В мигове на цинизъм — а напоследък те бяха стотици — той се развличаше с пресмятания. Стигна до извода, че почти за същите пари щяха вече да са взели преднина в кампанията, щяха да са платили на всички регистрирани избиратели в щата по една двайсетачка да отидат в тъмната стаичка и да сложат по едно кръстче срещу името на Кери.
Ако вземе броя на гражданите, които действително гласуват — някъде около трийсет процента от възрастните хора в Калифорния — и поиска да си осигури обикновено мнозинство от петдесет и един процента, би могъл да увеличи заплащането на близо сто долара на глас. При такъв вид поощрение, хората ще си вземат един ден отпуска срещу заплащане, за да „гласуват“. Ето как трябва да се процедира. Дявол го взел, така дори биха могли да спечелят пари от подобна сделка.
— За какво мислиш, Ал? Витаеш някъде.
Лимузината спря пред входа. Не би могъл да отговори докрай честно, но за него това не бе проблем по което и да е време, та и сега нямаше да се забави с отговора. Бързо разместване в мисловния механизъм и отново се озова в стратегията, кампанията, живота — така или иначе в стихията си.
— О, извинете — объркано отвърна Валънс. — Заради Брий, струва ми се. Новите разкрития. Жената в затвора.
Телевизионните новини бяха разпространили вестта за Франи Харди само преди няколко часа, а вече беше ясно, че тя ще се превърне във водеща. Всичко, свързано с проклетата Брий Бомонт, все така щеше да се отразява на кампанията. Валънс не можеше да го избегне.
Ал със смайване бе наблюдавал как никому неизвестната Брий се превърна в център на кампанията. Безспорно на Валънс и през ум не би му минало да събере Брий и Деймън. Тя беше във вражеския лагер. Но след едно радиопредаване, в което и двамата защитаваха всеки своята позиция, нещата се бяха променили.
Брий открай време смяташе себе си за поборник срещу замърсяването на околната среда. Гордееше се с обстоятелството, че нейният МТБЕ наистина върши страхотна работа за пречистване на калифорнийския въздух. За нея това не бе просто наука. _Интересуваше_ я, че прави добро. Изглежда беше алтруистка. Искаше един по-добър свят. В този план много приличаше на Деймън Кери — в много по-голяма степен, отколкото си бе представял Валънс.
Той изобщо не разбираше принципните хора, но тези двамата — кандидатът и изследователката — осъществиха връзка един с друг по страхотен начин. Деймън Кери, пламенен и обаятелен като личност, не бе нападнал Брий по радиото. Бе или достатъчно умен, или късметлия да насочи всичките си усилия към тяхната обща загриженост — да опазят околната среда от отравяне.
И според Валънс Кери направи нещо наистина блестящо — убеди я да насочи вниманието си надолу, към почвата.
До тази радиопрограма целият научен живот на Брий бе насочен към атмосферата. Занимаваше се с пречистване на въздуха и защитаваше методите си. И бе толкова заета с това, че не се бе заглеждала по-внимателно в почвата. Допускаше — а корпоративната среда, в която бе потопена, подкрепяше предположението й, — че нейното вещество МТБЕ, попаднало в почвата, ще действа като обикновен бензин. В крайна сметка ще се разтвори или изпари. Докладите — дори и научните съобщения — за обратното се заплащаха от производителите на етанол, от СКО. Брий огледа източниците им и пренебрегна фактите.
Ето защо бе дълбоко убедена, че е на прав път и делото й е полезно.
И най-неочаквано Деймън Кери я бе накарал да погледне на работата си от коренно различен ъгъл. А като непосредствен резултат от този разговор Брий стана най-съществената част от кампанията, след като започна битката между челните клеветници.
Но скоро след това от гледна точка на Ал Валънс тя се превърна в съществена спънка. Започна нещо лично между нея и Деймън Кери. Преди Валънс да се усети. Брий вече се показваше навсякъде с неговия кандидат. Късни вечери, ранни обеди, закуски за набиране на средства.
По времето на убийството й Брий бе прераснала от обикновен дразнител в неизменен влиятелен фактор. Кери й отделяше повече внимание, отколкото на Валънс — вярваше повече на идеалистичните, глупашки съвети на Брий, а не на собствения си ръководител на кампанията.
