— Работиш в събота! — възкликна той от вратата.
Глицки, приведен над купчини книжа, му хвърли недоброжелателен поглед.
— Само не започвай пак. Моля те.
— Добре. Между другото, изобщо не започвам — Харди тръсна една книжна торба на бюрото пред себе си, — а сметнах, че щом така и така съм тук, да видя дали и ти не си дошъл и да ти дам остатъците.
— Днес ми е ден за остатъци. — Глицки придърпа торбата към себе си. — Какво е това? — Не че лицето му светна — Харди мислеше, че това едва ли е възможно, но изражението му достави удоволствие на адвоката. — Това пушена сьомга ли е? Кажи ми, че е пушена сьомга.
— Любимата ти. Щеше да е повече, но сержантът на рецепцията в затвора изяде почти половин кило.
Глицки разкъса торбата и нареди съдържанието й върху кафявата хартия.
— Занесъл си това в затвора!
— На практика отговорът е не, макар че там ме обичат, личи им. Но вътре не допускат храна, така че го задържаха на рецепцията, докато се видя с Франи. Може ли да вляза?
— Откога искаш разрешение?
Харди сви рамене, придвижвайки се напред.
— Нов курс на поведение. Първо се пита. Изпробвам го. — Седна на дървения стол срещу бюрото на Глицки. — Докато ядеш — започна той, — да ти разкажа вица за трите джуджета.
Глицки извъртя очи. Шегите на Харди бяха едно безкрайно мъчение.
— Не се ли чудиш защо са три? — Но устата на Ейб бе пълна и той дъвчеше щастливо. — Та значи, стоят си те пред сградата на рекордите „Гинес“ и първото разправя, че имало най-малките ръчички на света и щяло да ги покаже на работещите там, за да влезе в книгата на рекордите. След няколко минути излиза страшно развълнувано…
— Добре — прекъсна го Глицки между две хапки: — Второто има най-малки крачета, третото — пишка. Та къде е кулминацията?
Харди бе свикнал с постоянните избързвания на Глицки.
— Третото джудже излиза и изглежда потиснато, а приятелите му го питат какво има — неговата пишка ли е най-малката или какво?
— Казвай де! — И отново хапка сьомга и залък кроасан.
— Човечето поклаща глава, оглежда приятелите си и пита: „Кой, по дяволите е Ейб Глицки?“
С напълно очаквана реакция — тоест никаква, — Глицки се облегна назад.
— Преди малко имах приятно преживяване. Искаш ли да ти разкажа?
Очерта събитията от неотдавнашната си среща с Прат и останалите, задържането на документите на „Калоко“.
Към края на разказа му Харди се дръпна, едва ли не шокиран.
— Искаш да кажеш, че и Дан Ригби се е забъркал в това? Съзнаваш ли, че можеш успешно да смачкаш фасона на Прат и ведомството й? Всъщност познавам един местен адвокат, който с радост ще ти помогне. Да те повишат в шеф.
Глицки направи гримаса.
— Не искам да ставам шеф, понякога дори не ми се ще да съм завеждащ на „Убийства“. Искам пак да стана обикновено ченге. Да ловя лошите.
— И тук можеш да го правиш. Какво според теб ще се окаже в кашона?
— Каквото, такова. — Скоро щеше да разбере. — Представяш ли си какво нахалство? И на никого от тях не му е минало през ума, че изобщо нямат право да разполагат с тези улики. Щом е пристигнало при тях, значи е тяхно, а какво трябва да предприемат по закон, няма никакво значение.
— По-добре внимавай — поде Харди, — заприличваш на адвокат. — Избута стола си назад с около сантиметър. — Значи това те е довело тук днес?
Глицки кимна.
— Горе-долу.
— А аз си мислех, че двамата ти и инспектори — докато са проверявали разследването на Карл Грифин, както ти предложи най-добрият ти приятел — може да са се натъкнали на нещо.
— Ами след като заговори за това… — Глицки смачка кафявата хартиена торба и я хвърли в кошчето. Книжата, които преглеждаше преди идването на Харди, изглеждаха натрупани безразборно, но той взе да подбира някои от тях, сякаш ги бе подредил по някакъв начин. — Ето копия от някои бележки на Грифин. Работил е по сградата, в която е живяла Брий. Няма признаци да е постигнал нещо при свидетелите, но такъв си беше Карл — не записваше всичко докрай. — Хвърли поглед на Харди, вдигна рамене. — Ама знае ли човек?
