наранен много по-дълбоко, отколкото баща ти си беше представял… В подобно състояние беше безполезен както за мен, така и за себе си.
— Признавам, че част от отговорността за това състояние е моя. Трябваше да поправя допуснатата преди много години грешка. Тогава не оцених какви поражения може да ти нанесе светът на Якудза. Реших отново да те срещна с Коей, но за тази цел трябваше да премълча истината. За себе си, за Челесте, Маргарет и Веспър… Но най-вече за баща ти.
— Преди години баща ти настояваше да се срещна с теб, да направя опит за сближаване. Но аз отказах. Времената бяха лоши, бях се предал в плен на пиянството и отчаянието. Не можех да контролирам себе си, да не говорим за чувствата на младеж като теб… Тогава той, за добро или лошо, избра Тцунетомо Акинага. И ти се запозна с Коей… Карма, Ник-сан.
Платиха сметката си и излязоха. Венеция грееше под топлите лъчи на следобедното слънце, фреските на старите дворци изглеждаха свежи и ярки, сякаш току-що изрисувани. По водите на Канале Гранде цареше оживление, кафенетата от двете му страни вече бяха извадили масички и чадъри на открито. Един гондолиер пееше с пълно гърло, игривата ария звънтеше в чистия въздух.
Никълъс искаше да получи отговор на хиляди въпроси, да разбере истинското състояние на нещата. Но в главата му непрекъснато се завръщаха думите на Майк Леонфорте, казани в онази ужасна виетнамска нощ: Геният на баща ти задвижи един огромен по мащаби план, чиито последици се чувстват и до днес… Едва сега Никълъс започна да осъзнава истинските параметри на този гений. Дишаше с пълни гърди, гледаше Венеция и се радваше, че е жив. Довечера му предстоеше среща с Челесте, сърцето му потръпна от нетърпение.
В душата му бавно се промъкваше възторг. Кайшо искаше именно той да продължи „гениалното дело“ на баща си, а това означаваше, че двамата ще работят в тясно сътрудничество и той най-сетне ще овладее тайната на „корьоку“. Защото и той, подобно на Таши, беше неин пълновластен господар… Пред Никълъс се разкриваше уникалният шанс да навлезе в един нов свят — тайния и внимателно съграждан свят на Денис Линеър, който нямаше нищо общо нито с Якудза, нито с други престъпни организации. Как би могъл да устои на подобно изкушение? Естествено ще поиска известни гаранции от Оками, не трябва да забравя и задълженията си към „Сато-Томкин“ и верния приятел Танцан Нанги. Това бяха подробности. В гърдите му се оформи усещането, че баща му е искал именно това, че е предвидил развоя на събитията и мъдро го е накарал да обещае, че ще се отзове на молбата на Оками…
Подаръкът, който получи, наистина беше безценен. Защото разбра, че миналото е нещо живо и оказва влияние върху настоящето. Всеки миг, всеки час… А бъдещето е съвсем друго нещо — в него всеки получава това, което му е предначертала съдбата. Включително и той, Никълъс Линеър…
Седмиците след завръщането на Веспър от Токио бяха изпълнени с напрежение. Преди всичко, защото беше включена в разследването на Пентагона по отношение на сенатора Дидалъс и неговата роля в обектите на АМОП. Друго, секретно разследване трябваше да открие причините, довели до назначаването на Джони Леонфорте за директор на „Огледалото“ — тайната разузнавателна организация на американското правителство. А вместо да спи, свободното си време прекарваше над кодираната информация, която беше преснимала от офисите на „Моргана“…
Не беше имала време да се занимава с нейното дешифриране, но Кроукър беше свършил добра работа и й предаде всички данни на токийското летище, малко преди двамата с Никълъс да отлетят за Венеция.
След точно четиридесет часа без сън вече беше убедена, че нещо в секретната информация не е наред. Загадката се съдържаше в думичката „ларва“. Първата й работа беше да провери дали няма грешка в дешифрирането. Към нея нямаше нито номер, нито цена и срок на доставка и това я наведе на мисълта, че тук не става въпрос за оръжие или някоя друга стока от номенклатурата на „Моргана“… Едновременно с това обаче думата „ларва“ се появяваше там, където цифрите завършваха с много нули и където очевидно ставаше въпрос за стотици милиони долари. Дидалъс се беше погрижил да прехвърли върху нея всички постъпления на „Моргана“ — суми, които рядко слизаха под границата на милион…