— Да опитаме все пак, а?
Роклята над задната седалка се полюшваше, все едно танцуваше.
— Разбира се — подкрепи я Ела. — На всяка цена ще опитаме.
58
— Домът на Стайн. Говори Саймън.
— Хората знаят ли, че се обаждаш по този начин? — попита Роуз, която се претърколи на леглото в дома на Ела. Беше десет сутринта. Баба й беше при бебетата в болницата, а Маги се беше отправила на някаква нейна тайна мисия, което означаваше, че Роуз разполагаше и с четирите стаи в жилището.
— Бях сигурен, че си ти. Номерът се изписа на дисплея на телефона ми — обясни Саймън. — Как са нещата при вас? Успяваш ли да си починеш?
— Отчасти — отвърна Роуз.
— Слънце и наслади, а? Плодови напитки в компанията на млад местен безделник?
Роуз въздъхна леко. Саймън се опитваше да се шегува както обикновено и беше остроумен както обикновено, но въпреки всичко се усещаше някакво напрежение. Заради случката с Джим, помисли си тя. Заради историята с тайнствената баба и внезапното й отпътуване за Флорида. Време беше да се върне у дома и да оправи отношенията им.
— Единствените безделници тук са по на осемдесет години и носят пейсмейкъри.
— Пази се от тях — предупреди я Саймън. — Всички изненади идват от по-възрастните. Ти добре ли си?
— Да. И Ела е добре. А Маги… — Роуз сбърчи чело. У Маги беше настъпила значителна промяна, а Роуз не знаеше можеше ли дай вярва. Стана от леглото и заедно с телефона отиде до дневната на Ела. — Маги е започнала малък бизнес. Личен дизайнер и доставчик, което никак не е лишено от смисъл. Винаги е имала забележителен вкус. Знае какво трябва да облече и кое би отивало на другите хора. А повечето от обитателите на този комплекс вече не карат колите си, трудно пазаруват в огромните търговски комплекси.
— Аз самият трудно се оправям в тях — отбеляза Саймън. — Но това се оказва семейна черта. Последния път, когато майка ми посетила „Франклин Милс“, повикала полиция, защото решила, че са откраднали колата й. Оказало се, че просто е забравила къде я е паркирала.
— О, Боже! — въздъхна Роуз. — Затова ли на задното й стъкло са наредени поне двайсетина плюшени играчки, а на антената на колата й са завързани всевъзможни панделки?
— Не, тя просто обича панделки — обясни Саймън. — Настъпи кратко мълчание. — Малко ти бях сърдит, преди да заминеш.
— За историята с Джим Данвърс, нали? — Роуз преглътна мъчително, макар да бе очаквала този миг.
— Точно така. Не ме разстрои това, което видях. Но искам да съм сигурен, че можеш да ми кажеш всичко, което чувстваш. Ще бъда твой съпруг. Искам да се опираш на мен. Да ми казваш довиждане, когато отиваш някъде. — Дори по телефона Роуз чу мъчителното му преглъщане. — Когато се прибрах, а теб те нямаше.
— Много съжалявам — прекъсна го Роуз. — Ще се постарая да не се повтаря. — Тя пристъпи до рафтовете, където бяха наредени снимки на майка й, нейни и на Маги. Сватбената снимка на Каролайн, чиято широка усмивка заявяваше, че целият живот е пред нея и това ще е живот, изпълнен с щастие. — Моля те да ме извиниш, че тръгнах така внезапно, а и не ти разказах за Джим. Не биваше да го узнаваш по този начин.
— Така е — рече Саймън. — Но моята реакция беше малко прекалена. Давам си сметка, че приготовленията за сватбата ти дойдоха в повече.
— Какво толкова — възрази Роуз. — Разполагам с време.
— Като стана дума за време, да не забравя да ти кажа, че снощи се обади един ловец на глави.
Пулсът на Роуз се ускори. Докато работеше за „Луис, Домел и Феник“, всяка седмица я търсеха поне трима-четирима ловци на глави, попаднали на нейното име в указател с имена на юристи и се интересуваха дали не иска да отиде да работи при тях. Но откакто си бе взела отпуска, обажданията секнаха.
— Казаха, че става дума за Асоциация на жените за алтернативен начин на живот.
— Наистина ли? — Тя се опитваше да си спомни дали бе чувала за такава група и с какво точно се занимаваше. — Как са стигнали до моето име?
— Имали нужда от юрист на постоянна работа. — Саймън очевидно не искаше да отговори на въпроса й, от което ставаше ясно, че той ги е потърсил. — Осигуряват правна защита на жени с ниски доходи. Попечителство, защита на деца, посещения, такива неща. Много работа в съда, като заплащането не е кой знае какво, защото в началото търсят човек за почасова работа, но ми се стори интересно. — Той замълча за миг. — Ако не се чувстваш готова…