Например преди две години в пресата излизаха множество лоши отзиви за СКО. Изпълнителният директор на компанията Елис Джаксън отбиваше обвинения в незаконно субсидиране на рекламната им кампания, в рушветчийство и злоупотреба с влияние. Поради това сенаторът от Канзас едва не си глътна езика и за да не го свържат със СКО, заплаши да откаже поддръжката си за етаноловите субсидии. Тази поддръжка в крайна сметка бе осигурена с дарение от един милион долара за предизборната му кампания, но ако не беше Торн, сенаторът едва ли би намерил начин да приеме този дар.
Торн съвсем самостоятелно бе открил неговата слабост към млади мъже. После се погрижи един от тях да се озове в самолета на корпорацията за пикника в Хилтън Хед. И накрая изчисли къде точно да разположи камерите.
Но макар Торн да обичаше тайните си операции повече от всичко на света, той не отбягваше и текущата си работа — осведомяването на медиите и контрола на имиджа. Всъщност „Фюълс Мениджмънт Консорциум“ ежемесечно бълваше купища хартия за разпространение в радиопрограми, вестници, консултантски фирми, сред лобисти.
Освен това компанията на Торн правеше дипляни за предизборните кампании на политици, които подкрепяха етанола или се противопоставяха на МТБЕ, което си бе все същото. Най-изтъкнатият сред тях бе Деймън Кери, кандидат за губернатор на Калифорния.
За нещастие, погледнато с очите на Торн, Деймън Кери не ценеше мащабните перспективи. Подобно на сенатора от Канзас, не искаше да е свързан публично със СКО и неговата съмнителна лобистка дейност. Деймън Кери беше чистник: не предлагаше употребата на етанол. Не го блазнеха ничии конкретни интереси, нищо подобно. Той просто бе против алтернативния МТБЕ, причиняващ рак.
Така че кампанията на Деймън Кери се водеше в разгара на войната за бензиновите добавки. Само дето един от военачалниците не подозираше откъде произлиза армията му.
Бакстър Торн дойде в Калифорния да подкрепи кампанията на Кери, но Кери бе отхвърлил опитите му за сближаване. По една случайност ръководител на кампанията му бе един младеж на име Ал Валънс. Алчен, безскрупулен, непочтен и опитен, Валънс с радост прие помощта на Торн, както и неголяма финансова подкрепа лично за себе си. Изпълнявайки ролята на най-добър приятел на Кери, негов съветник и стратег, Валънс всъщност бе двоен агент. Задачата му бе да държи вниманието на кандидата изцяло съсредоточено върху злините, причинени от големите нефтени компании.
Всичко бе взето предвид и до снощи, когато се обади ченгето, Торн бе убеден, че нещата вървят приказно.
Започнал от нищо, Кери вече бе по петите на опонента си и Торн бе уверен, че след няколко сполучливи извъртания и може би една-две подлости той ще преодолее изоставането и ще нанесе съкрушителния удар.
Но внезапно изникна проблем. Тая проклета Бомонти някакво ченге от „Убийствата“, открило предполагаема връзка между случая и „Фюълс Мениджмънт Консорциум“, за която искал да го разпита.
За петнайсети път погледна часовника си. Бе дошъл навреме. Къде е Грифин? Какво, дявол да го вземе, си въобразява, че е узнал?
От дългогодишния си опит в областта на политиката Торн се бе научил да не се доверява на първото си впечатление. Тази страна гъмжеше от тлъсти, немарливи, прости чиновници на изборни длъжности, които бяха всесилни, решителни и опасни. Още не бе наясно как да окачестви Грифин. По всичко изглеждаше, че инспекторът е невзрачен, но обстоятелството, че седи тук, във ФМК, означаваше, че е направил някои тревожни изводи. Изглежда все пак имаше нещо наум.
Така че Торн се държеше сърдечно, както му бе присъщо във всички случаи. Усмихна се благо, според обичая си, и заговори с любезен и професионален тон:
— Боя се, че не намирам нищо зловещо в това Брий Бомонт да е държала наши издания в апартамента си. Тя е работела в областта на горивата, нали?
Грифин се бе наврял в един от секретарските столове на колелца и се бе прегърбил напред, непохватно кръстосал крака, поклащайки се, сякаш бе решил, че седи на люлеещ се стол. Но Торн не смяташе, че това издава нервност. Под привидното си нехайство на работяга Грифин бе изопнат като хирург. Не си даваше труд да отвръща на усмивките му.
— Да, намерихме ваша бланка на местопрестъплението — каза той. — Първо това. А после намерих и на Валънс.