— Както и да е, нека просто ти благодаря, че намина. Не исках да те безпокоя, но не зная какво да правя. Щеше ми се да се посъветвам с теб, преди да обременявам Деймън с каквото и да било.
— Ще направя каквото мога — неуверено отвърна Валънс. Беше висок почти един и осемдесет — горе-долу колкото Брий — и тежеше близо деветдесет килограма. Имаше кестенява коса, хвърляше тромава сянка, бялата му риза бе зле колосана и сакото му бе провиснало. Езикът не му се подчиняваше. — Благодарен съм ти, че си се сетила за мен.
Навярно усетила как той реагира на присъствието й, тя постоя неловко за миг, а после му посочи един от столовете.
— Искаш ли да седнеш? Да ти донеса ли нещо за пиене? Разполагам буквално с всичко.
— Да, бих изпил една бира, благодаря.
Отново се взря в нея, но се насили да отклони поглед към балкона и града отвъд. Тя се върна само след секунда с бутилка чуждестранна бира, с изстудена чаша за пилзенска бира и пластмасова бутилка минерална вода.
Валънс любезно й благодари.
— Хубаво жилище — отбеляза, докато си наливаше.
Тя отвинтваше капачката на минералната вода, но спря, а лицето й се натъжи.
— Да. Макар че, боя се, много скоро ще ни се наложи да го напуснем. Но не бива да се оплаквам — беше много удобно, повече, отколкото предполагахме, че… — Замълча. — Поддръжката му е твърде скъпа. А освен това ние с Рон — съпруга ми… е, наясно си.
— Той вкъщи ли е?
Тя поклати глава.
— Не. Отиде с децата… както и да е, няма значение. Не са у дома в момента.
Валънс отпи голяма глътка и се опита да зададе въпроса си предпазливо. Нямаше да му е от полза, ако му проличи каквото и да било.
— За него ли става дума?
Запитването му като че ли я изненада.
— Не. Абсолютно нищо, свързано с него.
Той изчакваше.
Тя се загледа над рамото му, разсеяно поднасяйки бутилката към устните си.
— Напоследък доста се вглеждах в себе си, Ал. А правих и много проучвания.
— Да.
Тя отметна кичур от лицето си.
— Знаеш ли, откакто Деймън ме накара да се усъмня в предположенията си относно моята работа за петролната индустрия, да се огледам във всички посоки, както би се изразил той, беше истинско… предполагам, че ти би го нарекъл образование.
Валънс кимна.
— Което е странно, при положение, че ме смятат за експерт по тези въпроси.
Той вдигна рамене и се опита да се усмихне.
— Е, осъзнала си заблудата си, нищо повече.
Но Брий тръсна глава.
— Не зная какво всъщност осъзнах. Струва ми се, че освен дето се почувствах уязвена, съм била и подведена от хора, на които съм имала доверие, и ядосана на себе си за собствената си глупост — имам предвид, Ал, че не съм глупава, всичко друго да, само не и глупава.
— Така е — отвърна Валънс, стараейки се да говори безгрижно, — не и глупава е добре казано.
Тя пренебрегна лекомислената му забележка. Раздразнено отметна кичур коса.
— И нещо повече, Деймън отново ме върна към подтика да се захвана с всичко това… имам предвид работата си… преди всичко.
— Което ще рече?
Тя помълча.
— Ще ти прозвучи глупаво.
Валънс поклати глава.
— Не, нали се разбрахме, че не си глупава. И защо започна работа преди всичко?
— Исках да върша добро. — Брий въздъхна шумно. — Добре, ето така. Казах го.
— Добре. — „Голяма работа“, помисли си той. — И тъй, искала си да правиш добро.
— И го правех. С МТБЕ направих онова, което си бях поставила за цел. Знаеш ли каква работа върши това вещество за прочистване на въздуха, Ал? Почти напълно ликвидира токсичните газове. Ако отидеш в Пасадена през август, вече ще можеш да видиш планините. И дори ей там — посочи Брий към прозореца. — Всичко се вижда! То направи въздуха по-чист, разбираш ли? Съзнаваш ли какво невероятно постижение е това?
Беше се разпалила и трябваше да стане и да се раздвижи, за да се разтовари поне донякъде. Отвори балконската врата и в помещението нахлу струя студен въздух. Това изглежда я поуспокои за миг и тя пак се обърна с лице към него.
