— Мръсна кучка! — изрева Кроукър и заплашително пристъпи към Веспър. — Ако не му беше казала за оня тип…
— Вече ми каза, мистър Кроукър — прекъсна го със спокоен тон сенаторът. — Това беше неин дълг. Хайде, време е за жест и от ваша страна…
Кроукър изръмжа и с нежелание пусна ръката на Веспър. Тя залитна и тръгна към дупката, бодигардът на Дидалъс й помогна да се покатери на бетонния постамент.
— Вече сме сами, мистър Кроукър — рече Дидалъс. — Очаквам да ми кажете къде се намира скривалището на Микио Оками. Ще останете на наше разположение до залавянето му, веднага след това ще ви пуснем…
— Значи така си представяте нашата сделка, а? — изгледа го мрачно Кроукър. — Можете да забравите за нея!
— За съжаление не съм в състояние да я забравя — поклати глава Дидалъс и в ръката му изведнъж се появи малък пистолет с никелирано покритие. Беше от онези, които се използват от инструкторите по стрелба за начално обучение на жени, главно благодарение на слабия му откат. Но от близко разстояние беше толкова смъртоносен, колкото и мощната берета. — Искам да докопам Оками и вие ще ми помогнете. Вече не разполагате с нищо, което бихте могли да използвате като разменна монета. Кажете къде се крие Оками, в противен случай ще получите един куршум в дясното коляно. След като изтекат пет минути, същото ще се случи и с лявото, нататък сценарият ви е известен… Мога да ви обещая, че ще изтръгна от вас всичко, което ми е необходимо.
— Сенаторе! — долетя гласът на Веспър откъм шахтата.
— Какво има? — отвърна с раздразнен глас Дидалъс. — Измъкнахте ли Сърман?
— Сърман е мъртъв — съобщи тя и надникна от отвора. В ръката си стискаше пистолета на телохранителя.
— Къде е Андрю?
— Страхувам се, че той…
Очевидно сенаторът Дидалъс беше вземал уроци по стрелба от отличен инструктор. Прицели се и стреля почти без подготовка, но малокалибреното оръжие му изигра лоша шега. То просто не беше създадено за точна стрелба на средно и далечно разстояние. Куршумът звънна в стоманената тръба в момента, в който Веспър натисна спусъка.
Нейният изстрел беше образцов. Между очите на Дидалъс се появи малка дупка, тялото му отхвръкна и се просна на земята с широко разперени ръце. На лицето му беше застинало смаяно изражение.
— Сбъркал си си професията, Лю — промърмори Веспър, докато се измъкваше от шахтата. — Би трябвало да станеш актьор…
Изправи се, почисти дрехите си с длан и леко се усмихна:
— Както виждаш, понякога си струва да проявиш и известно доверие…
Изскачайки от сградата на лабораторията, Никълъс откри, че Плаващият град гори. Улученият от него камион изпускаше гъсти облаци дим, останалите два щяха да пламнат всеки миг.
… Опасността… Вие не знаете… Тя е по-голяма от… От какво? Абраманов искаше да го предупреди за нещо, но за какво?
Никълъс се впусна в бяг, зад ъгъла се натъкна на няколко овъглени трупа, които започна да прескача. После сред черните облаци дим се появи внушителната фигура на Рок, крачеща към първата машина от конвоя. Гранатометът беше преметнал през рамо, а в ръцете си стискаше малък автомат „Кобра М-11“ с дълъг, извит като сърп пълнител. Лично го беше модернизирал, превръщайки го в точно и изключително опасно оръжие.
— Марш оттам, плъх такъв! — изрева той на шофьора, който объркано се въртеше около камиона. Вероятно щеше да го застреля, но в същия миг зърна фигурата на Никълъс. Спря се на място, на лицето му изплува широка усмивка.
— Значи успя да се измъкнеш, а? Майк ме предупреди, че много те бива, но аз не му повярвах… Сега това вече няма значение… — ръката му погали приклада на гранатомета: — Знам к’во си мислиш… Все същото старо оръдие, нали? Да, ама сега то е заредено с едно факелче!
Никълъс усети потрепването на волята му миг преди от дулото на кобрата да изскочи късо, алено пламъче. Куршумите свирнаха към него, по той вече се беше прикрил зад най-близкия труп. Рок стреляше на къси и точни редове, кръв и дребни костици обсипаха лицето на Никълъс.
Атаката на едрия мъж продължаваше, ръката му светкавично смени дългия пълнител. Още няколко крачки и вече нищо не можеше да му попречи. Никълъс се огледа, на метър от себе си видя захвърлен „АК-47“. Грабна го, но оръжието се оказа китайско производство и затворът му беше блокирал…
Усмивката на Рок беше по-широка от всякога.
— Хайде, лошо момче, действай! — изрева той. — Успял си да убиеш До Дук, сега ще трябва и с мен да се справиш!
Никълъс светкавично разглоби магазина на автомата, сякаш имаше намерение да го почисти. Нищо не се получи. Повреда нямаше, просто механизмите бяха заяли. Стисна дулото, дланта на другата му ръка залепна за магазина. После събра психическата си енергия в ослепителен сноп и я насочи към хладната стомана. Светът се сви, светлината се втурна към него, сякаш се намираше в железопътен експрес. Всички звуци заглъхнаха, в главата му забуча далечно ехо. Дулото изпука и се пречупи, оръжието му беше готово…