Гласът отсреща беше на млад непознат мъж.
— Търся Роуз Фелър.
— На телефона. Кой се обажда?
— Казвам се Тод.
— Тод — повтори машинално Роуз.
— Да. Аз… Тук сме със сестра ви. Маги се казва, нали?
Някъде отдалеч Роуз чу пиянското подвикване на сестра си. „Нейната малка сестричка!“ — сбърчи нос тя. Погледът й попадна на шампоана „за тънка, немощна и безжизнена коса“ и го пъхна под умивалника, в случай че Джим влезе да вземе душ, да не се сблъска с поредното доказателство за проблемите й с косата.
— Тя… Тук… Според мен нещо не е добре. Доста пи — продължаваше Тод. — Освен това… Не разбирам много, но се срещнахме в тоалетната, постояхме известно време и изведнъж нещо й стана, нещо като припадък. Успя да ми каже да ви позвъня — добави той. — Преди да припадне, имам предвид.
„Аз съм господарят на света!“ — проехтя отдалеч викът на очевидно съвзелата се Маги.
— Много мило от нейна страна — въздъхна Роуз и метна пакет дамски превръзки и кутийка крем при шампоани. — Защо не я заведете у тях?
— Не ми се иска да се забърквам…
— Тод, кажи ми, моля те — започна Роуз с добре тренирания в правния факултет тон, който й даваше възможност да изцеди от свидетелите нужната информация, — по време на престоя със сестра ми в тоалетната какво точно правехте?
Отсреща мълчаха.
— Виж, Тод, не държа да знам подробности — обади се Роуз, — но искам да отбележа, че ти вече си се „забъркал със сестра ми“. Та защо не вземеш като един нормален мъж да я заведеш у тях?
— Струва ми се, че има нужда от помощ, а пък трябва да си тръгвам… Взел съм колата на брат си и обещах да му я върна, а…
— Тод…
— Добре де, няма ли някой друг, на когото да се обадя? — прекъсна я той. — Родителите ви например?
Сърцето на Роуз спря за част от секундата. Тя стисна клепачи.
— Къде сте?
— Хотел „Хилтън“ на Черил Хил. Събиране по случай годишнина от завършване на гимназията. — Той тутакси затвори.
Роуз стоеше, опряна до вратата на банята. Ето това е истинският й живот: връхлитащ автобус, чиито спирачки отказват. Истината беше, че не може да бъде обикната от Джим. Нищо, че привидно дава вид на весело безгрижно момиче с нормален подреден живот, което си купува хубави обувки и чиято единствена грижа е дали ще успее да гледа повторението на серията от „Спешно отделение“. Истината личеше и в оставената в ъгъла неразопакована бягаща пътека, и в необръснатите крака, и в грозното бельо. Но най-вече личеше в сестра й — разкошна, объркана, изумително нещастна и стъписващо безотговорна. Но защо точно тази вечер? Защо Маги не я остави да се наслади до дъно на тази единствена нощ?
— Мамка му! — простена Роуз предпазливо. — Мамка му! Мамка му! — На пръсти се върна в стаята, намери опипом очилата си, нахлузи клина и взе ключовете за колата. Надраска набързо бележка на Джим, в случай че се събуди: „Наложи се да реша спешно семеен проблем. Веднага се връщам“. Повика асансьора и се шмугна в колата си, за да извади за кой ли път горещите кестени на сестра си от огъня.
Пред входа на хотела все още висеше транспарант с надпис: „Добре дошли на випуск 89“. Стъпките на Роуз отекнаха по мраморната настилка във фоайето, но скоро звукът бе погълнат от червения килим. Тя се насочи към залата на ресторанта, откъдето се носеше миризма на цигарен дим и бира. Масите бяха покрити с евтини хартиени покривки на червени и бели карета и украсени с червени пластмасови топки. В единия ъгъл очевидно пияни мъж и млада жена се натискаха доста енергично. Роуз присви очи, за да вижда по-добре, но скоро се увери, че Маги не е там. Приближи бара, където мъж с лекьосана бяла риза прибираше чаши, а сестра й — със съвсем къса рокля, твърде неподходяща за ноември, а и изобщо за пред хора — едва се крепеше на един от високите столове.
Роуз спря за момент, за да измисли какво да прави. Отдалеч Маги изглеждаше съвсем добре. Истината лъсваше едва когато доближиш на достатъчно разстояние, тогава се виждаше колко е размазан гримът й, усещаше се и тежката миризма на алкохолни изпарения и повръщано, която я обгръщаше като плътен облак.
Барманът я изгледа съчувствено.
— Тук е от половин час — отбеляза той. — Наглеждах я, докато дойдете. Току-що й дадох малко вода.
Страхотно, помисли си Роуз. Интересно къде си бил, когато тя се е мотала в тоалетната?
— Благодаря — все пак успя да отрони тя. — Маги — разтърси тя рамото на сестра си доста безцеремонно.
— Остави ме на мира.
Роуз сграбчи презрамките на черната рокля на сестра си и я накара да си вдигне задните части от седалката.