Выбрать главу

— Не, аз…

— А вярно ли е, че двамата с Брий сте го купили преди близо шест години?

Пиърс хвърли поглед към публиката.

— Не. Тя… — и замълча.

— Какво тя, господин Пиърс? Тя ли го е купила?

— Не. Не зная.

— Ваша светлост! — Джаред Райт не издържаше повече да гледа как клиентът му се самоунищожава пред очите му. — Това е възмутително…

Харди извиси глас, за да го надвика:

— Но вие знаете, нали, господин Пиърс, че апартамент деветстотин и две е точно два етажа по-долу под нейната надстройка.

— Не, не мисля, че…

Ала Харди вече не можеше да се спре и продължи с все сила:

— Искате да кажете, че не се намира под надстройката й ли, господин Пиърс? След като знаете, че не е вярно?

Пиърс не бе в състояние да отговори.

Харди се приведе към него и едва ли не извика:

— Господин Пиърс, нима не знаете, че всъщност деветстотин и втори е апартаментът, от който тя е била хвърлена и убита?

— Ваша светлост! Моля ви!

Нейна светлост удари с чукчето си.

— Седнете, господин Райт. Господин Харди!

Харди се помъчи да сподави набраната инерция, да се овладее и вдигна очи към съдията. Беше се зачервил, дишаше неравномерно.

Гласът на Брон прозвуча сурово:

— Искам незабавно да спра разпита, господин Харди. Дадох ви достатъчно време. Вие не представихте на съда никаква улика, която да свързва господин Пиърс с апартамент „Деветстотин и две“, никаква улика за каквото и да е. Казахте, че разполагате с доказателство и представихте тези писма и стихотворения, но нито едно от тях не може да се разглежда като същинско доказателство. Господин Пиърс не призна нищо от твърденията ви, свързани с убийството на Брий Бомонт. Ако не разполагате с нищо по-сериозно, нямам друг избор, освен да позволя на свидетеля да слезе от мястото си.

Харди пое дълбоко дъх и издиша тежко.

— Разполагам с веществена улика, която свързва господин Пиърс с апартамент „Деветстотин и две“, ваша светлост.

Търпението на съдията също се бе изчерпало. Личеше си от тона й:

— Ако е вярно, съдът настоява да я види незабавно.

Харди бързо се върна до масата си, бръкна в куфарчето си и извади ксерокопието от разписката на Грифин за часовника „Мовадо“, който сержантът бе взел от химическо чистене „Херитидж“.

Върна се при съдийската маса, прочете я на глас и я връчи на Брон. Докато тя я разглеждаше, той продължи словото си:

— Ваша светлост, както виждате, разписката се отнася за особен модел часовник „Мовадо“, който инспектор Грифин е взел като улика при разследването си на смъртта на Брий Бомонт. Готов съм да призова свидетеля, господин Ли, който се намира в залата. Господин Ли е управител на компания за химическо чистене „Херитидж“, която почиства някои апартаменти в сградата на Брий Бомонт. Господин Ли ще свидетелства, че този часовник е намерен от служителите му в апартамент „Деветстотин и две“ в същата сграда в четвъртъка след убийството на госпожа Бомонт.

Брон сведе поглед към Харди, после изви очи към Райт и Пиърс и най-сетне — към съдебната зала.

— Добре, но не разбирам… — Замълча. — Но къде е самият часовник, господин Харди? Без него…

Харди кимна и посочи свидетеля.

— Господин Пиърс го носи в момента.

Неочаквано и най-после в помещението се възцари дълбока тишина. И в настаналото мълчание Харди изрече едва ли не шепнешком:

— Господин Пиърс?

Свидетелят не можеше да се препира безнаказано. Знаеше, че из целия апартамент има улики за пребиваването му там. И макар това да не бе убедително доказателство, че е убил Брий, знаеше и какво ще намери полицията, стига да започне оглед: чаши от същото стъкло като парченцата, намерени в косата на Брий, следи от боричкането, при което часовникът му бе паднал.

Вторачи безизразен поглед в Харди.

— Не исках да…

Гласът на Джаред Райт избумтя в залата:

— За Бога, Джим, млъкни! Нито дума повече!

А Брон удряше ли, удряше с чукчето си сред последвалата глъчка.

Глицки го биваше за подобни неща. Съдебният пристав задържа Пиърс, въпреки горещите възражения на Джаред Райт. А после в залата настъпи бъркотия, предизвикана от ощетените свидетели, принудени да загубят толкова часове от деня си. Накрая дойде времето и за Рон — извинения и благодарности. Няколко не съвсем ясни закачки относно Касандра, която пак била тръгнала на училище.

Изчакал търпеливо, Глицки придружи Харди и Дейвид Фримън, докато слизаха по стълбите и извеждаха Франи от дебрите на правораздавателната система. Дейвид Фримън си тръгна, за да се върне на работното си място, и двамата мъже най-после останаха за пет минути насаме в чакалнята на затвора, докато една пазачка отведе Франи да си получи личните вещи.