Когато приготовленията завършиха, Мос хвърли бърз поглед към съпругата си, която се направи, че не го забеляза. Пътищата на боговете наистина бяха неведоми — да го дарят с такова прекрасно създание, когато наближаваше петдесет и петата си жътва. Всичко бе започнало като политически ход — Мос бе станал Император, а единственият му наследник беше мъртъв. Първата му съпруга — Онони — отдавна бе преминала детеродната възраст, така че главата на рода Батик анулира брака си с нея и се зае да си търси млада невеста. Майката на Дурун прие това решение абсолютно спокойно — женитбата й с Мос не беше следствие на любов, а плод на взаимна изгода, какъвто бе случаят при повечето бракосъчетания в Сарамир. Онони остана да наглежда северните владения на рода Батик, докато доскорошният й съпруг се премести в столицата и започна да се оглежда за потенциална Императрица.
Намери я в лицето на Лараня ту Танатсуа, дъщеря на баракс Горен от Джоспа — град, разположен в пустинята Тчом Рин. Скрепяването на връзките с източната част на империята бе мъдър ход, особено в този момент, когато планините, които ги разделяха, ставаха все по-опасни за прекосяване и единственият начин за комуникация бяха Чаросплетниците. Лараня бе изключително красива — тъмнокоса, смугла, закръглена и пламенна. Мос веднага я хареса и на мига забрави за кльощавите, плоски жени, които му предлагаха до този момент. Лараня го накара да измине целия път до Джоспа, за да получи съгласието й за женитбата, и дори когато Императорът направи това, младата жена се държеше тъй, сякаш не той, а тя си избираше съпруг.
Може би именно тогава Лараня плени сърцето му. Той я взе със себе си в Аксками и там вдигнаха страхотна сватба. През последвалите три години пламъкът на любовта се разгоря в сърцата и на двамата, независимо от обстоятелството, че съпругата му беше по-млада от него с повече от двадесет жътви. И Мос, и Лараня бяха чепати характери, упорити и страстни, и обичаха да правят нещата по свой собствен начин; всеки от тях намери един достоен съперник в другия. Сред слугите се разпространяваха легенди за бесните им караници, ала любовта им един към друг беше не по-малко забележителна. Въпреки злощастията, които го съпътстваха на всяка крачка, откакто бе станал Кръвен Император, Мос се чувстваше благословен с Лараня. Имаше само едно нещо, което помрачаваше радостта му и нерядко стоеше в основата на конфликтите с жена му.
Макар че физическото привличане помежду им бе достатъчно силно и креватните им забавления — достатъчно чести — съюзът им не се беше увенчал с дете. Едва ли имаше нещо, което Лараня да жадува повече, от това, да го дари със син, ала все не можеше да зачене и горчивината и разочарованието от този факт постепенно започнаха да се прокрадват в думите им. За разлика от сина си Дурун — който бе преминал през същия ад с жена си — убитата Императрица Анаис ту Еринима, — Мос знаеше, че не е безплоден. Той обаче си даваше сметка и за нещо друго — колкото и да се нуждаеше от син, сегашната му съпруга едва ли би се оттеглила толкова лесно като Онони от позицията си, за да му позволи да се ожени отново. Без значение колко му се искаше да стори това.
После внезапно чудото се случи. Преди две седмици тя му бе съобщила новините — най-накрая беше бременна! Мос вече го бе предусетил — по държанието й, по червенината на бузите й, тайнствения начин, по който се усмихваше, когато си мислеше, че никой не я гледа. Целият й свят се бе обърнал навътре — към детето в утробата й — и Императорът бе едновременно озадачен и очарован от промяната, случила се с нея. Дори и сега, когато жена му избягваше да демонстрира състоянието си, той я гледаше как несъзнателно слага ръка върху корема си, зареяла поглед в далечината, докато прислужничките й се суетяха около нея. Неговото дете. Мисълта за това го накара да се усмихне широко.
Той улови ръката на съпругата си и двамата застанаха на невисокия подиум на върха на трите стъпала, загледани надолу към благородниците от свитата им и императорските стражи, изпълнили залата. После Лараня вдигна очи към неговите и се усмихна. Императорът почувства как в сърцето му се разлива приятна топлина и той си помисли за изтощителния ден, който още не беше свършил, след което съзнанието му се насочи към живота, който растеше в утробата на жена му.
Отново щеше да бъде баща, мина през ума му, докато гледаше как високите двойни врати, над които висяха алено-сребристите знамена на рода Батик, се отварят широко и братът на жена му прекрачва прага на залата, следван от свитата си. В името на детето си би изтърпял всичко — дори и посещението на своя девер.