— Край на купона!
Маги се олюля и изрита Роуз в глезена с върха на обувката. „Кристиан Лубутин“, сребристи, изрязани, с остър връх. Роуз с ужас си спомни трите месеца, в които беше спестявала, за да купи тези обувки преди само две седмици, като си въобразяваше, че все още се гушат нови-новенички в кутията. Сега едната беше с петно от нещо лепкаво — не й се мислеше какво може да е.
— Тези обувки са мои! — разтресе тя сестра си. Типично за Маги, помисли си и познатият от години гняв се надигна към гърлото й.
— Да ти го начукааааам! — изрева Маги и се заизвива с надеждата, че ще успее да се измъкне от хватката на Роуз.
— Няма как да ти повярвам, че ще успееш! — процеди сестра й, като внимаваше да не изпусне презрамките. В това време обувките — нейните собствени обувки — се забиваха в глезена й. От обиди към болка, помисли си тя и си представи синините, които щеше да открие на другата сутрин. — Не съм ги обула нито веднъж!
— По-полека, вие там! — провикна се барманът с тайната надежда, че може би ще стане свидетел на женски бой.
Роуз не му обърна никакво внимание и повлече сестра си навън. Направо я стовари на седалката в колата.
— Ако имаш намерение да повръщаш — предупреди тя, докато закопчаваше колана на Маги, — съобщи ми навреме.
— Ще ти пратя телеграма — промърмори спътничката й и зарови в чантата си за запалка.
— А, не! — отсече Роуз. — И през ум да не ти минава да пушиш в колата. — Включи светлините, изви волана и започна маневри, за да напусне паркинга, след което се насочи към Бен Франклин Бридж и Бела Виста, където се намираше последното от поредицата жилища на Маги.
— Няма да ходим там — обади се Маги.
— Добре. — Пръстите на Роуз стиснаха волана объркано. — Къде да те заведа?
— Заведи ме у Сидел.
— Защо?
— Ей така. За Бога, не ми се играе на въпроси и отговори.
— Естествено — процеди Роуз. — Аз съм само твоят личен шофьор. От къде на къде ще ми даваш обяснения. Набираш телефона ми и пристигам.
— Кучка — бе краткият отговор. Главата на Маги се люшваше на всеки завой.
— Знаеш ли — обади се по едно време Роуз с възможно най-спокойния си тон, — няма нищо лошо в това да отидеш на годишнина от завършването на гимназия и да не се напиеш така, че да не забележиш дори кога си припаднала в дамската тоалетна.
— Ти какво? — започна да плете език Маги. — Да не си от нравствената?
— Няма нищо лошо в това — не спираше Роуз — просто да поседиш, да си поговориш с бившите съученици, да потанцуваш, да хапнеш и да пийнеш нещо, като носиш дрехи, които сама си купила, а не да взимаш от моя гардероб…
Маги отвори очи и погледът й се спря на голямата бяла шнола, с която сестра й бе закрепила косата си.
— Ти да не живееш през 1994-та? — попита тя. — Ще трябва да си направиш и подходяща прическа.
— За какво говориш?
— Не знаеш ли, че никой вече не носи такива шноли?
— Защо не ми разясниш какво си обличат модерните момичета, когато отиват да приберат пияните си сестри посред нощ? — попита Роуз. — С удоволствие ще те изслушам. Дали пък вече няма специална модна линия за такива като мен?
— Все едно, забрави. — Маги зарея поглед през прозореца навън.
— Наистина ли си щастлива така? — не спираше Роуз. — Пиеш всяка вечер, срещаш се с един Господ знае кого…
Маги свали стъклото на прозореца и не си направи труд дори да обърне глава.
— Можеш да продължиш образованието си и да потърсиш по-добра работа.
— И да заприличам на теб, нали? Много забавно. Дори и без секс. Колко време ще стане вече, Роуз? Три години ли минаха от последния път? Или четири? Кой е последният мъж, който ти е обърнал внимание?
— Много мъже ще ме зяпат, ако нося дрехи като твоите — отвърна Роуз.
— Сякаш ще ти станат — сряза я сестра й.
— Права си. Съвсем забравих, че най-важното нещо на света е да си слаб. И понеже ти си точно такава, си безкрайно щастлива и успехите ти нямат край. — Роуз натисна клаксона и го задържа, докато шофьорът, спрял пред тях, се накани да потегли. — Имаш проблеми, за които трябва да потърсиш помощ.
Маги отметна глава и от гърлото й се разнесе кудкудякащ кикот.
— Защото на теб всичко ти е наред, нали?
Роуз поклати глава и се напрегна да измисли с какво да засече сестра си, но докато успее да го формулира, Маги вече беше извила глава настрани и очевидно спеше.
Шанел — голдън ритривърът на Сидел, втората жена на баща им, затича бясно в кръг из двора на къщата, щом колата на Роуз навлезе в алеята пред входа. В спалнята на горния етаж някой запали лампа, последва светване и в прозореца на стълбището, и пред входа. Роуз сграбчи сестра си за презрамките на роклята и я изтегли от колата.