На всичкото отгоре не забеляза нито един презерватив или поне тубичка със спермицид, вярно, имаше неотворена опаковка монистат, очевидно сестра й се беше подготвила, в случай че вземе да си лепне някоя инфекция (от седалката на тоалетна чиния например). Трябва да бе купила лекарството на разпродажба, докато е търсила мидол за облекчаване на болките по време на месечния си цикъл.
Банята й се видя твърде малка. Този факт не биваше да я изненадва, като се има предвид опитът на сестра й с кантара в банята. Бяха вече тийнейджърки, когато Сидел закачи на вратата на банята на момичетата ламинирана схема. Всяка събота сутрин Роуз стъпваше на кантара и стисваше очи. Лицето й оставаше напълно безизразно, докато Сидел записваше показанието на кантара, след което сядаше на тоалетната чиния и започваше обстоен разпит за това какво е яла Роуз през седмицата. Маги като сега чуваше гласа на мащехата им, която с изкуствено мил тон питаше: „Яла си салата, така ли? С какво я подправи? Дресингът обезмаслен ли беше? Сигурна ли си? Роуз, правя всичко това за твое добро“.
Как ли пък не, мислеше си Маги. Сякаш Сидел се интересуваше от някой друг, освен от себе си и собствената си дъщеря. В спалнята на сестра си Маги откри един клин, нахлузи го и продължи да се рови в нещата на Роуз и да събира „информация“, както сама определяше своята цел.
„Ти си много съобразително момиче“ — често повтаряше учителката й от началното училище госпожа Фрайд.
Жената беше с посивели къдрици и внушителен бюст, очилата й висяха на обсипана с мъниста верижка за очила, обичаше да се облича с плетени на ръка жилетки без ръкави и учеше Маги от втори до шести клас в паралелка, известна с евфемизма „за догонване“ (а сред учениците като „специално обучение“). Госпожа Фрайд бе мила жена, държеше се покровителствено с децата и бе единствен съюзник на Маги през първите месеци в новото училище, в новия град.
„Винаги намираш и друг начин, за да свършиш нещо. Когато не знаеш значението на една дума, какво трябва да правиш?“
„Да налучквам ли?“ — питаше Маги.
„Бих го казала по по-друг начин: да се опиташ да се досетиш от контекста — усмихваше се учителката. — Така се развива способност да намираш решение. Решение, което е в твоя полза“.
Маги кимаше, доволна й поласкана — нещо, което не й се случваше често в училище.
„И така, представи си, че си тръгнала за концерт, но се озоваваш в задръстване. Какво ще направиш? Ще се върнеш у дома? Ще се откажеш от концерта? Не — заявяваше госпожа Фрайд, преди Маги да е успяла да попита кой ще свири на този концерт, за да направи сметка дали си заслужава усилието. — Просто ще потърсиш друг път, за да стигнеш до залата. А ти си достатъчно съобразителна, за да се справиш“.
Освен как да се досеща за значението на непознатите думи, госпожа Фрайд научи Маги и на някои други стратегии, като например да събере някои числа, ако не успее да ги умножи, да разбере смисъла на даден параграф, като затвори в кръг с молива подлога и подчертае сказуемите. В годините след завършването Маги успя да изработи и някои свои стратегии като „информационната“ например. Това означаваше да научи за някои хора неща, които те не биха искали да стават известни. Информацията винаги беше от полза, а и не беше трудно да се събере. С течение на времето тя беше успяла да надникне и да запомни сведения от сметки на кредитни карти, лични бележници, банкови извлечения и стари снимки. Докато беше в гимназията, бе измъкнала изпод матрака на Роуз стар прокъсан брой на „Форевър“. Роуз й бе дала малко по малко джобните си пари за почти цялата учебна година, за да не казва на баща им, че е отбелязала секс сцените, докато най-накрая реши, че й е все едно дали Маги ще я издаде.
Маги се насочи към бюрото на сестра си. Сметки за газ, ток, телефон и кабелна телевизия лежаха прилежно подредени по вид и закачени с кламери. Върху пликовете за изпращане на подписаните чекове вече бяха залепени марки и адреси. Видя бележка, от която личеше, че Роуз е поръчала и, което беше най-лошото, платила изцяло компактдиск с най-големите хитове на Джордж Майкъл. Маги нямаше представа дали може да се възползва от бележката, но я прибра за всеки случай. До нея лежеше бележка за покупка на обувки от „Сакс“. Триста и дванайсет долара. Браво, бе! Разписание за часове в гимнастически център отпреди шест месеца. Нищо чудно, че го намери в чекмеджето. Маги обърна гръб на бюрото и се насочи към далеч по-потискащата гледка на дрешника на сестра си.
Отместваше една след друга закачалките, на които мрачно висяха дрехи в нюанси от черно до кафяво, разнообразявани тук-там от някой сив пуловер. Боклук след боклук! Скучни костюми, грозни блузи и поне дузина поли, дълги до средата на прасеца, сякаш Роуз нарочно ги беше подбирала, за да не остане никакво съмнение колко дебели са краката й. Маги можеше дай помогне с това-онова. Но сестра й отхвърляше всичките й предложения. Въобразяваше си, че всичко в живота й е наред. Проблемите бяха в живота на другите.