Застинал зад завесата на душа, Кроукър потръпна от хлад. Порцелановата вана беше леденостудена. Успя да забележи навреме сянката на Челесте върху стената и притича към ваната миг преди вратата да се отвори. Младата жена не си направи труда да запали лампата и не видя мокрите следи от обувките му.
Сега, пристъпващ бавно обратно към вратата, той се погрижи да ги изтрие с чорапите си. Размина се на косъм, сърцето лудо блъскаше в гърдите му. Челесте се беше доближила на такова разстояние, че той ясно усети парфюма й. Би могъл да я докосне. А ако си беше направила труда да погледне към мокрите плочки…
Запозна се с нея миналата година в Токио, когато двамата с Никълъс преследваха До Дук — убиеца на брат и. Не се изненада, че Челесте е част от разузнавателната мрежа Нишики, тъй като Никълъс я беше срещнал във Венеция като помощничка на Оками. Но все повече се тревожеше от участието на Веспър в тази мрежа, което очевидно беше решаващо. По всичко личеше, че тази жена е отлично замаскиран и опитен шпионин с достъп до най-засекретените кръгове на нелегалната мрежа на Оками.
— За пръв път от началото на тази игра започвам да изпитвам съмнение — каза Челесте. — Противниците на Оками се оказаха извънредно силни и добре организирани — главата й загрижено се поклати: — Видя какво стана, след като Леонфорте беше демаскиран и убит… Ръководството премина в ръцете на Дидалъс и всичко продължава както преди. „Годайшу“ е като хидра… Отсичаш една глава, на нейно място израстват нови две…
— Точно такъв е бил замисълът на Оками при създаването на организацията — отвърна Веспър. — Затова сега, когато е принуден да се бори с нея, той има чувството, че се бие със собствения си образ в огледалото…
— Страхувам се, че защитата му ще се пропука и те ще го убият — вдигна глава Челесте. — Особено ако не успеем да му помогнем навреме.
— Мисля, че трябва да имаш по-голяма вяра в Оками — меко промълви Веспър.
— Но как? Не съм го виждала от месеци, а силата на „Годайшу“ нараства с всеки изминал ден!
Веспър не отговори, Кроукър се стресна от загриженото изражение на лицето й. Отново беше свидетел на майсторската й психологическа игра. Нима може да се преструва толкова добре? Да не би пък наистина да е загрижена за тези хора — за Челесте, Маргарет и Оками? Как може да проявява подобна загриженост, когато е на път да ги предаде? Колкото повече опознаваше тази жена, толкова по-малко разбираше психиката и. Беше сигурен само в едно тя наистина е необикновена.
Челесте поклати глава и загрижено прехапа устните си.
— Имаме и друг проблем… Не получихме последната информация на Сърман относно „Факел“… Без нея сме като слепи кученца и цялата операция е заплашена от провал.
Каква операция? Кроукър се напрегна до крайност, готов да попие всяка дума, долитаща от топлата и добре осветена стая.
— Наистина — кимна Веспър. — По всичко личи, че проблемът е в АМОП… Не мога да си представя какво е намислил Сърман.
— Представяш ли си какво ще стане, ако е ударил на камък? — разтревожено я погледна Челесте. — Ами ако не успее да приключи навреме с анализите на елемент 114? Плаващият град ще създаде своето страшно оръжие и ще го пусне на пазара. Тогава вече ще бъде късно да предотвратим разпространението му!
— И в двата случая проблемът е сериозен. Времето ни изтича. Мисля да се срещна с него. Ще взема първия самолет утре сутринта…
— Не, ще трябва да вземеш вечерния — поклати глава Челесте. — Час преди да дойдеш получих последното съобщение. Утре по обед трябва да бъдеш на мястото на срещата, кодирано под номер 315.
— Това е Холанд парк, близко до Бърд Лоун… — прошепна Веспър и разтревожено се приведе напред. — Три и петнадесет. Познаваш кода не по-зле от мен… Той ще иска новата информация от Сърман, а аз няма да мога да му я предложа…
— Ще бъде ужасно ядосан…
— Едва ли, особено на този късен етап. Никога в живота си не е губил…
— Но ние загубихме, нали? — прошепна Челесте.
Срещата между Ушиба и Танака Гин се проведе в подземните базари на „Митцукоши“ — една от най-известните вериги от магазини за хранителни стоки в Япония. Този клон се намираше на Гинза, но хиляди като него можеха да се срещнат във всеки град и село на страната. „Митцукоши“ се славеше с това, че на неговите щандове може да се открие буквално всичко, което става за ядене. Сергиите бяха отрупани с бамбукови връхчета, зеленчуци, билки, десетки видове хляб. А количеството на полуготовите храни беше направо смайващо.