— Не мърдай! — ядосано повтори той.
Кайку стисна зъби и се застави да изтърпи тази процедура.
— Раната лоша ли е? — попита тя. Саран мълча известно време, преди да отговори.
— Не — каза накрая. Девойката си отдъхна. — Стрелата те е поодрала доста, ала не е успяла да нанесе по-дълбоки наранявания. Просто изглежда по-зле, отколкото е всъщност.
Гласовете им отекваха в тясната пещера. Тсата не се виждаше никакъв — навярно бе поел по разни свои задачи. Именно ткиуратецът беше открил това скривалище — нисък тунел, издълбан от древен воден път в дълбините на внушителната скала, чийто вход бе скрит от гъсто израслите дървета, а извивките му позволяваха да запалят огън, който да не се забелязва отвън. Не беше особено комфортно, понеже камъкът беше доста влажен, ала поне им предлагаше спокойствие и безопасност… макар и за известно време.
Саран бе приготвил лапа от стрити листа и сега сместа тихо вреше над огъня в желязното гърне. Кайку го наблюдаваше внимателно, а очите й се плъзгаха по извивките на лицето му.
— Маджкрийн — внезапно изрече Саран с тих, но същевременно твърд глас. — Онова, което се опита да те убие. Успя да се добере дотук преди нас. Извади голям късмет, че оживя.
— Маджкрийн — повтори Кайку, произнасяйки за първи път тази непозната дума.
— Същество, създадено от Ваятелите на плът в тъмното сърце на Окхамба. Не можеш да си представиш какъв е този свят, Кайку. Там слънцето никога не грее, а нито твоите, нито моите сънародници биха дръзнали да отидат в това прокълнато място, каквото и да им обещаеш в замяна. Вече са минали повече от хиляда години, откакто първите заселници са дошли на това място, и всичките ни поселища са разположени по бреговата ивица, където природата не е толкова дива. Още преди да дойдем тук обаче, те са обитавали този континент. Племена толкова древни, че навярно са съществували още преди раждането на Куараал. Скрити в непроходимата сърцевина на Окхамба, сред хиляди квадратни километри пустош, толкова враждебна, че цивилизовано общество като нашето просто не би могло да просъществува там.
— Оттам ли идваш ти? — попита девойката. Сарамирският му беше отличен за човек, който не е роден в Империята, ала от време на време в речта му се долавяше лек куараалски акцент.
Саран се усмихна малко особено.
— Да — рече той. — Макар че едва се справихме. Бяхме дванайсетима, когато потеглихме, а останахме само двамата с Тсата, и не бих казал, че сме в безопасност, докато не оставим зад гърба си този проклет континент. — Той вдигна очи от гърнето с листата и я изгледа въпросително. — Всичко уредено ли е?
— Ако нещо не се обърка — вдигна рамене девойката. — Приятелката ми е в Кисантх. От нея зависи да ни осигури безопасно завръщане до Сарамир. Надявам се да е свършила тази работа, когато се присъединим към нея.
— Чудесно — промълви шпионинът. — Не можем да си позволим да останем в което и да било населено място повече от необходимото. Много лесно ще ни открият.
— Маджкрийните? — попита Кайку.
— Или те, или онези, които са ги изпратили по петите ни. Ето защо се нуждаех от някой, който да уреди нещата така, че да напуснем Окхамба по най-бързия възможен начин. Не съм си и представял, че ще успея да сторя онова, което сторих, без да се втурнат по петите ми.
„И какво толкова си сторил?“, помисли си Кайку, ала предпочете да запази въпроса за себе си.
Той добави малко вода в гърнето, след което се наведе над девойката и започна внимателно да маха парчетата от ризата й, полепнали към раната.
— Сега ще те заболи — предупреди я Саран. — Научих това от Тсата, а в Окхамба повечето методи на лечение са доста грубички. — Мъжът потопи парцала в гърнето, след което го притисна плътно до раната. — Дръж това тук.
Тя го послуша. Изведнъж почувства силно парене и щипене, което се разпространи със светкавична бързина по ребрата й. Момичето стисна зъби. След известно време паренето понамаля, ала болката остана постоянна — на самата граница на поносимостта.
— Този лек е доста бързодействащ — обясни й шпионинът. — Само трябва да го подържиш така за около час. След като го махнеш, болката ще понамалее.
Девойката кимна. По челото и слепоочията й бяха избили капки пот.
— Разкажи ми за Ваятелите на плът — рече тя. — Трябва да отвлека вниманието си от мислите за болката.