— И аз така мисля, миличка, но решението не зависи от мен.
На вратата откъм детската се чу колебливо потропване и ето че Макс подаде главичка през пролуката.
— Извинете. Затиснах си главата с възглавницата, обаче пак ви чувах как викате. — Премести очи от Харди към Рон. — Много ли сте ядосани един на друг?
Касандра се пресегна назад и обви раменцата на брат си с ръка.
— Страх ни е, татко. Какво ще стане?
— Всичко е наред, миличка, няма от какво да се боите. Татко нали е тук?
Рон хвърли поглед към Харди и понечи да се изправи, но дъщеря му пристъпи в стаята, следвана от Макс, който се бе вкопчил в ръката на сестра си. Личицето на момиченцето излъчваше непоколебима решителност. То пристъпи още една крачка и заговори направо на Харди:
— Господин Харди, нали дойдохте да ни помогнете? Вярно ли е?
Адвокатът се запъна:
— Ами аз…
— Защото не можем да се върнем при Даун. Не могат да ни накарат насила. Дори и Макс си спомня… — От очите й отново потекоха сълзи. — Искаме просто да си останем при татко и всичко да си е както преди.
Макс изпищя през сълзи:
— И Брий да се върне, моля ви. Искам Брий да се върне.
— Ох, деца… — Рон понечи да се изправи.
Но Касандра не отиде при него. Беше вперила поглед в Харди.
— Трябва ли да бъдете наш адвокат, за да ни помогнете? Така ли става? Как ще станете наш адвокат?
Харди приближи до нея, отпусна се на едно коляно и уморено се помъчи да се усмихне.
— Не става дума за това. Не зная какво мога да направя, Касандра. Сложно е. Майката на Ребека също има големи неприятности и трябва да й помогна. Тя ще бъде първата ми грижа. Разбери ме.
Но момиченцето се оказа настойчиво:
— Ами не можете ли да се заемете и с двете? И татко не знае какво да прави в момента.
Рон протегна ръка към нея.
— О, миличката ми, ела при мен. Елате и двамата. — Разтвори ръце и те пристъпиха. Той ги обхвана в обятията си със силна и успокояваща бащинска любов. — Хайде стига, стига. Няма от какво да се боите. Да кажем лека нощ на господин Харди и да се връщаме в леглото. Утре сутрин всичко ще изглежда по-добре.
Но Касандра се обърна:
— Моля ви, господин Харди, ако можете.
12
_Беше понеделник, пети октомври, не бе минала и седмица от смъртта на Брий Бомонт. Всъщност бе денят на погребението й. Бакстър Тори, представителен мъж със сива козя брадичка, с приятни обноски и мек нрав нервно кръстосваше стаята зад плота на компютъра си в своя кабинет на трийсетия етаж на „Ембаркадеро Две“. Навън, зад прозорците, които не се отваряха, бе прекрасен, ясен ден, из Залива плаваха лодки и се виждаше дългият колкото пистолетен изстрел Остров на съкровищата на два километра сред синята вода. Но на Тори гледката не му допадаше. Беше казал на ченгето Грифин, че първата му работа тази сутрин ще е да дойде тук. Нямаше представа какво е открил полицаят, но самият факт, че изобщо знае за съществуването на Бакстър Торн бе много лош знак._
_Табелката на вратата му сочеше, че тук е кантората на „Фюълс Мениджмънт Консорциум“ — ФМК. Всъщност търговското предприятие бе центърът за лобиране на едно от двете многонационални петролни сдружения в страната. „Спейдър Круч Охайо“ — СКО, — наред с главния си конкурент, „Арчър Даниъл Мидланд“ — АДМ, — бяха сред водещите производители на етанол в страната. Но докато АДМ неофициално бе известен с благоприятното прозвище „Световен супермаркет“, репутацията на СКО не бе чак толкова почтена._
_Последните няколко години бяха тежки за СКО и Торн бе назначен в Калифорния да направлява кампания от тяхно име — беше доказал, че е медиен консултант с творчески размах._
_СКО може и да беше най-големият клиент на Торн, но хрисимият, учтив господин с козята брадичка работеше за свое удоволствие. Имаше дар слово да убеждава, вярно е, и бе способен с перото си да влияе на общественото мнение. Ако неговите клиенти вярваха, че единствено меденият му език и блестящата му проза привличат тълпите на тяхна страна, Торн с радост ги оставяше да си мислят така. Но в действителност той не бе толкова глупав._
