_Така че Торн се държеше сърдечно, както му бе присъщо във всички случаи. Усмихна се благо, според обичая си, и заговори с любезен и професионален тон:_
— _Боя се, че не намирам нищо зловещо в това Брий Бомонт да е държала наши издания в апартамента си. Тя е работела в областта на горивата, нали?_
_Грифин се бе наврял в един от секретарските столове на колелца и се бе прегърбил напред, непохватно кръстосал крака, поклащайки се, сякаш бе решил, че седи на люлеещ се стол. Но Торн не смяташе, че това издава нервност. Под привидното си нехайство на работяга Грифин бе изопнат като хирург. Не си даваше труд да отвръща на усмивките му._
— _Да, намерихме ваша бланка на местопрестъплението — каза той. — Първо това. А после намерих и на Валънс._
— _За Ал Валънс ли става дума?_
_Това вече предизвика усмивка._
— _Не продавате краставици на краставичар, господин Торн. Ал Валънс. Вашият човек при Деймън Кери._
_Това бе крайно обезпокояващо и Торн с усилие запази самообладание. Нямаше как който и да е чиновник — още по-малко това малоумно ченге — да знае за връзките на Торн с Ал Валънс. Ако те станат публично достояние, ако Деймън Кери открие, че ръководителят на кампанията му го е измамил, това щеше да сложи край на многомесечен труд, на програма, която всеки момент щеше да успее._
_И тъй, мозъкът на Торн вече бе нащрек и той се усмихна отново, облегна се, събра кранчетата на пръстите си над жилетката от туид, закопчана на стомаха му._
— _Откъде заключихте, че въпросният господин Валънс е мой човек, както се изразихте?_
— _Имам по-добро предложение — отвърна Грифин. — Какво ще кажете аз да задавам въпросите, след като затова съм дошъл тук? В замяна няма да ви отведа в центъра на града._
_Торн опита с малко чувство за хумор да посмекчи нещата:_
— _Винаги съм смятал, че тези сгради са в центъра на града._
_Лицето на Грифин остана по-безизразно и от къс месо._
— _Какво знаете за Валънс, за отношенията му с Брий Бомонт?_
_Торн можеше единствено да отбива топката, докато установи какво знае Грифин, а също и какъв е източникът му._
— _Не зная нищо за отношенията му с Брий Бомонт._
— _Но признавате, че го познавате? Този Валънс?_
— _Не съм казал такова нещо. — Със сигурност не бе готов да си признае, а Грифин току-що се изтърва, че само опипва почвата. Торн си напомни — лекомислената страна на първото впечатление, — че понякога хората изглеждат и се държат глупаво, защото наистина са такива. — Но вие очевидно сте чули, че го познавам. — И се осмели да направи едно изпитателно предположение: — От Джим Пиърс ли?_
_Пиърс бе изпълнителният вицепрезидент на „Калоко“ и според слуховете бивш любовник на Брий Бомонт. Когато напуснала петролната компания и преминала на работа при Кери, огорчението било взаимно. Пиърс разполагаше с парите и подбудата да дискредитира Кери, да накара Брий да осъзнае заблудата си относно своите нови занимания и да се върне при него и „Калоко“._
_Грифин погледна в бележника си и така потвърди подозренията на Торн. Инспекторът едва ли играеше покер._
— _Защото, ако е от Пиърс, трябва сериозно да размислите над източника си. — Вдигна ръка. — Не че ви се меся, но Джим Пиърс! За Бога!_
— _Какво?_
— _Той е петролен магнат, ето какво — въздъхна Торн. — Вижте, сержант, аз съм консултант в този бизнес. Познавам играчите. А Пиърс е много голям играч. И ето какво става. Ако Кери бъде избран, което в момента не изглежда съвсем невъзможно, хората на Пиърс, нефтените производители, ще понесат тежък удар от… чували ли сте за МТБЕ?_
_Грифин кимна._
— _Да, напоследък чух._
— _Е, помнете ми думата, ето за какво става дума. Ако Кери спечели, три милиарда годишно отиват на кино, затова Пиърс се опитва да съсипе кампанията._
_Грифин като че ли си спомни каква бе изходната му позиция._
— _Та казвате, че нямате нищо общо с Валънс? Това ли е вашата версия?_
