Челесте беше тази, която я насочи по вярната следа. Това стана по време на една от редовните им срещи за размяна на информация по канала Нишики.
— Странно — рече тя. — „Ларва“ е името на една от традиционните венециански маски. Обикновено е бяла, много рядко може да се срещне и черна… В превод от латински думата означава спектър или призрак… А самата маска има и друго име — наричат я „волто“…
Втората следа получи в самия Вашингтон.
— За какво са похарчени тези триста хиляди долара? — попита тя един от следователите на Пентагона, които проверяваха архивите на „Огледалото“.
— По всичко личи, че Дидалъс е наел частна фирма за проучване на персонала — отвърна човекът. — Действала е горе-долу година и половина…
— Това не е ли странно?
— Не особено. Ограниченията на бюджета често налагат отстраняване на хората, които за момента не са ангажирани с конкретни задачи. В посочения период Дидалъс е съкращавал предимно секретарки и помощен персонал…
— Как се казва тази фирма?
— Сега ще видим — промърмори следователят и започна да прелиства дебелия том пред себе си. — Ето… Компанията носи името „Национална служба за сигурност“.
Веспър пристъпи към компютъра и поиска наличните данни за НСС. На пръв поглед всичко беше наред, но тя изведнъж забеляза, че компанията е собственост на конгломерат, обозначен със съкращението ВО. Набра името и поиска пълна информация.
Екранът остана празен в продължение на няколко секунди, после компютърът изстреля съхранените в паметта му данни. Веспър затаи дъх. Пълното име на конгломерата беше „Волто Ентърпрайсиз“! „Волто“ означава и „Ларва“! Бялата маска на призрака! Която понякога може да бъде и черна…
Мозайката започна да се подрежда в главата й със забележителна бързина. Но картината, която се очерта, беше толкова ужасна, че тя за миг затвори очи и отпусна ръце до клавиатурата. Хидрата наистина има стотици глави! Отсечеш една, на нейно място поникват две! Нима всичките им усилия са били напразни? Нима ще се окаже, че Дидалъс не е бил главният ръководител на „Годайшу“ в Америка, а просто обикновен изпълнител?
Адресната регистрация на ВО сочеше Уест Палм Бийч, Флорида, но в компютъра нямаше данни за нито един от нейните служители. В душата й се промъкна ужас, ръцете й механично подадоха нова команда. Пръстите й бяха студени като лед, клавишите глухо потракваха… И изведнъж…
Опасенията й се превърнаха в действителност. Адресът на ВО беше идентичен с този, който подозираше… Огромна каменна къща на брега на океана, собственост на някаква чуждестранна компания без никаква дейност на територията на САЩ, без приходи, подлежащи на данъчно облагане. Седалището й беше на Бахамските острови, а фактът, че данните й бяха вкарани в компютрите на ФБР и Пентагона, се дължеше на една съвсем прозаична причина — през банковата сметка на тази компания ежегодно преминаваха стотици милиони долари!
А човекът, който използваше тази къща през зимните месеци на годината и който по всяка вероятност беше собственик на компанията, се наричаше Чезаре Леонфорте.
Веспър се облегна назад, по челото й избиха ситни капчици пот. Ако разсъжденията й са верни, именно Гадняра е извършил проучването на Леон Уоксман и по този начин е вкарал в „Огледалото“ собствения си баща! Дидалъс го е назначил за директор без никакви по-нататъшни проверки и това означаваше само едно: Гадняра го е държал в свои ръце, именно той е собственик на „Моргана“, „Малъри Ентърпрайсиз“ и „Авалон ЛТД“. Той е „ларва“ — призракът с черна маска, която добре е прикривала истинската му самоличност. Той е хидрата със стоте глави, с която се бяха борили всички.
Значи нищо не е приключило, помисли си Веспър. Напротив, то едва започва…