Макар Бърнардин вече да го бе заявил, Харди го накара да разкаже за деня час по час: за закуската, опелото, погребението, обяда в „Клиф Хаус“.
— С други думи, отче — заключи адвокатът, — вие свидетелствате под клетва, че непрекъснато сте били с господин Бомонт от седем сутринта до около два и половина следобед на пети октомври тази година?
— Точно така.
— И нито за миг не сте се отделяли от него?
— Не, сър.
— А има ли и други хора, които според вас могат да свидетелстват за същото?
— Ами да. Децата му, неколцина приятели. Тежък ден беше, както е често при погребения.
Харди постоя известно време, та значимостта на свещеническите думи да проникне в съзнанието на всички, а после се извърна и се изправи срещу Прат и Рандъл.
— Предоставям ви свидетеля.
Какво можеха да направят те? Пред тях се намираше заслужаващ пълно доверие свещеник, създал неоспоримо алиби за главния им заподозрян. Дълго се съвещаваха на банката си и накрая се изправи Прат.
— Нямаме въпроси, ваша светлост.
Брон каза на Бърнардин, че може да слезе, свали си очилата, отново си ги сложи и премести очи от Харди, застанал в средата на залата, към банката на Прат и Рандъл.
— Господин Харди? — попита.
— Ваша светлост, от показанията на отец Бърнардин — а очевидно има още няколко свидетели, които биха подкрепили изявленията му, — става ясно, че господин Бомонт не е бил в състояние да убие сержант Грифин. В такъв случай той не е убил и сержант Канета и въз основа на по-раншната ни дискусия може да се предположи, че що се отнася до това изслушване, той не е убил Брий Бомонт.
Лицето на Брон остана непроницаемо.
— Адвокатите да приближат до масата.
Когато застанаха там, тя отправи суров поглед към Прат и Рандъл.
— Струва ми се, господа адвокати, че загубихте доста време на съда — да не говорим за госпожа Харди, — при положение, че достатъчно задълбочено разследване по смъртта на сержант Грифин би извадило на бял свят това направо очебийно алиби.
— Ваша светлост — Рандъл си бе подготвил извинение, — по времето, когато отправих обвинение в незачитане срещу госпожа Харди, нямах представа за каквато и да е връзка между смъртта на сержант Грифин и Брий Бомонт.
Редно беше Харди да се намеси. Постара се гласът му да не издаде злорадство:
— Връзка, установена от лейтенант Глицки, би следвало да добавя, ваша светлост.
Но извиненията не интересуваха Брон. Беше се вбесила.
— Обърнете се и вижте тази съдебна зала, господин Рандъл. Казах _да се обърнете_ Госпожо Прат, и вие също.
И двамата го сториха неохотно, така направи и Харди и забеляза, че Ейб Глицки се е върнал. Имаше и други приятни попълнения сред публиката. Господин Ли от химическо чистене „Херитидж“, макар Харди да не му бе връчил призовка, му беше казал, когато адвокатът се обади днес сутринта, че ще се опита да пристигне в съда, и ето го тук. А освен това най-после се бе явил Джим Пиърс. Дори в момента си проправяше път в един от редовете за сядане, придружен от друг известен в града адвокат — Джаред Райт.
„И съвсем навреме“, помисли си Харди.
Прат и Рандъл отново се обърнаха с лице към съдията.
— _Погледнете_ колко хора сте обезпокоили сериозно в безотговорната си гонитба очевидно не на някакъв убиец, а просто на човек, когото полицията все още не е сметнала за подходящо да обвини, защото все още не са приключили с доказателствата. И вече, изглежда, разбрахме защо, нали? — Тя негодуващо поклати глава. — Ужасяващо безотговорно поведение.
Рандъл стоеше и мълчеше. Прат мърмореше нещо.
Тъй като публиката зашумя, Брон ги отпрати по местата им и повиши глас:
— Господин Харди, струва ми се, че вече съм готова да изляза с постановление по доведената в съда затворничка.
Харди ровичкаше в куфарчето си и подреждаше още документи на масата пред себе си. Вдигна поглед и заговори с премерен тон:
— Може ли още няколко минути?
