Той беше като призрак в килията — увиснало във въздуха, прегърбено видение със замъглени очертания. Единствено Маската му се открояваше ясно — качулката и парцаливата му роба изпъкваха най-отчетливо в близост до зловещия артефакт от вещерски камък, като ставаха все по-неясни с отдалечаването си от него. Пред него стояха трима други Чаросплетници, които не беше виждал никога преди. И тримата носеха роби, съшити от всевъзможни тъкани, противно на всяка логика и съразмерност. Те бяха отговорили на повика му и сега го очакваха тук. Щяха да го изслушат и да му дадат съвет с гласа на цялата общност на Чаросплетниците — онова обединено цяло, което дори самите Вещери в своето безумие не можеха да определят. После тримата му събратя щяха да предадат информацията, която им беше донесъл, по мрежата, така че да достигне до всички представители на зловещата организация.
Време беше да пришпори нещата.
— Върховен Чаросплетнико Какре — започна единият вещер, който носеше Маска, изработена от кост и кожа, — споделете с нас новостите относно Императора и неговите действия.
— Значи имам много за разказване — просъска Какре с пресипналия си глас.
— Жътвата отново е слаба — изрече вторият от триото — лицето му представляваше озъбен демон, изваян от желязо. — Ще има глад. Какво да предприемем?
— Кръвният Император Мос все повече губи търпение — отвърна Какре. — Той е разочарован от нас, задето не можем да спрем разпространението на покварата, убиваща реколтата. Все още няма никаква представа, че ние сме тези, които са виновни за нея. Надявах се, че жътвата ще е по-изобилна, ала както изглежда, промяната в почвата се развива с по-бързи темпове от очакваните.
— Това е доста обезпокоително — каза първият Чаросплетник.
— Не можем да сторим нищо, за да я прикрием — рече Какре. — Процесът вече е твърде очебиен. Неколцина успяха да проследят заразата до нейния първоизточник и с всяка година броят на онези, които ще откриват истината, ще се увеличава. Едва ли ще можем да запушим устите на всички. Ще бъдат повдигнати редица въпроси, и то от хора, натискът върху които ще бъде доста рискован ход от наша страна.
— Ако се разчуе, че ние сме виновни за глада, ще предоставим идеална възможност на всички онези, които от доста време насам търсят какъвто и да е повод да ни унищожат — обади се Чаросплетникът с желязната Маска.
— А ще могат ли? Ще могат ли да ни унищожат? — попита първият Вещер.
— Едва ли — поклати глава Какре. — Преди пет години навярно щяха да имат някакъв шанс.
— Прекалено самоуверен сте, Какре — изграчи третата фигура, чиято дървена Маска носеше изражение на ужасна мъка. — Ами Престолонаследничката? Ами онова присъствие, за което ни предупреждаваше Вирч — онази жена, способна да въздейства на Чаросплетието? Не сме намерили нито едната, нито другата, а ги търсим усилено от пет години!
— Няма никакви доказателства, че Престолонаследничката е жива — отвърна спокойно гостът им. — Има голяма вероятност да е загинала в Императорската цитадела и пламъците да са овъглили тялото й. Може и да е умряла, след като е избягала. Ни най-малко не подценявам заплахата, която тя представлява за нас, ала сега, след като отстранихме майка й и елиминирахме възможността момичето да се възкачи на престола, то представлява много по-малка опасност за нас.
— Тя продължава да разбунва недоволството на хората — възрази първият вещер. — А и да не изключваме възможността те да предпочетат да ги управлява една Различна пред Мос, когато гладът ги захапе за коремите.
— Няма да позволим това — рече спокойно Какре. — Престолонаследничката и жената, която срази Върховния Чаросплетник Вирч, са заплахи, по отношение на които сме безсилни в настоящия момент. Ето защо е най-добре да ги оставим настрана. Трябва да решим какво да предприемем сега.