— Тази жена — запита тя — не е ли съпругата на адвоката? Той някога работеше тук, нали?
— Докато не го изхвърлиха — обади се Рандъл.
Глицки го стрелна с очи.
— Сам напусна.
Рандъл си имаше готов отговор.
— Вижте в досието му — със сдържана язвителност подхвърли той. — Дизмъс Харди беше уволнен.
Устните на Прат леко се извиха нагоре, което при нея означаваше лъчезарна усмивка.
— Ах, да. Навремето се опитвах да работя с него.
Глицки си отбеляза как тя наблегна на думата „опитвах“, а употребата й от Прат не вещаеше добро за лагера на Харди. Но още не се беше отказал да се бори за Франи, колкото и съмнителен да бе успехът.
— Вижте — потърси помирителен тон той. — Шарън, нямаме никакви доказателства, които да свързват Рон Бомонт с това убийство. Проучваме го, естествено, но според всички показания, когато жена му е била убита, той не си е бил у дома и е пиел кафе с госпожа Харди. Дори господин Рандъл не оспорва този факт.
Но Скот нямаше да допусне Глицки да му вменява каквито и да било изказвания. Тутакси се намеси:
— Отрязъкът от време е доста голям. Всъщност остава широк простор за съмнения.
Но Глицки не искаше да започва кавга по този повод, затова сдържа порива си да му се озъби. Вместо това извъртя очи и бързо подхвана:
— И ако установим, че господин Бомонт се вмества в този отрязък от време, навярно ще се приближим до оправдаването му. Но това е мое мнение. В момента разследването е в задънена улица и…
— Точно затова го поех аз и го възложих на главния следовател Струлър.
Глицки се опита да пренебрегне Рандъл и да се обърне направо към Прат.
— Първият следовател умря, Шарън. Не става дума за преднамерено разтакаване.
— Не съм чула някой да ви е отправял подобно обвинение, лейтенанте. — Прат отново се подсмихна с половин уста. — Но въпросът според мен е там, че господин Рандъл води свое собствено разследване поради… злополучната липса на напредък във вашето. — Глицки понечи да си отвори устата, но тя вдигна ръка да го спре: — И в хода на разследването му господин Бомонт се превърна в заподозрян в убийството, така че и познатите му съответно се превръщат в обект на следствието.
— Добре — отстъпи Глицки, — а Франи Харди не е отговорила на един въпрос. — Той се обърна към Рандъл. — Имате ли поне бегла представа колко от нашите свидетели не отговарят на въпросите, Скот? Ако затваряме няколко процента от тях, няколко — един-два — ще ни се наложи да наемем целия град Сан Бруно само като складова база, където да ги настаним.
Рандъл се направи, че не го чу.
— Но това е дело за убийство, Ейб. Не търсим някой откраднал нещо от магазина.
Глицки едва не избухна:
— А за какво, мислите, говоря аз! Аз работя по убийства. Занимавам се единствено с убийства и само един от сто свидетели е в състояние да ми каже колко е бил часът, ако тогава не е станало нещо конкретно с него или с кучето му. — Отново смени тона, симулирайки спокойна разсъдъчност, което не заблуди никого в стаята. — Намеквам, Шарън, че може би всички страни са реагирали прекалено бурно. Би следвало Франи да получи един-два дни да се прибере у дома и да размисли как ще й е най-удобно…
— Удобно ли! — Беше ред на Рандъл да се развихри. — Не ме е грижа дали й е удобно. Не желая да се чувства удобно. Тя знае нещо съдбоносно за убийството…
— Не сте сигурен в това!
— … и докато не каже какво е то, един убиец се разхожда по улиците…
Този път се намеси Батавия:
— Вие сте си загубили ума, Рандъл. Не разполагате с нищо. В задънена улица сте. Тя може би просто се чука с човека и не иска съпругът й да разбере. Лейтенантът има право. Не разполагате с нищо срещу Бомонт. Нито с мотиви, нито с улики — само предположения. Оставете това. Пуснете жената да си върви, така де. Господи! Трябва да отскоча до тоалетната — и с тези думи напусна стаята.
— Очарователен господин — промърмори Прат.
— Добър полицай — отвърна Глицки.
Рандъл се приведе напред в сгъваемия си стол.
— Не ме е грижа, дори да беше кралят на Англия, той не ми предоставя никакви заподозрени, така че разработвам случая сам. А от моята гледна точка Франи Харди е точно в епицентъра му.
Глицки улови погледа на Тайлър Коулман, партньора на Батавия, незабелязано му направи знак и двамата се изправиха.
— Ще ми се да поразмислите още, Шарън. Наистина е несправедливо.
Тя го погледна право в очите.
— Ще помисля, Ейб. Обещавам.
Докато Глицки и Коулман чакаха асансьора, Батавия изникна от коридора иззад гърба им.