„Госпожица Фелър?“ — бе попитал той. Тя само кимна от страх гласът й да не я издаде. Беше й се усмихнал и прекосявайки стаята с две-три стъпки, се приближи и я хвана за ръката.
За нея всичко започна от този момент. Слънцето зад гърба му, ръката му, обгърнала нейната, и искрите, които прехвърчаха между тях, мигом стигнаха до онова място ниско в корема й. Само беше чела за това, което изпита. Дори не вярваше, че има такова нещо като страст. Беше чела в романите на „Арлекин“ за страст, гореща и пламенна, от която дъхът ти секва. Щом там, в заседателната зала, погледът й попадна на врата на Джим Данвърс, изпита желание да прокара език по гладката му кожа.
„Казвам се Джим Данвърс“ — беше й казал той.
„Аз съм Роуз — промълви тя с пресипнал от вълнение глас, след като се покашля, за да прочисти гърлото си. По дяволите! Как й беше фамилията? — Фелър. Роуз Фелър. Здравейте“.
Нещата между тях се развиваха сравнително бавно: поглед, задържал се за част от секундата по-дълго, докато чакат заедно асансьора, ръката му на кръста й, когато й прави път, погледът му, който я търси по време на заседание на партньорите със служителите. Междувременно тя събираше трохите информация, която успяваше да чуе.
„Ерген“ — съобщи й секретарката.
„Заклет ерген“ — сподели една от стажантките.
„Разбивач на сърца — прошепна млада служителка, докато коригираше червилото си пред огледалото в дамската тоалетна. — А и чух, че бил добър в леглото“.
Роуз се изчерви, изми ръцете си и почти избяга навън. Не искаше Джим да е обект на клюки. Не искаше да го обсъждат в тоалетните. Искаше да е само неин. Да й казва отново и отново, че е красива.
В някой от апартаментите на горния етаж пуснаха водата на тоалетното казанче. Джим промърмори нещо насън. Сетне се извърна и кракът му докосна глезена й. Господи! Роуз прокара пръстите на единия си крак по прасеца на другия. Не остана доволна. Не беше избръснала краката си. От толкова време се канеше, обещаваше си, че няма да отиде на аеробика в този вид. Всъщност от три седмици не беше ходила, а за няколкото минути, в които се разкършваше вкъщи, обикновено си обуваше клин…
Джим се обърна за пореден път, избутвайки я до самия край на матрака. Тя огледа с тъга дневната си. От цялото обзавеждане се излъчваше сигналът: самотно момиче, старомодно на всичкото отгоре. Дрехите им образуваха пътека по пода непосредствено до двете й яркожълти гирички, заедно с неразопакованата още касета с упражнения по Тае Бо3. Бягащата пътека, купена преди три години в изпълнение на новогодишния й списък с добри намерения, беше покрита с дрехите от химическо чистене. На малката масичка беше забравена кофичка за изстудяване на вино, четири кутии за обувки „Сакс“ се издигаха недалеч от дрешника, а поне шест розови романа лежаха на нощното й шкафче. На това му се вика катастрофа, помисли си Роуз и се запита дали изобщо е в състояние да направи нещо, за да придаде на жилището си вид, който да внушава, че тук живее личност с интересен живот. Дали пък нямаше денонощен магазин за обзавеждане, от който да поръча възглавници за пода или някакви ниски шкафчета? Късно ли е вече да направи нещо за краката си?
Успя да намери слушалката на телефона и се промъкна в банята. Ейми вдигна при първото позвъняване.
— Кво има? — процеди тя. Някъде в стаята се носеше виещият глас на Уитни Хюстън, сигурен знак, че приятелката й за стотен път гледа „Сладка въздишка4“. Ейми не беше чернокожа, но това не й пречеше да продължава да опитва.
— Няма да повярваш какво се случи — прошепна Роуз.
— Изчукаха ли те?
— Ейми!
— Да или не? Иначе защо ми звъниш по това време?
— Ами… — Роуз светна лампата и се взря в доволното си отражение в огледалото. — Всъщност, да. И беше… — Тя замълча. Подскочи леко и продължи: — Чудесно!
Ейми подсвирна възхитено.
— Браво, приятелко! И кой беше щастливецът?
— Джим — въздъхна Роуз.
Този път свирката на Ейми беше далеч по-звучна.
— Беше невероятно! — продължи Роуз. — Как да ти кажа… Той е направо…
От телефона се разнесе предупредителното пиукане — знак, че някой чака да се включи.
— Днес си доста търсена — отбеляза Ейми. — Обади ми се пак.
Роуз прехвърли разговора и погледна часовника. Кой можеше да звъни в един през нощта?
— Ало? — Чу шум, музика, гласове… Очевидно се обаждаха от някой бар или събиране. Опря гръб във вратата на банята. Маги. Защо ли не се изненадва?
3
Система от упражнения, съчетаваща елементи от таекуондо, бокс, аеробика и танци. — Б.пр.
4
Романтична комедия на режисьора Форест Уитакър (1995) за четири цветнокожи приятелки и техните връзки с мъжете. — Б.пр.