— Имахте ли кученце като малки?
— Веднъж, и то само за един ден — отвърна Роуз.
Маги зави към кухнята, за да приготви поне вечеря за сестра си. Това според нея щеше да бъде жест, с който щеше да даде на Роуз да разбере, че тя мисли за нея. Извади от фризера пакет ролца от раци, приготви салата от нарязан на тънки резени червен лук и авокадо, сложи и малки доматчета и постави кошничката с хлебчета до чинията на сестра си. Роуз се усмихна.
— Въглехидрати?! — повдигна тя вежди.
— Специално за теб — отбеляза Маги и й подаде купичката с масло.
Ела ги слушаше с любопитство.
— Моята мащеха — чудовище — заобяснява Роуз с пълна уста — Сидел не може да търпи въглехидратите.
— Освен когато започна диетата със сладки домати — обясни Маги.
— Точно така — кимна Роуз към сестра си. — Тогава се отказа от червеното месо. Но каквато и диета да предприемеше, никога не ми позволяваше да ям хляб.
Маги дръпна със замах кошничката, разшири ноздри колкото можеше и се опита да имитира Сидел:
— Роуз ще си развалиш апетита!
— Сякаш това е възможно — тръсна глава сестра й. Маги дръпна стола си към масата и забоде вилица в салатата си.
— А помниш ли пътуващата пуйка?
— Може ли да се забрави подобно нещо?
— Каква е тази пуйка? — попита Ела.
— Ами… — започна Роуз.
— Това е един от примерите за… — обади се и Маги.
Двете се усмихнаха едновременно.
— Разкажи го ти — подкани Роуз сестра си.
— Добре — кимна Маги. — И двете си бяхме вкъщи за пролетната ваканция. Сидел беше на някаква специална диета.
— Една от многото — допълни Роуз.
— Е, кой ще разказва? — възмути се Маги. — И така, прибираме се ние и какво имаме за вечеря? Пуйка.
— Пуйка, на която е свалена кожата — додаде Роуз.
— Само пуйка. Никакви картофи. Никаква плънка. Никакъв сос…
— Да пази Господ! — въздъхна Роуз.
— За закуска имахме варени яйца, за обяд отново пуйка. Онази същата.
— То си беше една голяма пуйка — поясни Роуз.
— Същото и за вечеря. И за обяд на следващия ден. Вечерта щяхме да ходим на вечеря у една приятелка на Сидел и всички много се радвахме, защото се надявахме, че там поне ще хапнем нещо, което е различно от пуешко. Когато стигнахме там, се оказа, че…
— Сидел е занесла нашата пуйка там — завършиха в един глас двете сестри.
— Оказа се — продължи Роуз, докато намазваше поредната филия с масло, че приятелката й е на същата диета.
— Ето защо всички отново ядохме от същата пуйка — рече Маги.
— От пътуващата пуйка — поясни Роуз.
Ела се отпусна назад, изпълнена с облекчение от общия смях на двете си внучки.
Същата вечер Маги и Роуз си легнаха заедно за последен път на вечно изплъзващия се матрак, заслушани в крякането на жабите и шума на вятъра в листата на палмите отвън. От време на време се чуваше скърцането на спирачките на колата на някой закъснял обитател на „Голдън Ейкърс“.
— Така се натъпках — оплака се Роуз. — Къде се научи да готвиш така?
— Ела ме научи — отвърна сестра й. — Просто внимавах. Вкусно беше, нали?
— Вълшебно — отговори Роуз и се прозя. — А ти какво ще правиш? Смяташ ли да останеш тук?
— Да — отговори Маги. — Във Филаделфия ми харесва. От време на време си мисля и за Калифорния. Но тук наистина ми харесва. Имам си работа, както знаеш. Възнамерявам да развия бизнеса си. А и Ела има нужда от мен.
— За какво?
— Може и да няма нужда от мен — съгласи се Маги. — Но ми се струва, че й харесва да съм наблизо. Тук се чувствам добре. Нямам предвид точно тук — посочи с ръка стаята, имайки предвид вероятно и комплекса. — Но във Флорида. Всички, които са тук, са от някъде другаде. Направи ли ти впечатление?
— Май наистина е така.
— Това е добре. Трудно ще срещнеш хора, с които си ходил на училище или с които си учил в един и същ колеж. Така че спокойно можеш да си друг, стига да искаш.
— Можеш да си различен, където си поискаш — отбеляза Роуз. — Ето виж мен.
Маги се облегна на лакътя на едната си ръка и се взря в сестра си. В познатото лице, в разпиляната позната коса. Този път в Роуз тя видя не заплаха, не човек, който ще й се скара, че отново не е направила нещата както трябва, а съюзник. Приятел.
За миг настана мълчание. Затаила дъх, Ела наостри уши в съседната стая.
— Ще успея — обади се Маги. — Ще разработя „Любимите неща“. Някой ден ще отворя и собствен магазин.
— Непременно ще дойда за официалното откриване — увери я Роуз.
— И искам да ти кажа.
— Че съжаляваш — довърши сестра й. — Че си се променила.