— Шшшт! — процеди седналият до нея Саймън. Домел току-що бе обявил с ентусиазма на първокласник мотото на сбирката: „ТИ! ВЯРВАШ ЛИ, ЧЕ МОЖЕШ ДА СЕ ПОНЕСЕШ ВЪВ ВИСИНИТЕ?“
Роуз изгледа съседа си.
— Шшшт? Ти ли изшътка? Да не сме герои в детективски роман?
Саймън повдигна вежди, очевидно искаше да й даде някакъв знак и посочи с поглед надолу към ръцете си, където стискаше малък кафяв плик. Носът на Роуз долови аромата на кафе и от възбуда чак връхчето на носа й помръдна. Устата й се наля със слюнка.
— Искаш ли малко? — прошепна онзи.
Тя се огледа нерешително, отпиването от нечие чуждо кафе бе в нарушение на добрия тон, но от друга страна, ако не поемеше малко кофеин, щеше да се влачи като парцал през останалата част от деня. Тя бързо наведе глава и отпи голяма глътка.
— Благодаря — прошепна Роуз.
Саймън кимна едва забележимо в момента, в който нажеженият до бяло поглед на Дон Домел се спря на него.
— ТИ! — почти изрева Домел. — КАКВА Е ТВОЯТА МЕЧТА?
— Да съм два метра висок — изстреля Саймън без миг колебание. От дъното на залата се понесе плах бълбукащ смях. — И да играя в „Сиксърс“. — Нови гласове се присъединиха към смеещия се отзад. Дон Домел стоеше на подиума отпред и се озърташе объркано, сякаш на групата верни сътрудници им бяха пораснали магарешки уши. — Нямам амбиция чак за център, но ще се радвам, ако ми определят място сред защитниците. — Саймън очевидно възнамеряваше да продължи. — Ако не се уреди… — Той впи поглед в очите на Дон Домел. — Ще се задоволя да стана добър юрист.
Тук вече Роуз не издържа и се изкиска. Дон Домел отвори уста да каже нещо, после я затвори. Миг след това се понесе по подиума.
— Ето това е! — изрече той най-сетне. — ТОВА е духът, който търся. Искам ВСИЧКИ, абсолютно всички ДО ЕДИН, да се върнете по местата си и да ПОМИСЛИТЕ за ПЕЧЕЛИВШОТО ПОВЕДЕНИЕ! — Даде знак, че сбирката е приключила.
Роуз мигновено смъкна елека от гърба си и бързо го натика в чантата си.
— Вземи го, ако искаш. — Саймън й подаде кафявото пликче с кафето. — Имам още в стаята си.
— Много благодаря. — Роуз пое чашата, но погледът й вече шареше по гърбовете на излизащите от залата с надеждата да зърне Джим. Успя да го настигне едва пред бюрото на рецепционистката.
— За какво беше всичко това? — попита го тя.
— Защо не дойдеш в моя кабинет и да го обсъдим спокойно — с равен глас предложи той за заблуда на любопитните. Позволи на ъгълчето на устата си да се изкриви в коварна извивка, така че само тя да види. Щом затвори вратата, я извърна рязко към себе си, така че тя се притисна до гърдите му.
— Наистина ли долавям вкус на кафява напитка? — попита той, докато я целуваше.
— Не ме издавай — промълви Роуз, с устни, долепени до неговите.
— За нищо на света! — ръцете му вече се спускаха надолу по бедрата й и я понесоха към бюрото.
Господи, дано само не се нарани! — помоли се мислено Роуз и се отпусна на плота на бюрото.
— С мен тайните ти са на сигурно място — мълвеше Джим, докато плъзгаше устни по шията й с очевидното намерение да стигне деколтето й, а пръстите му сръчно разкопчаваха копчетата на блузата.
4
Към единайсет сутринта следващия понеделник Маги Фелър отвори очи и протегна ръце над главата си. Роуз вече беше излязла. Маги отиде в банята, изпи точно деветдесет милилитра вода и се зае да разгледа обстойно жилището на сестра си, започвайки от шкафчето за лекарства, което й се видя така добре заредено, сякаш Роуз очакваше във Филаделфия да бъде обявено извънредно положение и тя единствена да играе ролята на Флорънс Найтингейл8 за населението на града.
Шишенца с болкоуспокояващи, хапчета против киселини, голяма опаковка с превързочни материали и комплект за първа помощ с печата на Червения кръст. До тях се виждаха етикети на мидол, адвил, нуприн, нощен и дневен куил, сироп за кашлица, таблетки за настинка и тампони. Това момиче очевидно добре използва купоните на Си Ви Ес, помисли си Маги, докато ровеше в шишенцата с мултивитамини, таблетки калций и медицински конец за почистване на зъби, спирт за разтриване, кислородна вода, лосион против пъпки и четири неразопаковани четки за зъби. Къде ли бе сложила туша си за очна линия? Ами ружа и коректора, от които имаше належаща нужда? Маги така и не откри никаква козметика. Роуз, да не би да се страхуваше, че някой ще се промъкне тайно в жилището й някоя нощ и докато спи, ще я завърже, за да я гримира, след което ще се измъкне?
8
Флорънс Найтингейл (1820–1910) — една от инициаторките за основаване на Червения кръст. — Б.пр.