„Добре“ — обеща детето.
Когато същия ден се върна от училище, кученцето вече го нямаше. Стаята на родителите й стоеше все така затворена. Двадесет и две години по-късно тя продължаваше да държи на обещанието си и да се грижи за сестра си.
— Ама сладкиша на мама тогава си го биваше, нали? — попита Маги. В тъмното гласът й звучеше като на онова малко шестгодишно момиченце — щастливо и изпълнено с надежди, весело дете, което иска да вярва на всичко, което майка му казва.
— Прекрасен беше — потвърди Роуз. — Лека нощ, Маги. — Надяваше се по гласа й да е проличало, че няма желание да продължи разговора.
Когато на другата сутрин Джим Данвърс отвори очи, видя, че е сам в леглото. Протегна се, почеса се и спусна крака на пода. Уви около кръста си някаква кърпа и тръгна да търси Роуз.
Вратата на банята беше заключена и отвътре се чуваше, че някой се къпе. Той почука деликатно, почти съблазнително, представяйки си Роуз под душа с порозовяла от топлината кожа, обгърната в топла пара, гърдите й вероятно бяха покрити с капки вода…
В този миг вратата се отвори и някакво момиче, което определено не беше Роуз, застана в рамката.
— Здрасти — промълви Джим, опитвайки се очевидно да поздрави и в същото време да попита: „Ти коя си?“
Непознатото момиче беше тънко, с дълга червеникавокафява коса, събрана на върха на главата, с деликатно сърцевидно лице и пълни розови устни. Ноктите на дългите до брадичката й загорели крака бяха с ярък лак, а втвърдените зърна на гърдите — нещо, което той нямаше как да не забележи, личаха под излинялата тъкан на фланелката й.
Момичето сбърчи чело и попита сънливо:
— Това на какъв език беше? — Големите й кафяви очи, обиколени от размазан непочистен грим, бяха на пръв поглед като очите на Роуз — наблюдателни и строги, и в същото време някак различни.
— Здравей — направи втори опит Джим. — Роуз тук ли е?
Палецът на непознатата се стрелна по посока на кухнята, а тя самата се облегна на стената. Джим си даде сметка, че единственото, което прикрива голотата му, е хавлиената кърпа на кръста. Момичето очевидно не бързаше и се облегна назад. Стъпалото на единия й крак се залепи за стената, докато тя бавно и щателно огледа младия мъж.
— Ти трябва да си съквартирантката на Роуз — предположи Джим, като се мъчеше да си спомни дали Роуз бе споменала нещо за съквартирантка.
Момичето поклати глава и в този момент в коридора се появи Роуз, напълно облечена и обута, дори червило беше успяла да си сложи. В ръцете си държеше две чаши кафе.
— А! — възкликна тя и спря, но движението се оказа твърде рязко и кафето се плисна в чашите, преля навън и оплиска китките и предницата на блузата й. — Виждам, че вече сте се запознали.
Джим кимна безмълвно, а момичето стоеше все така неподвижно, без да сваля поглед от лицето на мъжа. От устните й не слизаше хитрата загадъчна усмивка на сфинкс.
— Маги, това е Джим — обади се Роуз. — Джим, запознай се с Маги Фелър. Сестра ми.
— Здравей — съобразително поздрави Джим и стисна краищата на кърпата около кръста си.
Маги кимна кратко в отговор. Няколко секунди тримата стояха неловко — Роуз, от чиито ръкави течеше кафе, Джим с нелепото си облекло от една хавлиена кърпа и Маги, която гледаше ту единия, ту другия.
— Дойде късно снощи — наруши мълчанието Роуз. — Беше на събиране по случай годишнина от завършване на гимназията…
— Той едва ли се интересува от подробности — прекъсна я Маги. — Може да му дадем време, преди да е стигнал до заключението: „истинска холивудска история“, до което в крайна сметка стигат всички.
— Извинявай.
Маги изсумтя, завъртя се на пета и се запъти към дневната.
— Извинявай наистина — повтори Роуз. — При сестра ми никога нищо не е просто.
Джим само кимна.
— Не се тревожи. — Той доближи лице до нейното. — Въпреки това искам да чуя цялата история. Дай ми само няколко минути — кимна той към банята.
— О! — смути се Роуз.
— Няма нищо. — Джим потри нос в бузата й и вдъхна свежия аромат на врата й. Тя потрепери и остатъкът от кафето се разплиска в чашите.
След около половин час Роуз и Джим влязоха в дневната на път за външната врата и завариха Маги отново на канапето. Изпод завивката се подаваше босият й крак до коляното. Сестра й беше сигурна, че не спи и че позата е добре премислена — точно колко да се покаже от загорелия глезен и от лакираните нокти. Тя изтика Джим навън. Беше си представяла, че тъкмо тя ще е тази, която ще представи типичното за холивудска звезда събуждане пред Джим — пеперудоподобното потрепване на клепачи, доволната усмивка. И какво стана? Маги се оказа знойната сексапилна неустоима красавица, докато Роуз носеше кафе и се суетеше.