— Така ли мислиш?
— Не мисля, а го зная! — ръката й се повдигна да избърше една издайническа сълзица, плъзнала се изпод клепачите й. — Всъщност какво значение има това? Ти не се интересуваш от мен… — главата й тъжно се поклати: — Проклетата психическа връзка те правеше слаб и уязвим. Отначало беше подозрителен, но после очевидно реши да му се довериш…
— Грешиш по отношение на Таши. Той беше приятел…
— Така ли? — иронично се усмихна тя. — Защо тогава ме потърси? Беше го пратил човек, който искаше да те види мъртъв! — забеляза изражението на лицето му и добави: — Май не ми вярваш, а? Таши беше безкрайно амбициозен, но позицията му не беше сигурна. Получи поста оябун на клана Ямаучи в резултат на компромис. Предшественикът му Томоо Козо е бил член на Вътрешния съвет на Кайшо заедно с Акира Шоза и Тетцуо Акинага. Те са имали решаващ глас относно избора на трети член, Таши е бил единственият кандидат, за когото и двамата са гласували единодушно…
— Сега може би разбираш, че Таши не е разполагал с реална власт. Неговият настойник е имал влияние в Кумамото, но не и в Токио. Вече ти казах, че Таши беше изключително амбициозен, но това не означава, че е бил глупак. Предлагат му съюз с влиятелен оябун и той го приема, без да задава излишни въпроси. Направил го е с ясното съзнание, че вероятно ще се прости с автономията на своето управление, но си е давал сметка, че времето е пред него и на по-късен етап ще успее да възстанови всичко, което е изгубил. Основната му задача е била да унищожи теб.
Никълъс мълчаливо я гледаше. Беше се появила като проскубано пате от преждевременно счупено яйце, останките от личността й се белеха пред очите му като глава лук, но разкритията й го правеха несигурен… Имаше чувството, че пред очите си има някакъв чудовищен телескоп, наднича в него и се връща в миналото, към Джъстин, своята мъртва съпруга… Влюбиха се един в друг без никои от тях да направи опит да разбере душата на другия… Горе-долу същото се получаваше и сега, със Сейко. Не би могъл да каже, че я обича в традиционния смисъл на думата. Но с нея беше преживял моменти на върховна интимност, малко бяха любовниците, изпитали това… Беше твърдо решен да не повтаря грешките, които беше допуснал с Джъстин. А прекалено прибързаните и повърхностни преценки неизбежно го тласкаха по стария и опасен път…
— Добре — бавно изрече той. — Да приемем, че казваш истината… Но защо го правиш едва сега, а не още при първата ни среща в Сайгон?
— Защото едва сега успях да преодолея моралните си скрупули — отвърна с въздишка Сейко. — Вече ти казах, че съм дълбоко задължена на Таши… Той ме спаси от самата мен. Аз бях на прага на саморазрухата, бях готова да се претопя в образа и душата на някой друг…
— На баща ти?
— Може би… А също на мама или на всеки от приятелите ми… — очите й за миг надникнаха в неговите, после уплашено отскочиха встрани. — Твърде много са, за да ги изброявам поименно… Последният в списъка беше Таши, у него открих и някои добри черти… По-скоро ги усетих… Защото ги беше погребал дълбоко в душата си и очевидно искаше да ги забрави. Но по онова време интуицията ми работеше доста по-добре от днес…
— И се привърза към Таши, така ли?
— Телом и духом — прошепна тя, правейки върховни усилия да сдържа сълзите си. — Но сърцето си опазих. Много ми струваше, но успях… Запазих го за теб!
Комбинацията от приповдигнатост на духа и изострена интуитивност я правеше твърде лесна плячка за всеки, който притежава минимални психологически умения. У него открих и добри черти, аз ги усетих… Именно това усещане я беше тласнало към нетрадиционните й опити да спечели Никълъс.
Пристъпи напред с намерението да й отнеме лъка.
— Сейко…
— Остави ме на мира! — изкрещя тя и бързо отскочи назад. — Познавам те добре! Никога няма да ми простиш, че съм те спасила от Таши! Продължаваш да мислиш, че съм била заслепена от ревност, убеден си, че рядката ви дарба щеше да е достатъчна, за да го откаже от намеренията му. Но дълбоко грешиш. Таши беше преди всичко прагматик и никога нямаше да се откаже от това, което е намислил. Рано или късно щеше да намери начин да те убие! — ръцете й нервно опънаха тетивата на лъка: — Мразя те! Мразя те заради противната ти праволинейност, заради неспособността ти да видиш многобройните нюанси между бялото и черното!
Никълъс се стрелна напред и изби оръжието от ръцете й. Лъкът влезе в съприкосновение с каменното стъпало с тетивата надолу, разнесе се остро бръмчене.
Стрелата прониза Сейко почти от упор. Тялото й се повдигна във въздуха и се закова в дебелия ствол на вековния кедър зад гърба й. Очите й се разтвориха широко от силната болка, ръцете й инстинктивно хванаха стърчащия от корема й връх на стрелата.