— Къде?
— Нима не знаете? — престорено се учуди Кроукър. — Нали Джони Леонфорте е работил за вас, какво би попречило и на сина му да стори същото? В Лондон ме следеше човек на Чезаре. Погрижих се да го отстраня, но едва сега си давам сметка, че вероятно и други са видели Оками по време на срещата ни в Холанд парк… И Чезаре се е погрижил веднага да ви съобщи новината… Нали така, сенаторе?
— Къде е Оками, мистър Кроукър?
— Приемате ли сделката?
— Господи, Кроукър! — прошепна зад гърба му Веспър, в гласа й се долавяше неподправен ужас. — Какво ще му кажеш, ако наистина се съгласи да ни пусне?
— Мълчи и остави всичко на мен! — изръмжа в отговор той.
— Отново ви питам, мистър Кроукър…
— Ще сключим ли сделка, сенаторе?
Мълчание. Дидалъс изчезна от отвора, Кроукър моментално се възползва от този факт за скъсяване на дистанцията.
След малко Дидалъс отново се появи:
— Отпратих ги, вече можете да излезете от бърлогата си, мистър Кроукър… Може би наистина ще се окаже, че имаме какво да си кажем…
— Ще ме извините за недоверието, но искам лично да се уверя — промърмори Кроукър и запълзя по посока на отвора. — Междувременно махнете тази берета, присъствието й едва ли ще спомогне за спечелване на доверието ми…
Дидалъс пусна оръжието и Кроукър побърза да изтика Веспър през отвора. Озоваха се на малка полянка, няколко крачки по-нататък започваше гъста гора. Други хора действително не се виждаха, но Кроукър не се остави да бъде заблуден. Сенаторът Дидалъс боравеше с лъжата и измамата с онази лекота, с която други хора продават хляб и сирене. Кроукър познаваше психиката на хора като него, с лекота откриваше слабото им място, винаги едно и също: жаждата за власт. За Дидалъс тази жажда можеше да бъде утолена по един-единствен начин — като открие и елиминира Микио Оками.
— Доволен ли сте? — попита сенаторът с неутрален тон.
— Трудно е да се каже подобно нещо — изръмжа Кроукър и изправи на крака окървавената Веспър. Тя изглеждаше точно така, както го искаше той — сенаторът очевидно се обезпокои. Защото, в крайна сметка, лесно щеше да се разбере, че лично той я беше пратил в обекта на АМОП и трябваше да понесе съответната отговорност.
— Прекрасно си се подредила, скъпа — промърмори Дидалъс. — Нима ти е счупил носа?
— Май е така — промърмори гърлено тя. — Обонянието ми е изчезнало…
— Млък! — изръмжа Кроукър.
— Сега я пуснете да си върви — рече с бащинска загриженост Дидалъс.
— Първо трябва да бъда сигурен, че спазвате условията — възпротиви се Кроукър.
— Направих всичко, което поискахте. Какво повече?
— Гаранции, сенаторе. Кажа ли ви къде е Оками, ще имам нужда от вашата помощ и закрила. Знаете какво се случи с До Дук…
— Ако информацията ви е автентична, можете да разчитате на закрилата ми.
— За автентичността не берете грижа — промърмори Кроукър и напрегнато се огледа. — Имате ли някакво превозно средство наблизо? Тръпки ме побиват от тая гора!
— Оттатък хълма — отвърна Дидалъс и се наведе да вземе беретата.
— Извадете патроните, сенаторе.
Дидалъс мълчаливо се подчини.
Веспър, отправила поглед към короните на дърветата, изведнъж се обади:
— Той лъже, сенаторе!
— Какво? — вдигна глава Дидалъс.
— Казах ти да мълчиш! — изръмжа Кроукър и грубо я разтърси.
— Доктор Сърман е още жив. Кроукър ме удари точно когато се готвех да му окажа помощ… Пратете хората си да го измъкнат оттам…
— Но аз вече ги…
— Сенаторе! Ако не предприемете нещо, той ще умре!
Дидалъс въздъхна и се предаде. Ръката му се вдигна, от близките храсталаци изскочи мъж с пистолет в ръка. От начина, по който го държеше, веднага си личеше, че е професионалист.
— Значи така, а? — подозрително изръмжа Кроукър.
— Нима си въобразявате, че ще остана напълно беззащитен в компания на човек като вас? — вдигна вежди Дидалъс. — Малко ме познавате! — махна с ръка по посока на шахтата и заповяда: — Иди вътре и измъкни доктор Сърман. Внимавай, защото е ранен…
— Почакайте! — извика Веспър и мъжът спря на метър от вентилационния отвор. — Трябва да вляза с него, иначе не може да мине през охранителната система…
— Върви — кимна Дидалъс, моментално разбрал, че по този начин тя иска да се измъкне от Кроукър.
— Няма да мърдаш оттук — поклати глава Кроукър също проумял тайните й намерения, които, за разлика от представите на сенатора, за него се развиваха в доста по-различен план. Не смееше да й се довери чак дотам, с жена като Веспър никой никога не би могъл да бъде сигурен.
— Защо? — усмихна се Дидалъс. — Изпразних оръжието си, разкрих присъствието на телохранителя. Мисля, че е крайно време да проявите някакви признаци на доверие…