На север от Пазарния район се простираше Императорският квартал. Той бе разположен около основата на колосалната скала, увенчаваща билото на хълма, където се издигаше и самата Цитадела. Неголям по площ, той бе заселен предимно от благородни фамилии, разполагащи с големи богатства, които често се изживяваха като меценати и покровители на изкуствата. Тук, далеч от глъчката и врявата на останалата част от столицата, улиците са широки, покрай тях растат екзотични дървета, а просторните къщи се издигат сред обширни дворове, заобиколени с каменни огради. Зад някои от тях има разкошни градини, украсени с изящни мозайки, изпълнени с най-редките представители на световната флора, между които игриво ромолят водоскоци и миниатюрни акведукти.
Грейнала в златно и бронзово, на върха на хълма е кацнала внушителната Императорска цитадела. Нейните искрящи стени хвърлят своите отблясъци из целия град. Тя има формата на пресечена пирамида, а на плоския й връх се издига огромният храм на Оча, който символизира, че нито един човек — дори и Императорът — не стои по-високо от боговете. Четирите полегати стени на Цитаделата представляват истинска плетеница от прозорци, балкони и статуи, от която човек го заболяват очите; безспорен шедьовър на архитектурното майсторство, единствен по своята уникалност в столицата. Преплетените скулптурни групи претворяват всевъзможни сцени от легендите и митовете на Сарамир, изобразявайки всички божества, демони и духове от пантеона. Във всеки от четирите ъгъла на Цитаделата се извисява гигантска кула, а цялото величествено здание е обградено от масивна стена, не по-малко фина, ала с множество укрепления и бойници, чиято цялост се нарушава единствено от огромната порта, увенчана с висока арка от чисто злато, инкрустирана с древни благослови.
Кръвният император на Сарамир Мос ту Батик стоеше пред едно сребърно огледало вътре в Цитаделата и се взираше в отражението си. Той беше мускулест мъж, няколко сантиметра по-нисък от идеалния ръст на широкоплещестото си тяло, което създаваше впечатлението, че е набит и много як. В момента бе стиснал зъби, едва прикривайки гнева си под четинестата, тук-таме прошарена в сиво брада. Той бързо пооправи церемониалните си одежди с припряни движения, подръпвайки маншетите и коригирайки колана си. Ярките лъчи на следобедното слънце проникваха през стреловидните прозорци на стаята и облак прашинки танцуваха под светлината им. Обикновено тази гледка му се струваше красива, ала днес само засилваше контраста между осветените пространства и сумрака в останалата част на помещението, правейки го да изглежда още по-мрачно.
— Трябва да се контролирате повече! — изграчи някакъв глас от дълбините на стаята. — Гневът ви е очевиден.
— По духовете, Какре, как няма да съм ядосан! — извика Мос и отмести взор от огледалото, поглеждайки към прегърбената фигура, която изплуваше бавно от сумрака в ъгъла на помещението. Тя носеше изработена от всевъзможни парцали, кожа и неизвестни материали роба, съшити заедно в произволно съчетание, отричайки всички закони на логиката и хармонията. Лицето му бе скрито под оръфаната качулка, под която се подаваше единствено мършавата му челюст, ала тя не помръдна, докато притежателят й говореше. Това бе личният Вещер на Императора — Върховният Чаросплетник на империята.
— Няма да е хубаво да се срещнете с вашия девер в такъв вид — продължи Какре. — Така само ще го обидите.
Мос се изсмя грубо.
— Реки? Изобщо не ме интересува какво ще си помисли този книжен червей. — Императорът се завъртя рязко и обърна гръб на огледалото. — Предполагам, че сигурно вече си научил онова, за което ми докладваха?
Какре надигна глава и сиянието на окото на Нуку освети лицето, скрито под качулката. Истинската Маска на Върховния Чаросплетник представляваше лицето на мумифициран труп — със зейнала уста и бледи, хлътнали бузи — и беше изработена от сушена кожа. Мос смяташе неговия предшественик — Върховния Чаросплетник Вирч — за достатъчно отблъскващ, ала Какре бе още по-неприятен. Едва ли някога щеше да е способен да погледне към Вещера, без да се погнуси.
— Зная за какво иде реч — простърга гласът на Какре.
— Така си и мислех — измърмори злъчно Императорът. — Май в тази Цитадела се случват малко неща, за които да не знаеш, нали, Какре? Ти научаваш всичко — дори и онова, което изобщо не те засяга.
— Всичко, което става в Сарамир, ме засяга — отвърна невъзмутимо Вещерът.