— Напротив! Напротив! — Роуз се стараеше да не вика. — Изглежда ми доста… Много даже ми се иска… Оставиха ли номер?
— Разбира се. Но им казах, че си на почивка, така че няма защо да бързаш. Забавлявай се! Сложи си банския костюм и отиди на плажа, за да предизвикаш инфаркт на някой дядо.
— Преди това искам да се обадя на Ейми. Откакто съм тук, всеки ден ми оставя съобщение, но все се разминаваме.
— Аха, Ейми Икс.
— Знаеш, че наричаше себе си така само три седмици в колежа.
— На се ли наричаше Ашанте в колежа?
— Не, Ашанте беше в гимназията. — Роуз добре помнеше как най-добрата й приятелка обяви в час по история на Америка своята привързаност към каузата на чернокожите.
— Поздрави я от мен — помоли Саймън. — Тя едва ли ще се зарадва много.
— Ейми много те харесва.
— Според нея никой не е достатъчно добър за теб — отбеляза Саймън. — И е права, но и аз не съм за изхвърляне. И знаеш ли?
— Какво?
Саймън сниши съвсем глас.
— Много те обичам, бъдеща моя съпруго.
— И аз те обичам — отвърна Роуз. Усмивка озари лицето й, като си представи Саймън зад отрупаното си с папки бюро. Прекъсна връзката с него и набра телефона на Ейми.
— Абе момиче! — възкликна Ейми, щом чу гласа й. — Къде се загуби? Бързо разказвай! Как е бабата? Харесва ли ти?
— Да — отвърна Роуз за своя изненада. — Умна е, и приятна, и… щастлива. Твърде дълго време е била много тъжна и сега от все сърце се радва на присъствието ни. Единственият проблем е, че твърде много ме зяпа.
— Защо?
— Защото не е следила как двете с Маги растем. — Роуз неясно защо се почувства неудобно. — Уверих я, че не е загубила много.
— Напротив, сестро моя! Пропуснала е успехите ти в науката, облеклото ти като Вулкан по време на парада на Вси Светии. Доста глупости е пропуснала и не знам дали и аз не бих искала да ги пропусна.
— Защо, бяхме много модни!
— Бяхме жалки, ако питаш мен. Я ми я дай, дай разкажа това-онова.
— Как ли пък не! — засмя се Роуз.
— Кажи ми нещо за Маги. Ще дойде ли на сватбата?
— Мисля, че да.
— Ще ме измести ли?
— За нищо на света.
— Добре. Иди да изпиеш една пиня колада заради мен.
— А ти пази водата чиста — отвърна Роуз със станалия напоследък популярен за щата Пенсилвания лозунг и затвори. Замисли се какво ще прави до края на деня. Нямаше кучета, които да разхожда, нито кризи, свързани със сватбата, които чакаха решение. Разходи се из дневната на баба си и взе един албум, на чиято корица пишеше Каролайн и Роуз. Отвори първата страница и видя себе си на един ден, увита в бяло бебешко одеялце. Очите на бебето бяха здраво стиснати, докато майка й се усмихваше към камерата. Господи, колко е била млада! Помисли си Роуз. Прехвърли няколко страници. След бебешките снимки следваха тези на прохождащо момиченце, след това на детско колело. Майка й стоеше зад нея и буташе количка, в която Маги седеше важна като Клеопатра. Роуз се усмихна и продължи да разглежда снимките, които проследяваха как двете момичета растат.
59
Маги се облегна на стола, завъртя опашката си в делова топка и кимна:
— Е, добре. Мисля, че това е, което търсим. — Тя кимна на Ела и Дора от другата страна на масата в магазина за платове. — Това е за полата — и тя посочи една кройка. — Това е за горната част. А това са ръкавите. — Тя внимателно подреждаше кройките на съответните места. — Три четвърти.
— Първо ще я ушием от тензух — обяви Ела. — Няма да бързаме. Ще изпипаме всичко. — Тя събра отделните кройки. — Започваме утре рано сутринта и ще видим докъде ще стигнем.
— Мисля, че ще стане страхотно — усмихна се Маги гордо.
Същата вечер Маги се прибра след смяна в магазина за закуски, където все още работеше, като пътьом се отби да върне в последния момент преди затварянето банските костюми на госпожа Ганц, които тя не одобри. Пред вратата в коридора видя чантите на сестра си в стройна редица, готови за път. Сърцето й се сви. Не беше успяла да се справи. Роуз си тръгваше, а дори не знаеше колко усилия беше положила Маги, за да й намери рокля. Нито колко й беше мъчно, че не откри подходящ тоалет. Сестра й все така почти не разговаряше с нея, дори не поглеждаше към нея. Планът на по-малката сестра се беше провалил.
Маги се запъти към спалнята в дъното на апартамента, откъдето се чуваха гласовете на Роуз и Ела.
— Мислиш си, че малките кучета са най-лесни за отглеждане — казваше Роуз, — а всъщност те са най-упорити. И лаят най-силно от всички.