Думите му накараха съдията да се смръщи, а сред публиката отново се чу мърморене.
— За какво, господин Харди?
Той излезе иззад масата и застана пред подиума на Брон.
— Разработихме стесненото предположение, условно прието както от съда, така и от Областната прокуратура, че убиецът на сержантите Грифин и Канета е причинил също и смъртта на Брой Бомонт.
— И?
— Това предположение обаче не е правно доказателство, че господин Бомонт фактически не е отговорен за последното деяние, нито пък че не е наел лице, което да извърши първото. Всяко съмнение, което може един ден да падне върху господин Бомонт, сериозно заплашва бъдещата свобода на клиентката ми. Убеден съм, че съм в състояние да елиминирам тази опасност за няколко минути, стига съдът да бъде снизходителен.
В залата зад гърба му се възцари мъртва тишина. Брон свали очилата си и допря едната им дръжка до устните си. Най-после крадешком погледна часовника си и взе решение.
— И какво предлагате?
— Да призова още един свидетел, ваша светлост.
— Още _един?_
— Да, ваша светлост. Бих искал да призова Джим Пиърс.
40
— Това е нелепо!
Харди чу как Пиърс избухна в дъното на залата, но като се обърна, видя, че възражението идва от Джаред Райт, скочил на крака.
— Ваша светлост, господин Пиърс е разговарял с полицията и с нейни представители най-малко шест пъти. Съдействал е на цялото разследване по случая „Брий Бомонт“ и… — Излезе от скамейката си на пътеката и се запъти напред.
Брон удари с чукчето, за да го накара да замълчи.
— Господин Райт, ако господин Пиърс е съдействал до такава степен съвестно досега, едва ли ще има нещо против да го стори още веднъж.
— Това си е чист тормоз, ваша светлост.
— И защо смятате така, господин Райт?
Райт бе стигнал до перилата.
— Защото работодателят на господин Пиърс — „Калоко Ойл“ — бе дарител за предизборната кампания на госпожа Прат и поддръжник на нейната администрация. Днес станахме свидетели на враждебността между полицейското управление и тук присъстващия господин Харди, от една страна, и Областната прокуратура, от друга. Като добър гражданин господин Пиърс се отзова на своеволната, връчена в последната минута призовка на господин Харди, но е безсмислено да търпи нов разпит за тези събития. Той не е замесен. Да се подмята обратното, е в най-добрия случай безразсъдно, а в най-лошия — престъпно.
Брон го изслуша, после се взря в Пиърс, който стоеше зад адвоката си.
— Господин Пиърс, призован сте редовно и сега ви викат като свидетел. Излезте напред. Господин Райт, възражението ви е отбелязано в протокола.
— Ваша светлост… — не се предаваше Райт.
— Да, господин адвокат. Какво има пък сега?
— Ще помоля съда за разрешение да придружа клиента си на свидетелската скамейка. Той е изтърпял неколкократни полицейски разпити, без да се ползва от услугите на адвоката си, и смятам, че…
Брон вдигна ръка да го прекъсне.
— Господин Харди, имате ли възражения?
На Харди това не му допадна, но нямаше да даде да се разбере.
— Нямам възражения, ваша светлост.
Петролният магнат се подвоуми още миг, после ядосано се изправи и пое по пътеката, мина край Харди и се запъти към свидетелското място. Райт го пресрещна до перилата и застана от едната му страна. Секретарят вдигна Библията.
— Кажете си името.
— Джим Пиърс.
— Господин Пиърс, заклевате ли се да говорите истината, цялата истина и нищо друго, освен истината и Бог да ви е помощ?
— Заклевам се.
— Моля, седнете.
— Господин Пиърс, разговаряли ли сме преди?
Приставът бе донесъл стол и Джаред Райт седна до клиента си. Не загуби време да се качи на подиума, за да възрази:
— Несъществено, ваша светлост.
Брон удари с чукчето, за да го накара да замълчи.
— Отхвърля се. Господин Пиърс?
— Сам знаете, че сме разговаряли — проговори свидетелят.
Харди излъчваше деловитост.