_Още едно добродушно поклащане на глава._
— _Нямам версия, сержанте. За смъртта на Брий Бомонт зная само онова, което прочетох във вестниците. И искрено се натъжих, защото тя започваше да променя схващането на обществеността за опасностите от МТБЕ, а те са значителни. Освен това, съвсем откровено, някои мои клиенти имаха изгода от последната й работа. Както и Кери, и навярно Валънс. Не само че няма мотиви, а определено е възпиращ фактор._
_Торн бе напълно убеден, че е отвлякъл Грифин от изясняването на личните му връзки с Валънс. Но му се стори, че може да стигне още по-далеч._
— _Вижте, сержанте, не ми се ще да ви прозвучи прибързано, но нека предположа какво ви е казал господин Пиърс: казал ви е, че Ал Валънс ненавижда Брий, нали? Че Ал ревнува заради огромното внимание, което й отделя Кери. Или нещо подобно, праз ли съм?_
_Неопределено свиване на рамене._
— _И кой е човекът, който ви е наговорил всичко това? Човекът, чийто бизнес отива по дяволите, ако Брий успее, а между другото тя току-що го е зарязала._
_Грифин най-сетне даде признаци на живот._
— _Сигурен ли сте?_
— _Така говорят. — Торн отвърна на открития поглед на Грифин: ще отговори на въпросите му, ще бъде откровен с полицията. Ако изскочи още нещо, той ще продължи да им сътрудничи. Но посланието му бе недвусмислено — Грифин е сбъркал адреса._
_Най-сетне сержантът изопна снага и сумтейки, стана от стола._
— _Зная къде да ви намеря — заяви той._
_И последна усмивка._
— _Няма да мърдам оттук._
_Торн протегна ръка и след миг Грифин я пое._
— _Чуй ме, Ал. Полицаят беше тук. Не зная със сигурност какво му е казал Пиърс, но за него не беше новост, че ненавиждаш оная жена._
_Ал Валънс изруга._
— _Спомена ли за доклада? Знае ли нещо за него?_
— _Не. Не мисля, че ще разбере, дори сам да му се навре в очите. Но очевидно е бил в жилището, прегледал е документите й, някои написани на мои бланки._
— _Откъде ги е взела?_
_В гласа на Торн прозвуча лек упрек:_
— _Ах, Ал, същото щях да те питам и аз._
_Валънс го изслуша мълчаливо._
— _И докъде стигнахте?_
— _Препратих го пак към Пиърс._
_Валънс помълча доста дълго._
— _Добрал ли се е до нас?_
— _Почти. Но сега ще разследва Пиърс, който е имал всички основания да го извърши. Дори повече. — Торн се подсмихна. — Смятам, че сержант Грифин ще стигне до заключението, че господин Пиърс е извършителят. А без веществени доказателства ще му се наложи да изтъкне най-силния мотив._
_Но Валънс не изглеждаше убеден._
— _Ами ако пак стигне до нас? След всичко, което ние…_
_Тори го сряза:_
— _Ал, той иска да залови убиец. Нашето споразумение не го интересува. Няма да тръгне по тази диря._
_Торн знаеше, че Валънс е изпаднал в паника и тя си пролича в гласа му:_
— _Ами ако тръгне, Бакстър? Тогава какво?_
_Торн заговори с най-утешителния си глас:_
— _Тогава ще трябва да го озаптим, това е._
Лимузината с кандидата за губернатор на демократите се изравни с тълпата от около стотина граждани, чакащи на студа край отклонението от „Юниън Скуеър“ за хотел „Свети Франциск“.
Деймън Кери, седнал на задната седалка, кимна одобрително на мъжа до себе си.
— Браво, Ал. Хубава публика.
Валънс изглеждаше разсеян. Не се и съмняваше, че тълпата тук ще е предостатъчна. Кажи на сиромаха, че ще му дадеш две десетачки, за да отиде някъде, постой там четвърт час и в повечето случаи ще се появят доста от тях. А тъй като участват и двете страни, няма да се издадат една друга на пресата.
Преди няколко месеца Деймън Кери неочаквано бе набрал преднина, след като другите двама кандидати на демократите смъртоносно се бяха очернили един друг в поредица телевизионни дебати. Оттогава Валънс все повече клонеше към схващането, че избирателната система може да се подобри, като чисто и просто се елиминират посредниците и на хората направо се заплаща, за да гласуват.