— За детска порнография ли става дума?
Франи кимна.
Харди изпусна дълбока въздишка.
— Господи!
— И подал молба за развод, но още преди да се стигне до съд, тя започнала да го обвинява, че той бил направил снимките. И съдията й повярвал и присъдил опекунството на нея.
— Но нали сега са при него?
— Да — отвърна тя. — Наложило му се да си ги вземе.
— Какво значи „да си ги вземе“? — Потрябва му един миг, докато осъзнае значението на думите й. — Искаш да кажеш, че е отвлякъл собствените си деца ли?
На Франи терминът не й допадна.
— Практически навярно е така, но всъщност не е направил такова нещо. Спасил ги е. И после, след всичко преживяно, Брий е щяла да застраши цялата…
Харди вдигна ръка.
— Почакай малко, почакай малко! Остави Брий. Искаш да кажеш, че Рон е загубил делото за попечителство, а после е взел децата, така ли? Кога е било това?
— Не зная със сигурност. Предполагам, че преди шест или осем години. Не по-малко.
Харди седеше като закован на стола си и почти не я слушаше.
Тя продължи:
— Успял да се настани тук, сменил си името, събрал се с Брий. И всичко вървяло прекрасно, докато тя не се забъркала с Кери… — Франи замълча.
Харди не успя да сподави сарказма си:
— Всичко е вървяло прекрасно, освен дето са го издирвали за отвличане, а?
— Но не това е бил същинският проблем…
— Точно там е бил проблемът, Франи. Не ме е грижа какво ти е разправял.
Ала тя клатеше глава.
— Не. Там всичко било приключило. Вече никой не го търсел. Нямали проблеми, докато двамата с Брий не започнали да се карат и той дори сметнал, че разправиите утихват, когато…
Харди отново я прекъсна. Досегашният търпелив и съчувстващ адвокат започваше да губи самообладание.
— Когато тя проявила неблагоразумието да бъде убита. — Прокара длан по челото си. — И къде е той сега?
— Не зная.
Той се опита да смекчи тона си, но не сполучи напълно.
— Разбираш, естествено, че ако полицията се натъкне някъде на тези факти, ще стигне до извода, че той я е убил. Всъщност аз смятам, че я е убил той.
— Не я е убил той, Дизмъс. В отчаяние е. Опитва се да спаси децата си.
— Отвлякъл ги е, за да ги спаси. Може би е убил жена си, за да я спаси. Има още едно предположение: може би е убил жена си, та отново да си спаси децата. А после ще убие и тебе.
— Никого не е убивал. И никого няма да убие.
Харди смяташе, че е на края на силите си, когато пристигна в затвора. Сега вече нямаше съмнение — бе напълно изцеден. Неубедителното опровержение на Франи кънтеше в ушите му, но той съзнаваше, че тя щеше да държи на своето и е безсилен да я убеди в каквото и да било. Във всеки случай не днес, не сега.
Съзнателно се взе в ръце, пое в друга насока:
— И тъй, Рон го няма, а ти си тук. За него вече е без значение дали ще кажеш пред съдебните заседатели какво знаеш.
— Изобщо не е без значение. Ако го издирват и го намерят, ще му вземат децата. Но те дори все още не се и опитват да го засекат — така ми каза ти.
— Ще започнат, Франи. Той ще стане основният им заподозрян, още щом официално се изясни, че е изчезнал, в първите две минути, след като Ейб го потърси. Във вторник сутринта, когато разширеният състав от съдебни заседатели пак се събере, заседателите ще го подведат под отговорност за убийството на Брий, помни ми думата.
Тя като че ли най-сетне осъзна този ужасен факт, който Харди безрезервно приемаше за истина. Отпусна се на стола и плътно се загърна с якето му. Когато вдигна очи към него, цялата й борбеност я бе напуснала. Все пак не отстъпи. И изрече безизразно:
— Той не я е убил, Дизмъс.
Харди въздъхна.
— Добре, да спрем дотук. Така или иначе, какво искаш да правя оттук нататък?
8
„При Лу Гърка“ бе тъмен бар-ресторант в сутерена на сградата през улицата срещу Съдебната палата, собственост на една поръчителска фирма. Когато Харди имаше работа в съда, често се отбиваше тук, за да хапне или пийне в края на работния ден. Лу Гърка бе женен за китайка и тя ежедневно забъркваше набързо нещо, което според собствената й представа представляваше калифорнийско-азиатската кухня.
Из целия град прочути готвачи трупаха слава и състояние, съчетавайки най-изисканите съставки от Тихоокеанското крайбрежие и сътворявайки зашеметяващи шедьоври: равиоли с омари в бял сос от лимон и аспержи, сашими от риба тон с тоскански бял боб и горчица от мащерка и хрян.
При Лу човек можеше да получи лозови сърми в сладко-кисел сос, пържена сепия, плаваща в таратор. Най-изненадващото бе, че повечето от манджите на жена му бяха много вкусни, макар, както се казва, да имаше какво още да се желае от външния вид на блюдата.