Глицки взе друга сортирана купчинка листове.
— Местопрестъплението. Нищо. Никакво стъкло, съвпадащо с намереното в главата й.
— А какво е било то?
Прелистване на страниците.
— Версията е, че е оловен кристал от чаша за вино или шампанско. Бомонтови не са разполагали с нищо подобно.
Харди бе забил нос в бележките на Грифин.
— Ето пак Джим Пиърс. Деймън Кори. Ал Валънс. Как Грифин се е добрал до тези хора?
— Благодарение на скърбящия съпруг, твоя приятел Рон. Искал да помогне в издирване на убиеца.
— И той смята, че някой от тия?…
Но Глицки поклати глава:
— Просто е дал няколко имена на Карл, Диз. На хората, с които се е движела Брий. — Мълчание — Защо каза: „пак Джим Пиърс“?
— Какво?
— Каза: „Ето пак Джим Пиърс“.
Харди се усмихна.
— Не съм бил аз. Някой друг го е казал. — И добави по-меко: — Щеше да е екстра, ако неволните грешки на езика от време на време ти минаваха покрай ушите. Така или иначе, просто посетих него — Пиърс — преди няколко часа. Ще се зарадваш, като чуеш, че инспекторите ти вече са ходили там.
Кимване.
— Само са пораздрусали златната му клетка. Алибито му е сносно.
— Всичко на всичко сносно?
— Бил е на път за работа. Тръгнал от къщи в единайсет, четирийсет минути по-късно е бил в офиса си на „Ембаркадеро“.
— Четирийсет минути! Аз го взех само за петнайсет.
— Днес е събота. Опитай през седмицата, при най-натовареното сутрешно движение. Коулман и Батавия го направиха снощи и им отне час. А той наистина е бил на бюрото си след четирийсет минути. — Глицки вдигна рамене.
— Добре де, както знаем, всичко е възможно, но никой не го е забелязал наблизо до жилището й. На момчетата ми е казал, че не я е виждал от четири месеца. Те проверяват, но засега чуват все същото. Никакви контакти.
— А Деймън Кери?
Този път Глицки присви устни.
— Той е кандидат за губернатор, Диз. Според мен едва ли.
— Според мен също, но поне не е ли бил наблизо?
Глицки кимна.
— Бил е в града и се е снимал за телевизията.
— Виждал ли се е с нея?
— Понякога. Често.
— Спали ли са заедно?
Думите му предизвикаха едва ли не усмивка, което бе рядкост при Глицки.
— Странно се изразяваш. Да кажем просто, че за омъжена жена е прекарвала много време с него, но Кери, изглежда, не е чак толкова сензационна тема, та репортерите денонощно да му ходят по петите. Хората му — цитирам — негодуват срещу подобно заключение. Тя му е била технически съветник по въпросите на околната среда. Такава е версията.
— По ведомост ли?
— Още един доброволец, поел опасно задължение, а тъкмо поради това е велика тази страна. — Той вдигна длан. — Зная, обаче Грифин така и не е стигнал до него, а четири дни преди изборите и без всякакви веществени доказателства не можеш просто да му изпратиш двама следователи да го въртят на шиш.
— Защо не? Аз бих пратил.
На Глицки това изявление му допадна.
— Не се и съмнявам, затова и не работиш вече за града ни. Не, трябва да направиш каквото направихме ние: молиш го да дойде и да даде изявление и той, разбира се, обещава пълно сътрудничество. Веднага щом намери свободна минутка, което ще е някъде по Коледа, ще ни даде предимство. — Уморена въздишка.
— Знаеш ли, Диз, ние с теб може и да имаме основателни причини да се надяваме, че не го е извършил Рон, но все пак нищо чудно да е той. Наистина. Изглежда много по-вероятно от Кери или Пиърс, що се отнася до това, и то дори преди да сме видели какво съдържа тайнственият кашон.
Харди не искаше мислите на Глицки да поемат в тази насока. Разтърси глава.
— Не смятам. Харесва ми, че Кери е на изборна вълна, напрегнат е до крайност, а въпросната дама се натъква на нещо, което ще извади кампанията му от релсите. Той не разполага с време да премисли и предприема първото, което му хрумва, и накрая тя е мъртва. Ах, пардон! Изглежда ми напълно смислено.