— Както и да е, въпреки сегашните лоши отзиви за него в пресата, въпросът е там, че то наистина действаше, а аз имах принос за него, и то какъв! Агенцията за опазване на природата се възхити, всички се възхитиха. Можеш ли да разбереш до каква степен вложих себе си в разработката му? Как не исках дори да погледна появилите се оплаквания? Не бях в състояние да ги погледна.
— Всеки би те разбрал — кимна Ал, макар самият той да не бе съвсем сигурен, че я разбира. — Естествено е.
— Така е — съгласи се тя. — Напълно е естествено. — Въздъхна и пак седна на стола срещу него, а коленете им почти се докосваха. — Както и да е, по-късно прозрях какво съм вършела, благодарение на Деймън.
— И правилно си постъпила.
— Е, до известна степен.
Валънс вдигна глава.
— Какво искаш да кажеш?
— Че навярно съм била ядосана. Бяха ме изиграли като глупачка и не исках това да се случи повторно. Осъзнах, че Деймън изглежда възнамерява да лансира етанола, макар всъщност да не го прави директно, пък и не съм сигурна, че наистина иска да продължава в тази насока.
За Валънс това бе възможно най-лошата новина. Кандидатът не бе учен — нямаше нужда да знае подробностите. Трябваше да знае единствено, че МТБЕ замърсява подпочвените води, а етанолът — не. Следователно етанолът е за предпочитане. Но не биваше да издава безпокойството си. Вместо това се позабави, отпивайки от бирата, после се усмихна.
— Е, Брий, както сама казваш, никога не е включвал етанола в предизборната си платформа.
— Обаче всъщност за това става дума. И ти го знаеш, Ал.
— И толкова ли е лошо?
— Е, не е страхотно гориво. Производството му е скъпо, не е икономично…
Принуди се да я прекъсне:
— Но не представлява опасност за подпочвените води и пречиства бензина, нали?
Брий се намръщи. Двоумеше се.
— Какво? Кажи ми!
— Не се нуждаем нито от едното, нито от другото. Цялото производство на добавки в основата си е просто едно голямо, алчно мошеничество. Петролните компании, както е известно, трупат милиарди от МТБЕ. Но това не е всичко. Чувал ли си за СКО, петролното сдружение?
Валънс усети, че му се завива свят.
— Разбира се.
— Е, те пък изкарват милиарди и милиарди от дотациите за етанола. Не могат да печелят от него, но някак са убедили правителството, че е от национален интерес производството му да продължи.
— Може и така да е. Може би…
Но тя го прекъсна:
— Не. Не, не е, Ал. Знаеш ли, че добивът му изисква по-голям разходна енергия, отколкото той произвежда като гориво?
— Едва ли, Брий. Как е възможно?
— Извличането на горивото, стойността на превоза, складирането, рафинирането и тъй нататък.
— Добре, но…
— Нищо не е добре. И тъй като горивната му енергия е по-малка от тази на бензина, това означава, че на километър се харчи повече, което засяга всички шофьори. Освен това — продължи Брий, обзета от дълбоко възмущение, — съзнаваш ли, че всеки долар от печалбите на СКО от етанола струва трийсет долара на американския данъкоплатец? И при това изцяло изпускам научната страна. Говоря единствено за гнусния бизнес. Направо ужасно.
Валънс нямаше какво да й отговори. Не знаеше дали всичко това наистина е вярно, а и не му пукаше, но тя очевидно си вярваше и като нищо щеше да го съобщи на Деймън. Ето къде бе проблемът. Ето на какво трябваше да попречи.
Заговори, владеейки гласа си:
— Но, Брий, почти всеки бизнес…
— Само че Деймън не се е ангажирал с всички видове бизнес. А с този. И етанолът не е най-лошото.
Той зачака, стаил дъх. Какво можеше да е по-лошо от вече установеното от нея?
— И какво е най-лошото? — попита.
Тя се приведе напред и очите й фанатично се впиха в неговите.
— Нямаме нужда нито от едното, нито от другото.
— От кое по-точно?
— Нито от МТБЕ, нито от етанол и изобщо от никакви добавки. Агенцията за опазване на природата ги е узаконила, но цялата история е мошеничество. Цялата, разбираш ли? — От гняв гласът й се извиси с няколко децибела.