Със задълбочаването на връзката им Валънс осъзна, че е само въпрос на време тази история да се разчуе в лагера на опонента — да не говорим за медиите — и там да се възползват от нея, за да съсипят цялото дело на Ал. Валънс сънуваше кошмарни вестникарски заглавия: „КАНДИДАТ ВЪРТИ ЛЮБОВ С ОМЪЖЕНА ЖЕНА, МАЙКА НА ДВЕ ДЕЦА“.
Не, тая нямаше да я бъде. Смъртта на Брий Бомонт щеше да се отрази изцяло положително на Деймън Кери, макар че навярно щеше да мине известно време, преди той да го осъзнае.
И сега, в сумрака на задната седалка на лимузината, лицето на Кери се помрачи.
Веднага след смъртта на Брий той изпадна в унес, продължил цели три дни. Валънс бе принуден да отложи всичките му прояви, да се позовава на вирусно заболяване, на грип, на каквото дойде. В един ужасен миг му се стори, че Кери напълно ще се откаже от кампанията си, ще я зареже.
Ал трябваше да използва всичките си уловки, та отново да вкара клиента си в правия път, позовавайки се на святото име на Брий. Брий никога не би допуснала той да се откаже. Длъжен е да продължи, да спечели губернаторското място, ако не за друго, то заради _Брий._ Да разгроми нефтените компании, използвали _Брий_ за злотворните си цели. Ако спре, смъртта на _Брий_ ще се окаже напразна. И всякакви подобни глупости.
Но в края на краищата постигна резултат.
Валънс се приведе напред, спусна вътрешното стъкло и помоли шофьора:
— Литър, направи една обиколка на квартала, ако обичаш. Подранили сме.
Не беше вярно, но Кери нямаше да разбере, а сега, след като спомена Брий, нищо не пречи да заздрави позицията си. Няма съмнение, че все някой ще попита Кери за това на тазвечерния коктейл, устройван от Асоциацията на производителите на бадеми, и тежко му, ако даде отговор, по който двамата не са се споразумели предварително.
Валънс покровителствено сложи ръка на коляното му. Трябваше да му повтори внушението си:
— Те с Рон бяха щастливи, Деймън. Бракът им бе сполучлив. Не е имал основания да я убива. Запомни го на всяка цена.
Кери извърна лице към тъмните стъкла.
Валънс продължи:
— И да са били нещастни, тя никога не ти е споменавала за това, нали? Така ли е?
Вместо отговор, Кери въздъхна дълбоко.
— Виж — упорстваше Валънс, — нека съсредоточим вниманието си върху добрите новини на този фронт. Виж какво става на дискусиите по радиото.
— Ненавиждам тези хора — изсумтя Кери.
— Зная. Съгласен съм с теб. Но те не те ненавиждат. А това, че Брий попадна в новините, е добре за теб.
През цялата кампания радиодискусиите против МТБЕ бяха сред най-силните му оръжия. Няма значение, че ги субсидираше клиентът на Торн СКО и че неколцина от позвънилите обвързваха себе си с групировки, взели на прицел петролни рафинерии и офиси на корпорации с поставяне на бомби и други вандалщини. За Валънс терористите нямаха значение, стига да бяха _негови_ терористи.
Потупа Кери по крака.
— Независимо дали харесваш тези хора, или не, Деймън, в момента те ти правят добро. Те разгласяват посланията ти.
— Моите послания не са само за бензиновите добавки, Ал. Става дума за общественото доверие, за обществената сигурност.
Валънс преглътна отговора си. Имаше и по-лоши неща от един искрен кандидат. Опита се да си спомни прекрасната мисъл — на Джордж Бърнс ли беше? „Най-добрият приятел на политика е искреността. Ако веднъж я подправите, значи сте я овладели.“ Вместо това отвърна:
— Да, разбира се. Съгласен съм с теб. Обществена безопасност, обществено доверие. Но обществеността разполага с коз против МТБЕ. Безпокои ги…
— Така и трябва.
— Дума да няма. Но според мен тези хора не дават на спора да заглъхне, а това е _твоят спор_ Ти си против това зловредно вещество.
— Дяволски вярно.
— А петролните компании го произвеждат.
— За порядъчната сума от три милиарда долара годишно, Ал. Докато само преди пет години…