Лусия.
Вятърът внезапно смени посоката си и пушекът се издигна към небето, сякаш засмукан от окото на Нуку. Тогава Юги забеляза как Номору тича към тях, а изящната й пушка се поклаща в дясната й ръка. Лусия наблюдаваше безстрастно сцената — стоеше напълно неподвижно, като изключим ръката, която прокара през косата си.
Юги се приближи бавно към нея; имаше чувството, че цялото му тяло е изтръпнало, а мускулите му започваха да го болят зверски. Очите му срещнаха тези на Номору, когато тя дотича запъхтяна при тях.
— Последвах гарваните — каза младата жена.
Юги остана загледан в нея, неспособен да намери думите, с които да изрази огромната си благодарност; после се наведе и сложи ръце на раменете на Лусия. Момичето трепереше като лист, а сълзите се стичаха по страните му.
— Това Заелис ли е? — попита Номору.
Юги потръпна при нечувствителността й.
— Момчето — прошепна. — Отиди да видиш как е.
Жената се подчини. На улицата започнаха да се появяват други хора — отначало надничаха боязливо, после се втурнаха да помагат, когато видяха прострените тела на мъртвите Чаросплетници, ала вече беше твърде късно. „Къде бяха, когато се нуждаехме от тях?“, запита се горчиво Юги.
— Лусия? — попита той. Момичето нито погледна към него, нито даде някакъв знак, че го е чула. — Лусия? — повтори той.
Номору се върна. Мъжът с кърпата й хвърли въпросителен поглед и тя поклати глава в отговор. Флен беше мъртъв.
Юги прехапа долната си устна; скръбта беше прекалено много, за да я задържи в себе си. Той се изправи и се обърна с гръб към момичето, понеже се боеше да не изгуби самообладание пред нея. Пред очите му бяха ставали множество убийства; в миналото му имаше доста неща, които искаше да забрави. Ала, всемогъщи богове, толкова много смърт…
Той чу гласа на Номору зад себе си.
— Лусия? Лусия, чуваш ли ме? Има ли още птици? Има ли още гарвани?
Тъкмо щеше да се завърти и да й каже да остави бедното дете на мира — Лусия бе страдала достатъчно — ала в същия момент чу отговора на момичето.
— Има — промълви бившата Престолонаследничка.
Мъжът се обърна и видя следотърсачката, коленичила пред стройната, красива девойка, която я гледаше с такава мъка в очите си, че изведнъж му се прииска да заплаче.
— Ще имаме нужда от тях.
— Номору… — започна Юги, ала кокалестата жена му направи знак да мълчи и той се подчини.
Лусия бутна лекичко Номору и се приближи до мястото, където лежеше Заелис. Тогава сведе очи към настойника си и остана така известно време, след което прекрачи през телата на мъртвите птици и се приближи до Флен. Обезобразеното тяло на момчето лежеше с лице, обърнато нагоре, и се взираше незрящо в отвъдния живот. Тя се загледа в него, сякаш очакваше момчето да се надигне, да си поеме дъх, да се засмее…
Лусия погледна през рамо към тях, а окъпаното й в сълзи лице изглеждаше необичайно спокойно, сякаш не беше лицето й, а някаква маска.
— Гарваните са твои — рече момичето, а гласът й режеше като нож. — Какво искаш да направя?
Тридесет и пета глава
((Измъкни ни оттук!))
Кайку се озърна автоматично в търсене на източника на звука, преди да осъзнае, че всъщност нямаше никакъв звук. Гласът идваше от дълбините на съзнанието й — някаква разновидност на общуване посредством Чаросплетието, като онова, което използваха Сестрите от Аления орден, ала много по-недодялано.
Тсата бе застанал в готовност да посрещне прииждащите острилии, които се носеха към тях, а пронизителните им писъци огласяха тунелите. Той виждаше само тъмна, каменна бездна; нощното му зрение бе замъглено от отровното сияние на вещерския камък, процеждащо се през решетките зад гърба им.
— Кайку, ако имаш някакви идеи, сега му е времето да ги споделиш — рече той, демонстрирайки чувството си за черен хумор.
((измъкни ни оттук!))
Гласът беше настоятелен шепот, дрезгав и съскащ. Идваше от създанията, които се движеха зад решетките в страничните тунели. Те стояха на ръба на светлината, позволявайки й единствено да очертае грубо силуетите им и нищо повече. Ала дори и малкото, което можеше да различи Кайку, бе достатъчно страховито. Изобщо нямаха правилна форма; телата им бяха асиметрични, изкривени, като някои имаха множество крайници, други — пипала или нокти, а трети — шипове и рудиментарни перки. Имаше и такива, чиито израстъци младата жена бе абсолютно неспособна да определи.