Откъм вратата долетя някакъв шум и Акинага отвори очи. В банята се бяха появили двама мъже, облечени в костюми. Единият от тях хукна към басейна със смърчов аромат, изправеният до вратата телохранител на Акинага се опита да го спре. Разнесе се изстрел, хората в басейните наскачаха, водата се разплиска.
Човекът на Акинага се просна по очи, главата му потъна в ароматизираната вода на сантиметри от господаря му. Пистолетът му изтропа на плочките и се плъзна към Акинага. Помещението изведнъж се изпълни от цивилни полицаи. Водата около Акинага започна да порозовява, пръстите му леко помръднаха. Телохранителите му бяха готови за стрелба.
— Хайде, опитайте се да го вземете — пристъпи напред Танака Гин. Очите му не се отделяха от изпуснатия пистолет.
— Какво означава това нахлуване, господин прокурор? — гневно изръмжа Акинага.
Танака Гин се наведе и прибра пистолета с помощта на носната си кърпичка. Подаде го зад себе си, без да се обръща, изправеният на крачка зад него детектив в цивилен костюм внимателно го пое. Помещението на „офуро“ гъмжеше от полицаи, част от тях енергично подканяха страничните хора да напуснат.
— Представителите на пресата са отвън и чакат интервю — промърмори Танака Гин и пристъпи до ръба на басейнчето. — Сам ще решите дали ще им се явите облечен или увит с пешкири. И в двата случая възнамерявам да ви изведа на улицата и да направя истински спектакъл.
— За това ли ви плащат? — позволи си язвителна усмивка Акинага. — Да унижавате почтените граждани?
— Вие не сте почтен гражданин.
— Това изявление ще бъде истинска изненада за адвокатите ми — изви вежди Акинага. — Не съм сторил нищо, с което да наруша законите. Можете да попитате Йошинори, вашата марионетка…
— Йошинори не е казал нито дума срещу вас или Шоза.
— Тогава се махайте! И без това замърсихте водата ми!
— Нито пък за Ушиба… — довърши изречението си Танака Гин.
За пръв път в очите на Акинага се мерна тревога.
— Дайжинът? — попита той. — Не ви разбирам…
Танака Гин мълчаливо се огледа. Униформените полицаи бяха изправили хората на Акинага до стената и ги обискираха за оръжие.
Водата в басейна порозовяваше от кръвта, Акинага неволно потръпна. Много му се искаше да се измъкне навън, но не искаше да се унижава пред прокурора.
— Затова ли сте тук? — попита той. — Да ме блъфирате?
— Не ви блъфирам — отвърна Танака Гин и направи знак с ръка. — Станете!
— Вие не можете да…
— Правете каквото ви казвам! — гласът на прокурора проехтя с такава сила, че най-близките якудза уплашено потръпнаха. Акинага се изправи, розови капки се стичаха по тялото му. Усети погледите на полицаите и собствените си хора, душата му се сви от гняв:
Ще си плати този нахален прокурор, ох, как ще си плати! Арестува Йошинори, а сега си позволява и това! Акинага започна да обмисля начините, по които ще постави на мястото му този…
Видя предмета в ръцете на Танака Гин и всички мисли за отмъщение се изпариха от съзнанието му. Тънкото въженце леко докосна гърдите му и започна да се овлажнява от капчиците пот.
— С тази „торинава“ ще ви вържа — промълви Танака Гин. — Нека всички разберат, че сте престъпник.
Акинага мълчаливо го гледаше, очите му блестяха от гняв.
— Какво целите с този цирк? — дрезгаво попита тон, докато прокурорът завързваше ръцете му зад гърба. — В какво ме обвинявате?
— Обвинявам ви за смъртта на министъра на „МИТИ“ Наохиро Ушиба, както и за смъртта на Акира Шоза!
— Глупости! Те се самоубиха…
— Обърнете се и излезте от басейна!
Акинага се изправи на крачка от Танака Гин и заби очи в неговите.
— Не знам какво си намислил, Гин, но мога да те уверя, че до довечера ще си бъда у дома, освободен от адвокатите си!
— Този път няма да стане.
— Нямаш никакви улики срещу мен, опитваш се да ме шантажираш! Моите адвокати…
— Сам си предоставил уликите срещу себе си — поклати глава Танака Гин. — Със собствения си глас… Хайде, тръгвай!
Настъпи напрегната тишина, после Акинага се приведе напред и прошепна:
— Давам ти последен шанс. Мога да ти простя унижението, на което ме подлагаш тук, но ако си решил да правиш циркове и пред представителите на печата, жестоко ще си изпатиш! Предупреждавам те. Имам хора в отдела ти, мога да те смачкам когато пожелая! Предлагам ти да махнеш тази „торинава“ от ръцете ми и да си вървиш. Ако го сториш, ще бъда готов да забравя обидата!
Танака Гин неволно потръпна, в главата му прозвучаха думите на Шоза: Ако наистина се борите срещу корупцията, би трябвало да надникнете в собствения си отдел, господин прокурор… Представи си тялото на Ушиба, сгърчено сред локва кръв на пода на кабинета му, освободил се завинаги от затвора, в който го беше тикнал този тип тук. И разбра, че нищо не може да го отклони от поставената цел.