„Аз ги познавам, каза си тя. Виждала съм ги и преди.“
В манастира на Чаросплетниците във Фо, дълбоко в планините Лакмар, тя се бе натъкнала на създания, подобни на тези, затворени в килии. Те се бяха опитали да я нападнат, мислейки я за Вещер, защото тогава се бе дегизирала като такъв. В Лоното се бе наслушала на какви ли не обяснения за същността на тези същества, ала никой не можеше да предложи нещо повече от теории и хипотези.
Тя отстъпи инстинктивно от създанието, което я бе заговорило. Чувството й за чаросплитане й бе позволило да определи местоположението му. То се приближаваше.
Но като се отдалечаваше от едната стена на прохода, девойката се доближаваше до другата, а тунелът не беше много широк. Нещо студено и слузесто се обви около ръката й, стягайки хватката си.
Кайку извика и се завъртя; пръстенът се разхлаби и едно тънко пипало се прибра между решетките. Тсата се обърна, когато чу вика й, и я видя как стои загледана в мястото, където бе изчезнало. Нещо се приближаваше към решетките от другата страна — някакво неголямо, прокълнато създание.
Когато отровното сияние на вещерския камък го обля, Кайку пребледня като мъртвец.
Това бе някаква чудовищна твар — изродена гмеж от ръце и крака, прикрепени към централно туловище, чиято жълтеникава кожа бе опъната върху жестоко осакатен скелет. То потрепваше конвулсивно и се гърчеше, а многобройните му крайници трептяха. Нейде по средата се виждаше някаква лишена от врат глава, подобна на изпъкнала безформена буца, прорязана от някакви подобия на черти.
Ала лицето, което се виждаше там, бе на Кайку.
Младата жена бе потресена. Коленете й се разтрепериха; беше все едно да гледаш в криво огледало или някаква скулптура, разтопена наполовина. Плътта провисваше от очните кухини, устата бе изкривена на една страна, сякаш опъната от невидима кука, зъбите й се простираха в множество редове… ала това беше самата тя.
((измъкни ни оттук!)), дочу се гласът отново.
((Какви сте вие?)), попита Кайку; отвращението я бе накарало да забрави за опасностите, съпровождащи използването на нейната кана.
Чудовището, което бе копирало лицето й, се отдръпна обратно в сенките, и младата жена се обърна към съществото, което я бе заговорило първоначално. То се бе приближило до решетките — жалка, дребна твар с увиснали перки и крайници с различна големина. От уродливото, асиметрично лице я погледнаха две сълзящи очи със странен цвят.
((Какви сте вие?)), попита Кайку отново.
((Майсторите)), отвърна то и в същия миг девойката бе залята от образи, представи и усещания, които проблясваха за частици от секундата в съзнанието й.
Майсторите. Онези, които бяха създали Маските, които Чаросплетниците носеха. В главата й припламнаха картини на ковачници и работилници, разположени дълбоко под земята в манастирите, построени според безумните архитектурни идеи на Вещерите; после, още по-отдавна, спомени за семейство — богове, тази изродена твар някога е била човек, била е занаятчия — и те го бяха отвлекли, Чаросплетниците бяха дошли през нощта като зли духове, бяха го похитили от малкото му селце в планините и сега той работеше, работеше, изработвайки Маски заедно с другите мъже — никога жени — художници, дърводелци, резбари и ковачи; трудеше се заедно с тях, а прахът, прахът, прахът от вещерския камък, който втъкаваха в Маските, защото така искаха Вещерите, бе ужасен; бе достатъчно да се огледаш около него и да видиш какво бе причинил прахът на всички тези хора, какво причиняваше на него, как всичко бе започнало от мъничката люспица на дланта му, след което люспите бяха прораснали и на гърба му и с него бяха започнали да се случват кошмарни неща; ужасната поквара, която струеше от суровия, необработен вещерски камък, ден след ден, година след година; и когато се бяха преобразили прекалено много, за да могат да си вършат работата, бяха отведени далеч и не бяха убити — всемогъщи богове, защо не ги бяха убили? — ами ги бяха затворили тук, докато телата им продължаваха да се преобразяват, въпреки че се намираха далеч от праха; понякога тъмниците им се пренаселваха и те биваха отвеждани другаде, защото бе опасно прекалено много от тях да бъдат заедно на едно място, тъй като някои като ей онзи можели да правят разни неща, разни странни неща под влияние на неумолимата и безкрайна мутация, а други, като ей онзи там, можеха да крадат части от други и да ги копират, и този процес изобщо не можеше да се контролира, и…