„Татко знае ли?“ — не издържа Роуз.
„Ще бъде изненада — отвърна майка й. — Свалете тези пуловери и обършете устата си. Ще рекламираме своя продукт, деца!“
Роуз се размърда в неудобното кресло. Добре помнеше как продължи този ден — любезно усмихнатия управител на щанда за мъжка бижутерия, пред когото майка й изсипа чантата си и от нея изпаднаха двайсетина увити във восъчна хартия кубчета фъч с надпис Р и М. (На две от тях Маги бе успяла още в колата да размени буквите, така че нейната да е преди тази на сестра й.) Като сега пред очите й беше майка й, която ги завлече в сектора за момиченца и им купи по един маншон от заешка кожа. След това обядваха в чайната на „Лорд и Тейлър“ със сандвичи със сметаново сирене и маслини, с мънички парчета туршия, не по-дълги от малкия пръст на Роуз, а коричките на хляба бяха почистени. За десерт си поръчаха пандишпан с белтъци, ягоди и сметана отгоре. Помнеше колко красива беше майка им в този ден — страните й пламтяха, очите искряха, ръцете пърхаха като криле на птица. Почти не докосна храната си, за да им обяснява идеите си за продажба на фъча и как според нея много скоро „Фъч Р и М“ ще се нареди по популярност до „Кийблър“ или „Набиско6“.
„Знам, че започваме на дребно, но всеки трябва да започне отнякъде“.
Маги кимаше и уверяваше майка си колко е хубав фъчът, но помоли за втори сандвич и сладкиш с ягоди и сметана. Роуз седеше и се опитваше да преглътне поне няколко хапки от обяда. През цялото време се питаше дали само тя е забелязала как веждите на онзи управител отскочиха нагоре и лицето му се изкриви в прекалено любезна усмивка, когато кубчетата се изсипаха на щанда.
След като се нахраниха, обиколиха търговския център.
„Всяка може да си поиска един подарък — обяви майка им. — Каквото ви дойде наум. Все едно какво“.
Роуз си поиска книга на Нанси Дру, Маги — малко кученце. Майка им не се поколеба нито за миг.
„Получаваш кученце! — Възбуденият глас на майка им се извиси над множеството. Роуз забеляза, че хората се обръщат и с любопитство наблюдават странното им трио — две малки момичета в празничните си рокли и високата им красива майка с пола на яркочервени макове и тюркоазен шал около врата, натоварена с шест торби. — Отдавна трябваше да си вземем кученце!“
„Татко е алергичен“ — намеси се Роуз. Майка й или не я чу, или се направи, че не чува. Стисна децата за ръце и ги поведе към магазина за домашни любимци, където Маги си избра мъничък светлокестеняв кокер шпаньол, когото веднага нарече Хъни Вън.
— Мама не беше съвсем с всичкия си, но пък беше толкова забавно, нали? — попита Маги приглушено.
— Така си беше — отговори Роуз, а пред очите й беше картината, която завариха вкъщи онзи ден, когато се прибраха натоварени с покупки и с картонения кафез на Хъни Бън. Баща им, още по костюм, седеше на канапето и ги чакаше.
„Деца, отидете в стаята си“ — нареди той.
След това поведе Каролайн към кухнята. Роуз и Маги се заизкачваха на пръсти по стълбата, стиснали кутията с кученцето. И през затворената врата на стаята чуваха гласа на майка си, който се извисяваше все по-силно и по-силно:
„Майкъл, идеята ми беше чудесна. Става дума за законен бизнес. Не виждам защо да не се получи. Купих на момичетата само някои неща, за да ги зарадвам. Тяхна майка съм и имам право да направя такова нещо. Защо да не мога да ги спра от училище и да прекарам с тях един прекрасен ден?“
„Ден, който те винаги ще помнят? Вярно, забравих да се обадя в училището, за което съжалявам, но ти не биваше да се тревожиш толкова много. Те бяха с мен. Тяхна майка съм. Аз съм тяхната майка! Тяхната майка…“
„Божичко! — ужаси се Маги тогава. — Карат ли се? Ние ли сме виновни?“
„Тихо“ — отвърна Роуз и притисна кученцето до гърдите си. Маги побърза да налапа палец и се притисна до сестра си. Двете слушаха с нарастваща тревога какво става в кухнята, вече се чуваше чупене на съдове. От време на време баща им промърморваше нещо, което им приличаше на: „Моля те! Моля те!“
— Колко време остана Хъни Бън у дома? — обади се Маги.
Сестра й се размърда в неудобното кресло и се опита да си спомни.
— Около един ден — промълви тя замислено. На сутринта след пазара тя бе станала рано, за да изведе кученцето. В коридора беше тъмно и вратата на спалнята на родителите й бе затворена. Завари баща си да седи сам на масата в кухнята.
„Майка ви си почива — наруши той тишината. — Ще можеш ли да се грижиш за кучето? Нали ще успееш да приготвиш закуска за теб и Маги?“
„Разбира се. — Тя изгледа баща си. — Как е мама?“
От гърдите му се откърти тежка въздишка.
„Само е уморена, Роуз. Почива си. Гледай да не вдигаш шум и се погрижи за сестра си“.
6
Две от най-големите американски фирми за готови храни, специализирана в сухи пасти и закуски. — Б.пр.