_Понякога, за да постигнеш резултат, просто трябва да пораздвижиш нещата._
_А тъкмо там му лежеше сърцето — да провежда акции, да си цапа ръцете. Затова имаше многобройни имена. Торн си създаваше забавления, като сам изпълняваше свой собствен, несъобразен със закона план. И той бе много по-обширен и опасен, отколкото биха му заръчали или дори търпели клиентите, ако научеха._
_Например преди две години в пресата излизаха множество лоши отзиви за СКО. Изпълнителният директор на компанията Елис Джаксън отбиваше обвинения в незаконно субсидиране на рекламната им кампания, в рушветчийство и злоупотреба с влияние. Поради това сенаторът от Канзас едва не си глътна езика и за да не го свържат със СКО, заплаши да откаже поддръжката си за етаноловите субсидии. Тази поддръжка в крайна сметка бе осигурена с дарение от един милион долара за предизборната му кампания, но ако не беше Торн, сенаторът едва ли би намерил начин да приеме този дар._
_Торн съвсем самостоятелно бе открил неговата слабост към млади мъже. После се погрижи един от тях да се озове в самолета на корпорацията за пикника в Хилтън Хед. И накрая изчисли къде точно да разположи камерите._
_Но макар Торн да обичаше тайните си операции повече от всичко на света, той не отбягваше и текущата си работа — осведомяването на медиите и контрола на имиджа. Всъщност „Фюълс Мениджмънт Консорциум“ ежемесечно бълваше купища хартия за разпространение в радиопрограми, вестници, консултантски фирми, сред лобисти._
_Освен това компанията на Торн правеше дипляни за предизборните кампании на политици, които подкрепяха етанола или се противопоставяха на МТБЕ, което си бе все същото. Най-изтъкнатият сред тях бе Деймън Кери, кандидат за губернатор на Калифорния._
_За нещастие, погледнато с очите на Торн, Деймън Кери не ценеше мащабните перспективи. Подобно на сенатора от Канзас, не искаше да е свързан публично със СКО и неговата съмнителна лобистка дейност. Деймън Кери беше чистник: не предлагаше употребата на етанол. Не го блазнеха ничии конкретни интереси, нищо подобно. Той просто бе против алтернативния МТБЕ, причиняващ рак._
_Така че кампанията на Деймън Кери се водеше в разгара на войната за бензиновите добавки. Само дето един от военачалниците не подозираше откъде произлиза армията му._
_Бакстър Торн дойде в Калифорния да подкрепи кампанията на Кери, но Кери бе отхвърлил опитите му за сближаване. По една случайност ръководител на кампанията му бе един младеж на име Ал Валънс. Алчен, безскрупулен, непочтен и опитен, Валънс с радост прие помощта на Торн, както и неголяма финансова подкрепа лично за себе си. Изпълнявайки ролята на най-добър приятел на Кери, негов съветник и стратег, Валънс всъщност бе двоен агент. Задачата му бе да държи вниманието на кандидата изцяло съсредоточено върху злините, причинени от големите нефтени компании._
_Всичко бе взето предвид и до снощи, когато се обади ченгето, Торн бе убеден, че нещата вървят приказно._
_Започнал от нищо, Кери вече бе по петите на опонента си и Торн бе уверен, че след няколко сполучливи извъртания и може би една-две подлости той ще преодолее изоставането и ще нанесе съкрушителния удар._
_Но внезапно изникна проблем. Тая проклета Бомонти някакво ченге от „Убийствата“, открило предполагаема връзка между случая и „Фюълс Мениджмънт Консорциум“, за която искал да го разпита._
_За петнайсети път погледна часовника си. Бе дошъл навреме. Къде е Грифин? Какво, дявол да го вземе, си въобразява, че е узнал?_
_От дългогодишния си опит в областта на политиката Торн се бе научил да не се доверява на първото си впечатление. Тази страна гъмжеше от тлъсти, немарливи, прости чиновници на изборни длъжности, които бяха всесилни, решителни и опасни. Още не бе наясно как да окачестви Грифин. По всичко изглеждаше, че инспекторът е невзрачен, но обстоятелството, че седи тук, във ФМК, означаваше, че е направил някои тревожни изводи. Изглежда все пак имаше нещо наум._