Выбрать главу

— Животните имат способността отдалеч да надушват кръвта — отвърна Кен и натика в устата си голяма хапка риба, примесена с ориз и зеленчуци.

— Помня времето, когато това можеше да се каже и за мен — усмихна се Ушиба.

— Може да се каже и сега, стига достатъчно силно да желаете победата в играта.

Ушиба го погледна с нов интерес. Макар със сигурност да беше прехвърлил четиридесетте, Кен имаше гладко младежко лице и смолисточерна коса, интелектуалните му способности положително бяха толкова големи, колкото и когато е бил двадесетгодишен младеж.

Ушиба изпъна гръб, пренебрегвайки болката, която се зараждаше в стомаха му.

— Човек се ражда със способността да надушва кръвта — отбеляза той.

— Това е вярно — кимна Кен и опразни чинията си. — Тази способност се съдържа в генетиката му и се усилва с майчиното мляко…

Забележката беше доста странна, Ушиба изпита чувството, че Кен има предвид Кисоко… В крайна сметка тя беше сестра на Микио Оками, положително се беше родила със способността да надушва кръвта…

— Няма ли да го довършите? — попита Кен и махна с ръка към чинията му.

Ушиба поклати глава и с удивление загледа как Кен придърпва храната и лакомо се нахвърля върху нея. Даде си сметка, че трябва да бъде снизходителен към този акт на невъзпитание, човекът срещу него все пак рядко влизаше в контакт с обществото.

— И тъй, какво ви води тук, дайжин? — попита с пълна уста Кен. — Очевидно имате нужда от съветите на майка ми. Коя фракция ви трови живота?

— Някой е допуснал грешка — предпазливо отвърна Ушиба. Кисоко знаеше за тайните му връзки с Вътрешния съвет на Якудза, защото беше сестра на Кайшо, но Кен беше съвсем друго нещо. — Опасна грешка, която час по-скоро трябва да бъде поправена…

— Предполагам, че говорите за наказание.

Нищо не убягва от вниманието на този човек, въздъхна в себе си Ушиба.

— Точно така, за наказание — отвърна на глас той. — Но аз не мога да го наложа, защото… защото съм близък с този човек…

— А той заслужава ли наказание?

— Несъмнено.

Кен кимна, сякаш приел присъдата на дайжина за свършен факт.

— Значи трябва да определите това наказание в съответствие с вината…

— Много бих искал да мога — въздъхна Ушиба. — Но главата ми е празна…

Кен помълча зает да довършва храната в чинията на дайжина. После каза:

— Елате горе. Искам да ви покажа нещо.

Взеха малкия асансьор в дъното на коридора и се изкачиха на втория етаж. Там се намираше гимнастическият салон на Кен и огромната му колекция от древни оръжия. При ремонта на сградата бяха изхвърлени старите прозорци, на тяхно място имаше огромни пана от матирано стъкло, които пропускаха максимално количество светлина, но едновременно с това запазваха напълно вътрешността на помещенията от любопитни погледи. Паркетът блестеше, край една от степите имаше витрини със самурайски мечове, дълги ножове „вакизаши“ за ритуалното самоубийство сепуку, късите ками „танто“ и още ред хладни оръжия, за предназначението на който Ушиба нямаше и най-бледа представа.

Кен приближи количката си до стената, с лекота се повдигна на мускулестите си ръце и се свлече на пода. Кръстоса безчувствените си крака в позиция „лотос“, после започна да се придвижва с помощта на китките си. Мускулите играеха, тялото му се повдигаше и отпускаше като странно махало, движенията изглеждаха леки и непринудени. Но Ушиба знаеше, че това е много далеч от истината.

Кен спря пред редицата „данцу“ от специално дърво. Това бяха специални шкафове за съхранение на катани, изработени по поръчка. Отвори най-горното чекмедже и извади някакъв кръгъл, увит в копринена кърпа предмет. Ушиба пристъпи и коленичи до него, очите му се разшириха от учудване. Предметът се оказа череп, потъмнял от времето и придобил цвета на изпечена глина. Повърхността му блестеше като полирана. Това означаваше, че за него се полагат специални грижи и костта се маже с разтопен восък.

— Това е черепът на Масамото Мусаши — по мое убеждение най-добрия майстор на саби в цялата японска история — прошепна с благоговение Кен. Мусаши беше придобил световна известност с книгата си „За петте кръга“ — истинска енциклопедия на кенджуцу — техниката и стратегията на боя с хладно оръжие, написана някъде в средата на XVII век.

Кен въртеше черепа между пръстите си.

— Знаете ли, че главата на Мусаши е била обработена и продадена от най-близкия му приятел? Просто нямал никакви средства, за да оцелее… — Лъскавата топка продължаваше бавното си движение: — Мародер ли е бил този приятел, или просто жертва на нуждата? А може би е направил услуга на Масаши и е успял да запази спомена за него вечно жив?