Маги поклати глава, което в детството им означаваше категоричен отказ.
— Само за тази нощ — въздъхна Роуз. Тя докосна с ръка рамото на сестра си, но Маги се отдръпна рязко.
— Не мога.
— Но защо?
— Защото отново ме изхвърлиха, разбра ли?
— Какво стана? — По-голямата сестра едва се удържа да не продължи с едно: „този път“.
— Обърках работата — промърмори Маги.
Този израз бе отдавна познат на Роуз и в терминологията на сестра й означаваше, че за пореден път неспособността й да възприема информация я е изхвърлила от света на нормалните делови отношения. Каквато и да е работа с числа я препъваше, тя се затрудняваше с най-просто събиране и изваждане, да не говорим за поддържане на всекидневен бюджет. Не можеше да съобрази какво да прави, ако я посъветваш да удвои доза. Поръчай й да отиде от точка А до точка Б и тя ще се окаже в точка К, където неизменно ще открие бар, а когато Роуз отиде да я прибере, ще я завари заобиколена от поне няколко младежи.
— Добре — примири се Роуз. — Утре сутрин все ще измислим нещо.
Маги обгърна зъзнещото си тяло с ръце. Тя май наистина трябваше да стане актриса, помисли си Роуз. Грехота е толкова много драматичен потенциал да се хаби единствено за изпросване на пари, задигане на обувки и временно пребиваване при някого от семейството.
— Ще се оправя — упорстваше Маги. — Само ще изчакам тук, докато съмне. После… — Тя кихна. Кожата по голите й ръце и рамене бе настръхнала. — Все ще намеря къде да отида.
— Стига. Да вървим у дома.
— Ти не ме искаш — тъжно клатеше тя глава. — Никой не ме иска.
— Влизай в колата. — Роуз се обърна и тръгна към мястото, където беше оставила колата си. Изобщо не се изненада, когато след малко зад нея се разнесоха стъпките на сестра й. Има някои неща в живота, с които винаги трябва да се съобразяваш: Маги има нужда от помощ, Маги има нужда от пари, Маги има нужда изобщо, бяха сред тях.
През двадесетината минути, които им бяха необходими, за да стигнат до Филаделфия и през които Роуз се опитваше да реши как да скрие от сестра си факта, че в леглото й има мъж без панталони, Маги запази мълчание.
— Лягаш на канапето — прошепна Роуз, когато влязоха вътре, и побърза да вдигне костюма на Джим от земята. Човек трудно можеше да скрие нещо от зоркия поглед на Маги.
— Яаааа — провлече тя изненадано. — Какво виждам? — Ръката й се стрелна към купчината в ръцете на сестра й. Безпогрешно напипа и извади портфейла на Джим.
— Веднага ми го върни — изсъска Роуз и посегна да прибере портфейла, който вече беше отворен и Маги се взираше в снимката.
— Джеймс Р. Данвърс — рецитираше тя високо. — „Сосайъти Хил Тауърс5“, Филаделфия. Браво!
— Шшшт! — предупредително изшътка сестра й и хвърли тревожен поглед към стената, зад която се предполагаше, че Джеймс Р. Данвърс кротко спи.
— Хиляда деветстотин шейсет и четвърта — продължи Маги на още по-висок глас. Роуз почти чу усиленото прищракване на сметалото в главата на сестра си, докато пресмяташе възрастта на Джим. — На трийсет и пет ли е? — попита тя най-накрая.
Роуз издърпа портфейла от ръцете й.
— Лягай си — изсъска тя.
От купа дрехи, метнати върху бягащата пътека, Маги изрови една фланелка и съблече роклята си.
— Не казвай нищо — предупреди тя.
— Господи, колко си слаба — промърмори Роуз, поразена от щръкналите кокали на Маги и особено от ясното очертание на всеки от прешлените. Гледката бе още по-драматична от контраста с нелепо закръглените гърди.
— Ти очевидно не използваш уредите, които ти подарих — отвърна Маги, докато нахлузваше меката фланелка и се готвеше да се мушне под завивките.
Роуз понечи да отговори, но предпочете да замълчи. Просто я остави да заспи, каза си тя.
— Приятелят ти ми се стори много приятен — сънливо отбеляза Маги. — Би ли ми донесла чаша вода и две хапчета адвил?
Роуз изскърца със зъби, но донесе лекарството и водата. Изчака сестра й да глътне всичко и да затвори очи. Добре знаеше, че е излишно да чака естественото за случая „благодаря“. В спалнята завари Джим да спи както преди, на едната си страна, и леко да похърква. Отпусна ръка върху неговата.
— Джим — прошепна тя. Той не помръдна. Реши да се мушне в леглото до него, да се завие през глава и да остави мисленето за сутринта. После размисли. Погледът й скачаше ту към вратата, ту към Джим и обратно. Нямаше да може да заспи с мъж в леглото си, докато сестра й е в съседната стая. Винаги е била тази, която дава пример на Маги. Да се чука с мъж, който на всичкото отгоре е и неин шеф, някак не се вписваше в този модел. Ами ако пак поискаше да правят секс? Маги положително щеше да чуе и което бе по-лошо, сигурно щеше да влезе при тях. И да се изсмее.