Таши се приведе напред, лицето му стана бронзово от отраженията на пламъците в огнището.
— Пленник ли е в Плаващия град Абраманов?
— И да, и не — отвърна Нийгата и разбърка цепениците с дълъг ръжен. Изпитваше очевидно затруднение да борави с тежкото желязо, но отново никой от гостите не пожела да го засрами, предлагайки му помощ. — Не вярвам Рок да го държи в плен, просто защото това не е необходимо… Абраманов си стои там доброволно и е напълно доволен от живота си…
На отблясъците на огъня Нийгата изглеждаше като оживял скелет, напълно лишен от плът и кръв. Жълтите му кости хладно проблясваха.
— Абраманов е дълбоко убеден, че работата в Плаващия град е венец на живота му, а проектът, наречен от Рок „Факел“ — достоен завършек на дългогодишния му труд. Изпълнява заповедите на Рок, без да се замисля, върши всичко, което му наредят. В резултат на бял свят ще се появи мощна и компактна атомна бомба, от която на човек му застива кръвта в жилите. Но не и кръвта на Абраманов. Той не мисли за нищо друго, освен за постигане на целта си. И за евентуалното признание, което ще му донесе този успех…
Ето към какво ме е тласкал през цялото време Оками, помисли си Никълъс. В Плаващия град се работи по създаването на атомна бомба, която ще експлодира на 15 март над собствената му глава… Но къде се крие Оками? Кой е купувачът на „Факел“?
— Нима този човек не вижда разрушителната мощ на бомбата, върху която работи? — попита Таши.
— Че кой учен се замисля върху подобен въпрос? — поклати глава Нийгата. — Нима екипите в Лос Аламос направиха нещо срещу проекта „Манхатън“? — очите на стареца бяха втренчени в саждите, полепнали по костеливите му пръсти. — Уверявам ви, че учените са особена порода… На моменти напълно изключват, в главите им няма нито една рационална мисъл…
— Знаете ли кой е купувачът на първия „Факел“? — намеси се Никълъс.
— Някакъв японец — отвърна без следа от колебание Нийгата. — Чух го лично от устата на Рок… Оябун на Якудза…
— А името му чухте ли? — попита с потрепващ глас Никълъс, сърцето му сякаш щеше да се пръсне от напрежение.
— Не — поклати глава старецът. — Спомена за някакъв Кайшо…
Никълъс изведнъж пресипна от вълнение. Вече нямаше съмнение, че обект на нападението с „Факел“ ще бъде именно Оками. А това означава, че купувачът знае къде се крие той.
— Мисля, че зная кой е обект на планираното покушение — с усилие промълви той. — Но защо биха използвали огромната сила на „Факел“ за отстраняването на един човек?
— Мисля, че искат с един куршум да убият два заека — сви рамене Нийгата. — Според мен не знаят точното местонахождение на жертвата си, но знаят района… С оръжие като „Факел“ не е нужно да идентифицираш къщата, а дори и квартала, в който се крие набелязаният обект… Защото при експлозията целият град ще бъде изтрит от лицето на земята. От друга страна, се търси повишен интерес от евентуалните купувачи. Какво по-подходящо за привличане на вниманието им от унищожаването на някой гъсто населен район? Цената на „Факел“ ще стигне небесата. Можете да ми повярвате, че всеки диктатор, маниак и терорист на този свят ще пожелае да го притежава…
Никълъс потръпна от ужас. Даде си сметка, че час по-скоро трябва да открие скривалището на Оками, в противен случай последиците ще бъдат ужасни.
— Според информацията, с която разполагам, „Факел“ ще бъде задействан над голям град — вдигна глава той. — Случайно да имате представа кой точно ще е той?
Нийгата дишаше с видимо усилие.
— Мисля, че дори и Абраманов не знае това — промълви той. — Това е тайна между Рок и неговия партньор… Съветът ми е да се доберете до „Факел“ преди петнадесето число… Защото напусне ли Плаващия град, шансовете ви да го откриете стават нула. Особено в голямо населено място…
— Неговият партньор? — прошепна Таши, без да обръща внимание на страшната перспектива в думите на стареца. Гласът му беше толкова напрегнат, че Никълъс неволно го погледна. — Жив ли е той?
— Разбира се, че е жив — кимна Нийгата. — Този мръсник може да умре само ако се окаже в непосредствена близост до експлозията на „Факел“!… Името му е Майк… Така поне го наричаше Рок…
— Точно така — Майк! — прошепна през стиснати зъби Таши. Тялото му трепереше с такава неудържима сила, че дори Нийгата му обърна внимание. — Най-сетне ще те пипна, мръснико! Най-сетне ще ми паднеш в ръчичките, господин Майкъл Леонфорте!
Тринадесета глава
Лондон | Токио | Йошино
Суграшицата беше престанала, иззад облаците надникна сребърният диск на луната. Лицето на Челесте се виждаше съвсем ясно. Приведе се напред да изтръска пепелника в тоалетната чиния, после пусна водата.